Интервюто със Суарес: Въпреки всичко искам да остана!

Интервюто със Суарес: Въпреки всичко искам да остана!

“Вижте, по темата “Евра” не ми дават да говоря”, моментално пояснява Луис Суарес, когато ме посреща на тренировъчния комплекс на Ливърпул Мелууд. “Веднага щом свърши сезонът, ще дам две интервюта за уругуайски вестници, още две за испански и може би още едно за местния, който винаги стоеше зад мен”, продължава да обяснява нападателят с дрезгавия си от грип глас. Болестта обаче не му попречи да играе в мача със Стоук Сити за Купата на Англия, че и да тренира после.

-         Как върви животът Ви в Англия. Хората в Уругуай смятат, че е ад...

-         Не, нищо подобно. Разбира се, ако влезеш в Интернет или четеш пресата, би си помислил, че изживявам нещо много тежко, ала истината е, че се чувствам много добре. Тук се изказаха много неща, но аз никога не съм им обръщал внимание. Истината е, че четях само публикуваните в Уругуай неща. Това е малко както когато си на ръба от трансфер – ако слушаш всичко, ще полудееш. Да съм настрана от темата беше най-доброто решение. Посветих се на това да идвам в клуба и да правя същото като винаги, забравяйки за останалото. Съотборниците ми се изненадваха, казваха ми, че съм им изглеждал все едно нищо не се е случило, а това беше много добре за мен.

-         Вече малко повече от година сте тук. Кое Ви беше най-трудното в Англия?

-         Ха, да карам по лявата лента. Първата седмица беше много сложно, но няма какво друго да сториш, освен да свикнеш. Мислех, че да дойда в подобна толкова различна страна ще ми е трудно, но не бе така. Със семейството ми продължихме да живеем така както и в Холандия.

-         Представяхте ли си, че ще се забъркате в проблем от подобна величина и че целият свят ще говори за това?

-         Наистина не. Малко наподобява на случилото се след играта с ръка на световното. Бих бил щастлив хората да ме помнят с головете и приноса ми за отбора, а не с медийните проблеми. Тези неща обаче се случват във футбола, един ден ще си останат като анекдоти, а аз се опитвам да ги забравя.

-         Някои в Англия Ви смятат за жертва на ситуацията, а други – за виновник. Вие самият как се чувствате?

-         В случая с наказанието за осем мача мисля, че до известна степен бях жертва. Онова, от което най-много ме боли, е, че бях изправен на съд, а нямаше никакво конкретно доказателство. Беше въпрос просто на моята дума срещу тази на другия и повярваха на него. Това ме заболя изключително много. Имаше дни, в които ставах в 6,30 часа сутринта, за да ходя на съд в Манчестър, а се връщах в 8 вечерта. Беше много труден момент. Другото вече е част от футбола – хората мислят по един или друг начин, но аз съм играл в други страни, много хора ме познават и съм доказал какво представлявам. Мисля, че не заслужавам да се отнасят с мен по начина, по който го направиха.

-         След толкова скандали ще да е било много хубаво да усетите комфорта от общуването с хората в националния отбор?

-         Така е. Те бяха единствените, освен семейството ми, които ме защитаваха и подкрепяха през цялото време. Това бе много важно за мен и ме успокои доста. Треньорът проведе задълбочен разговор с мен и после каза мнението си пред цялата група. Опитах се да се държа сякаш нищо не ми се е случило, но понякога е трудно – аз съм човек и изживях своите болки. Когато ми доскучаваше и влизах в интернет, трябваше на мига да затварям, защото всичко, което виждах, беше Суарес това, Суарес онова. За щастие имам госпожата, щерката и Коатес, които много ми помогнаха. Най-много изстрада всичко около случая с Евра съпругата ми София. Аз й казвах да не чете нищо, че само щеше да й стане по-лошо!

-         Ще останете ли в Ливърпул, или според Вас промяна на климата би била за добро?

-         Искам да остана. Въпреки всичко случило се, съм много щастлив тук – и на терена, и извън него. Ливърпул е един от най-големите клубове в Европа, исторически клуб. Като дете гледах мачовете му и бях очарован. В клуба също са доволни от мен и искат да остана. Те знаят, че случилото се бе тема извън спорта, и всичко вече е забравено. Имам договор до 2016 г., а вече искат да го подновя. Мениджърът продължава да ми вярва, а това е много важно. Особено след като бях осем мача извън сметките.

-         По отношение на Далглиш се вижда, че го обичате много, тъй като Ви защитаваше с всички средства. Какви са отношенията Ви?

-         Опитва се да говори на испански с мен, пита ме как съм аз и семейството ми, дали съм гледал някой определен мач и какво е мнението ми за играчите. Това са малки детайли, които ме карат да се чувствам много комфортно най-вече защото тук не е обичайно мениджърът да говори по подобен начин с футболистите. Това ме изпълва с голяма увереност.

-         Вече спечелихте първата си купа с клуба. Накъде върви този Ливърпул?

-         Дойдох само преди година и вече вдигнах трофей, което не е никак лесно в Англия. Отборът е в процес на адаптация, тъй като миналата година дойдоха шест или седем нови играчи. В лигата се представяме посредствено, но ако продължаваме така, догодина със сигурност ще се класираме за Шампионската лига.

-         Напоследък като че изпълнявате различна роля – повече подавате за голове, вместо да ги вкарвате?

-         Важното е да помагам на отбора. Когато даден нападател не е в добра голова серия, трябва да се възползва от други възможности. Естествено, бих искал винаги да вкарвам голове, но ми харесва и да подавам за тях. Това го казвам за онези, които твърдят, че играя сам напред. Отвън нещата се виждат различно. Понякога излизаме с трима нападатели. Работата е там, че Премиър Лийг е много трудна.

-         Да се върнем на националния отбор. Ще може ли да се задържи това ниво, което прави цялата нация горда?

-         Дано! Беше труден процес да стигнем до тук, но си спечелихме репутация и не играем със страх. Познаваме играта си наизуст. Бих се радвал да играя на Олимпиадата, след като вече имам зад гърба си Копа Америка и Мондиал, и има шанс, защото вероятно няма да играем в Шампионската лига. Не съм говорил още с клуба, тъй като селекционерът не ме е накарал. Аз му казах, че няма да имам проблеми, тъй като тук вече съм местен, хе. С момчетата от националния сме много близки. Миналата сряда ходих с влака до Лондон, за да правя компания на съпругата на Кавани и сина му Баутиста, но не можах да остана за Челси – Наполи, тъй като трябваше да се прибера до 20 часа.

Силвия Перес, “Ел Паис” (Уругуай)

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти