Атлетиката отдавна не е чиста и честна борба, признава ветеранката в националния отбор
Венелина Венева е сред най-опитните атлетки в България. Въпреки че е на 37 г., състезателката в скока на височина все още е в световния елит, като в последните години само тя, Ваня Стамболова и Ивет Лалова успяват да се класират на финали на големите първенства. Венева е участвала на 3 олимпиади, а в кариерата си има медали от световни и европейски първенства в зала, както и от европейско на открито. През 2007 г. тя бе наказана за 2 г. след положителна допинг проба.
- Как оценявате сезона с всички контузии и здравословни проблеми, които имахте?
- Годината беше много добра. Започнах много рано тренировките, още на 28 август миналата година. Бях се съсредоточила върху целия сезон - и зимата, и лятото. След доста травми през зимата успях да се запазя донякъде здрава за европейското в зала. Там се класирах на финал, замалко щях да взема и медал. Лятото също показах много добри резултати, преди да ме заболи една стара операция. Бях с първи, а след това с втори резултат в света за сезона - 198 см. Нещата вървяха много добре, но два месеца преди световното се получи така, че не можах да си направя подготовката както трябва. През ден правех инжекции в ставата при доктор Лозанов, защото въобще не можех да стъпя на крака си
Все пак се събрах, но този вирус, който ме удари малко преди световното, тотално обърка нещата. Много ме е яд.
- Промени ли се подготовката ви с течение на времето?
- Нещата се съобразяват. А и треньорът нали затова е при теб - да преценява кога какво трябва да се прави. Когато съм преуморена, се възстановявам по-трудно от младите и понякога ми дава лек режим. Но като цяло системата е една и съща. Натоварването е едно и също.
- След европейското в зала в Париж казахте: "Никой не ме брои за жива, никой не ме търси, но като дойде първенство, всички искат медали и успехи от мен". Още ли сте на същото мнение?
- Да. Да ви кажа честно - в момента, в който ме наказаха преди 5 г., абсолютно ме отписаха. Аз бях на 32-33 г., а да се върнеш след 2 г. и да си на 35 г. в световния елит, е много трудно. Почти никой не го е правил. Но аз съм си куче, доста амбициозна, показах, че мога, и се върнах. Действително продължавам да мисля така. Нито една институция не се запита аз през тези 2 г. жива ли съм, имам ли средства за подготовка.
Продадох си къщата, продадох си колата даже в момента последното жилище на съпруга ми ще продам, за да мога да се подготвям. Много е трудно, страшни средства са това. Не знам вече какво се отделя от държавата, дали се отделя, къде стигат парите. Важното е, че до състезателя не достигат. А все пак освен подготовката, в която и ние плащаме една част, трябва и да се храниш.
- Тежат ли очакванията, защото в атлетиката стана така, че се разчита основно на вас, Ваня Стамболова и Ивет Лалова?
- Не ми тежат, защото съм натрупала опит, показала съм добри резултати. Особено в годините, преди да ме накажат, единствено аз печелех медали за България, финали, призови места. Най-хубавото и най-важното е постоянството. Не знам дали в България го ценят, но по света се оценява.
Много еднодневки има в спорта
Най-трудното е да се задържиш на пистата и да показваш добри резултати всяка година. За мен спортът не е професия, а начин на живот. Просто е част от мен. Но честния двубой, честния спорт го няма в днешно време.
- Носи ли някакво разочарование този факт? Като малък човек си мисли, че всичко е честно и чисто, но след това вижда, че не е точно така.
- Да, но с годините човек вече съзнава, навлиза в нормалния живот, сблъсква се и с другите проблеми и вижда, че всичко в живота си е едно и също. Просто приемаш тези неща и продължаваш да се бориш. Не всеки може да преживее тези неща, не може да изтърпи. Заради това в света страшно много уважават спортистите, защото те имат такива качества. Докато в България, като кажат спортист, и все едно си второ качество човек. Не мога да си обясня това. Навремето не беше така.
- В последните години много български спортисти отидоха да се състезават за други държави. Имало ли е предложения към вас?
- Имала съм през годините, даже няколко предложения. Но просто не желаех. Все пак всички тези години участваш за твоята държава, чувстваш всичко тук като твое, мечтата ти от дете е да чуеш българския химн. Това е най-страхотното нещо. Аз съм националистка. В днешно време не знам дали това е добре или зле, но винаги съм искала да се състезавам тук и съм се надявала, че нещата ще се оправят.
- Казвате, че тренирате по цяла година. Колко почивка имате на година?
- Казах ви - започнах сезона на 28 август миналата година и го приключих на 2 септември сега. Даже ако не се бях контузила, сигурно щях да имам състезания до края на месеца. Получават се 13 месеца в годината, и то на пълни обороти. Сега имах 10 дни почивка, но ходя на фитнес, на крос. Трябва да се поддържа организмът, сърцето трябва да продължи със същия пулс. Вредно е да спреш изведнъж и да се отдадеш на пълна почивка. Общо взето по 20 дни в годината може и да се съберат.
Дъщеря й е талнта №1 във волейбола
Дъщерята на Венелина Венева - Неапола, е смятана за новото чудо в женския волейбол. 14-годишната Неапола има победи и в турнири по лека атлетика, но признава, че волейболът я влече повече.
- Във волейбола всичко е колективно, там има повече емоции. Друго е чувството. В атлетиката си сам. Там има и завист, защото винаги се мерят постиженията, макар че дисциплините са различни. Във волейбола е различно, защото всички сме заедно. В отбора всички сме еднакви, просто сме на различни постове. Аз съм централен блокировач, а сега ще играя и в зона 4 - казва дъщерята на Венева.
Преди няколко месеца Неапола претърпя тежка контузия на мач, последвана от операция на коляното.
- Скочих за една блокада и все едно пропаднах. Имах чувството, че кракът ми се завъртя на 360 градуса. Беше много страшно, майка ми не беше при мен, беше на турнир. Но всичко мина. Сега ходя на рехабилитация. Казаха ми, че до Нова година ще мога да започна да играя. Аз искам още утре, но няма как - признава малката волейболистка.
Самата Венева не е изненадана, че дъщеря й се е насочила към отборен спорт:
- Ние сме спортна фамилия. Баща й и дядо й са били волейболисти и колоездачи. Баба й пък е била капитанка на националния отбор по волейбол. Радвам се за нея. Като говорих преди време с шефката на волейбола в ЦСКА Верка Николова, тя ми каза, че момиче на 13 г. с такъв талант никога не са имали. Най-важното е да е здрава.
Самата Венева рядко има възможност да гледа дъщеря си, тъй като постоянно е по лагери или състезания. Неапола пък има само една мечта: "Да стана най-известната и почитана състезателка. Много се гордея с майка ми. Тя е много смела жена. Моля се всичко най-хубаво да ни се случва."
Емил Николаев, 7 дни спорт
Последвайте каналите ни в:
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)