Виталий Кличко: Пердашех Владимир, като бяхме малки

Доминаторите в тежка категория на професионалния бокс - братята Витали (40) и Владимир Кличко (35), излизат на ринга за първите си мачове през 2012 г. Първият защитаваше тази нощ своята титла във версията WBC в Мюнхен срещу с 12 г. по-младия Дерек Чизора. На 3 март Владимир ще се боксира с 4 г. по-възрастния Жан-Мар Мормек в Дюселдорф. Украинските братя обаче вече размениха първите удари помежду си в интервю за в. "Билд ам зонтаг".

- На тренировъчния лагер в Щангълвирт (Ав) за първи път след 2004 г. застанахте един срещу друг на ринга. Не ви ли сърбяха ръцете да го направите преди това?

Витали (смее се): Наистина опитах всичко, но е много трудно да се засечеш с Владимир.

- Винаги ли е било така?

Владимир: Не. Когато бях малък, Витали ми даде ръкавици в родната ни къща и ми каза: Ей, дай да се боксираме. Нямах и капка понятие какво да правя и получих здрав удар. Не можах да се примиря. Оттогава исках да докажа, че и малкият Кличко може да се боксира.

Витали: По онова време на тренировките всички бяха по-силни от мен. Трябваше ми някой, с когото да се упражнявам. Владимир ми беше удобен и го пошляпвах. На ринга сме се боксирали само веднъж. През 1996 г. на тренировка в Киев. Владимир си счупи тогава пръст. Това беше ясен знак, че не трябва да го правим повече.

- Обещали сте на майка си, че няма да се боксирате помежду си. Бяхте ли обещали същото и на баща си, преди да почине през юли миналата година?

Витали: Всъщност това са лични неща, за които не говорим с удоволствие. Въпреки това ще кажа, че преди да умре, баща ни сподели с нас някои важни неща. Той ни каза, че всичко в живота е относително. Човек не знае предварително кои ще бъдат важните моменти. Затова трябва всеки ден да изкарва най-доброто от себе си.

Владимир:Основното, което ни каза бе, че трябва да се мисли винаги позитивно. Човек трябва да намира сили да се преодолява и да не помни задълго лошите неща. Приехме това негово послание със сърцата си.

- Владимир, през март ще се боксирате за първи път след смъртта на баща си. Променило ли се е нещо?

Владимир:На ринга - не. Имам ангажимент и ще го изпълня. Семейството, фамилията, естествено, мотивират много. Когато синът на Витали Егор-Даниел бе на мача ми със Самюел Питър, усещах голяма отговорност. Силата на семейството не може да бъде заменена от друга.

- През 2004 г. обаче забранихте на Витали да идва в тренировъчния ви лагер...

Витали: След загубата на Владимир от Ламон Брустър исках той да прекрати кариерата си. За мен рискът бе прекалено голям.

Не е готино да караш брат си в болница.

Имахме здрава кавга, но Владимир преодоля нещата и успя да си върне вярата в себе си. За този сблъсък сме забравили отдавна.

- А позволявате ли си днес да критикувате Владимир?

Владимир (хили се): Витали може да говори каквото си иска. Влиза ми през едното ухо и излиза през другото.

Витали: Научих се да се въздържам. Едва след спаринга казвам нещо. Оставям останалото на треньора на Владимир Емануел Сюард. Оркестърът се води от един диригент, а не от двама.

Владимир: Това са думи на мъдрец.

Витали (смее се): Мъдростта се вижда и по сивите ми коси. Не са станали такива от възрастта.

- Трябва ли отново да свиквате да сте толкова близо един до друг.

Витали (хили се): Трябва да свиквам само с това, че отскоро Владимир свири на барабани. Прави го наистина добре, преди всичко на обяд. Вечер след тренировка вече не ми звучи така.

Владимир: На лагера имаме изключителната възможност да общуваме отблизо. Иначе сме все на път. Всичко делим по братски - ринга, яденето. Говорим си много. Това ни влияе добре.

- Витали се бори с неговата партия УДАР за повече демокрация в Украйна. За що не сте неин член, Владимир?

Владимир: Защото не е лесно да станеш член! Трябва да издържиш тест дали твоите виждания пасват на тези на партията. След това трябва дълго време да си активист. Нямам толкова време. Няма да е честно да се правят нещата наполовина.

- Витали, коя борба е по-тежка - предизборната или тази на ринга?

Витали: В бокса е по-лесно, защото носиш сам голяма част от отговорността. На ринга има ясни правила, които трябва да бъдат спазвани от всеки. В Украйна политическата ситуация все още не е такава.

По-често е като при диктатура.

С нашата партия искаме да променим правилата.

- Трябва ли да се притеснява семейството ви, че може да попаднете в затвора?

Витали: Не! Прекалено известен съм, за да може да ме пъхнат зад решетките. Усещам обаче, че натискът се увеличава. Това е ясен знак, че ставаме опасни за правителството. Хората вярват в нас.

- Ще приключи ли боксовата ви кариера, ако в края на годината бъдете избран за кмет на Киев?

Витали: Да! Човек не може да стои на два стола.

- Има ли нещо, което бихте взели от другия?

Владимир: С удоволствие бих изглеждал в същата форма като Витали, когато стана на 40. Последните мачове с Адамек и Ареола бяха най-доброто, което някога съм виждал от него. Той ще векува.

Витали (смее се): Бих искал след тренировка да мога да ям сладкишчета като Владимир, не му се лепи нищо. Това също е една от причините той да е номер 1 в света.

- Наистина ли е най-силният?

Витали (смее се): Съмнявате ли се? Вижте коланите на Владимир. Той има три, а аз - един.

Владимир: Затова имаш с 5 г. по-голям опит, какъвто не мога да си купя от нито един магазин.

- Витали, ще бъде ли една победа с нокаут над Дейвид Хей перфектният завършек на кариерата ви?

Витали: Хитър въпрос. Дейвид Хей трябва да бъде наказан още веднъж. Дали това обаче ще е краят? Няма да кажа нищо повече.

"24 часа"