Волейболният национал Теодор Тодоров, който е състезател на водения от Пламен Константинов руски първодивизионен Газпром-Югра (Сургут) се завърна за кратко в България, като използва почивката в руската Суперлига за едноседмичен престой в София. Ето какво разказа централния блокировач за BGvolleyball.com за впечатленията си от първия си сезон в чужбина.
- Разкажи за първите си впечатления от Сургут?
- Доволен съм, че подписах договор в Газпром-Югра (Сургут). Общо взето не ми липсва нищо там. Посрещнаха ни и ни настаниха много добре. Аз съм в Сургут с моята приятелка и се чувстваме прекрасно.
- Покриха ли ти се очакванията за това, което мислеше за руското първенство и това, което видя там?
- Да, абсолютно. Знаех, че руската Суперлига е силна, но се уверих нагледно в това. Първенството е много тежко, с равностойни отбори, което води до оспорвани мачове. Така че напълно се покри с моите представи. А сравнение с българското първенство, руснаците са на светлинни години пред нас, от където и да го погледнеш.
- Предимство ли е българин да ти е треньор?
- Предимство е, разбирара се. За мен лично това е един плюс, понеже не знам руски много добре.Треньорът ми говори на български. Не съм сам, което за първи сезон в чужбина е много важно. С него можем да излезем на вечеря, да обсъдим нещата, което е много положително.
- Как се разбирате, успяхте ли да направите добър тандем?
- Да, разбираме се много добре. Нямаме никакви пробеми един към друг и това много ме радва.
- Стартира доста силно в първенството. Доволен ли си от твоите изяви?
- Да, но има още какво да се желае. Сега в последните десетина дни тренирах по-леко защото имах проблеми с рамото и това се отрази на цялостната ми игра. Но нещата отшумяват и сега лека-полека се връщам в обичайното си темпо и ще се готвим за мачовете по-нататък.
- Имаше ли притеснение у теб когато отиде в Сургут?
- Да, разбра се. Нормално е да има притеснение. Нова държава, обстановка и нов отбор. Но бързо го преодолях. Съотборниците ми са млади момчета и се постараха лесно да се адаптирам, за което им благодаря. Нещата се нагласиха за кратко и всичко стана нормално за мен.
- Как се живее в Сибир?
- Засега е леко. Още не е дошла истинската, тежката зима и не съм видял какво е реалното положение. Свиквам и засега нямам проблеми. Определено не е като в Европа, няма много места за излизане и за забавления. Но все пак е достатъчно, защото си отишъл да играеш.
- Има ли интерес към волейбола в Сургут?
- Да имаме публика в залата. Когато гостуваме на друг клуб от Суперлигата ние летим със самолет, защото разтоянията са огромни. Дори тогава фенове на отбора се качват в самолета за да ни придружават до тима, на който гостуваме.
- Как се отрази присъединяването на Тодор Алексиев?
- Положението стана още по-добре и се почувства положителния ефект от неговото идване. Нещата започнаха да се нареждат игрово. Направихме няколко хубави мача, откакто той се присъедини и смятам, че ще помогне много на отбора.
- Имаше ли разочарование, че отпаднахте от Купата на Русия?
- Да, разбира се. Но пък и никой не го очакваше това от нас, че можем да се класираме за финалната осмица.
- Сега, като размислиш, има ли все още съжаление, че не отиде в Италия?
- Не. Не мога да кажа, че съжалявам по никакв повод. Добре ми е в Сургут и мисля, че засега това е моето точно място.
- В руското първенство се залага много на физиката. Ти как се справяш?
- Да, така е. Има много здрави състезатели. Не само физически, ами са и ръстови! Засега ръстово се вписвам (смее се). Физически още не, но засега съм добре така, не се откроявам. Но имаме италианец - кондиционен треньор, правим физика и работим в тази насока.
- Труден ли руския?
- Не, доближава се горе-долу до нашия език, така че няма особени проблеми. Уча го. Не знаех нито една дума на руски когато пристигнах. Сега обаче започнах да се оправям малко помалко и напредвам.