"Вдигат мерника на Радо Стойчев"! С тази новина осъмнахме тази сутрин! Невероятно е, но е напълно възможно и да се случи… Колкото странно и глупаво да звучи! В последните, а и не само в последните години ръководителите на родния волейбол са доказали на 100%, че последователната политика в спорта е нещо, до което рядко са се докосвали, камо ли да му се доверят напълно, както го правят във всяко една нормална държава по света.
Тук изниква въпросът: Защо?
Преди по-малко от една година шефовете на родния волейбол взеха едно много правилно и вярно решение и то бе да назначат Радостин Стойчев за селекционер на мъжкия национален отбор на България. За първи път те се вслушаха в гласа на медиите, феновете и истинските специалисти и напук на всички доведоха родения в България волейболен Моуриньо да води държавния ни тим. Нещо, което на пръв поглед изглеждаше доста сложно като осъществяване, но е факт. Довериха се на човека, който за 4 години триумфира два пъти с титлата на Италия, 3 поредни години спечели Шампионската лига на Европа и два пъти направи италианския си Тренто шампион на Клубното световно първенство в Доха. Изборът бе мечтан, още повече като се има предвид, че този специалист е българин, познава манталитета ни и няма никакъв проблем с комуникацията както с играчите, така и с ръководството на федерацията ни.
Освен всичко това на Радо Стойчев бе осигурено всичко, което му е необходимо, за да си върши работата. За първи път от поне 20 години насам никой от родната централа не се месеше в работата, решенията и желанията на настоящия селекционер. За първи път от много година насам волейболистите в държавния тим тренираха с огромно желание и себераздаване, без да се стига до някакви вътрешни конфликти и противоречия. Радо Стойчев и подопечните му получиха и желания медиен комфорт и не бяха заливани с излишни глупости и жълти истории. Всички (селекционер, федерация, медии, фенове и специалисти) за първи път се обединиха в една цел - благото на националния отбор на България и постигане на високи цели - медали от големи първенства.
Е, със сигурност на първите две първенства нещата с крайния резултат не се получиха така, както желаеха всички в България. Матей Казийски, Владо Николов и компания останаха 5-ти на Световната лига и едва 6-ти на европейското първенство. А както казва Стойчев: "Историята помни само победителите!"
Да, през първата година резултати не бяха постигнати, но това не значи, че те няма да дойдат. Необходимо е още малко време и то със сигурност ще даде възможност на Радо да реализира идеите си във волейбола не само с клуба си Тренто, а и с националния отбор на България! Това, за което всички у нас мечтаят, сънуват и искат да се случи.
Не пипайте Радо Стойчев!
Неуспехите, каквито и да са те, обаче в никакъв случай не трябва да свалят доверието от сегашния селекционер на България. Радостин Стойчев може и да е допуснал грешки в подготовката, тренировките, воденето на мачовете, но...
Той е доказал достатъчно, че работи с голяма жар и енергия и иска не по-малко от всеки друг да види водения от него отбор на върха. А големите състезания тепърва предстоят за националния отбор на България - финали на Световна лига през 2012 година в София, олимпийска квалификация през 2012 в София и най-важното - Олимпиадата през 2012 година! Ако искате България да стигне до медали в Лондон 2012, то просто се доверете на Радо Стойчев на 100%. Той няма да ви подведе!
Не пипайте Радо Стойчев!