Левски, а сега накъде?

Напрежението в Левски е огромно след тежката загуба с 1:3 от Черно море на „Тича”. Самочувствието на Георги Иванов-Гонзо и неговите момчета отново е на дъното, а са изминали едва два кръга от първенството, чието спечелване е задължително и вече се превърна във фикс идея. „Моряците” надхитриха „сините” и заслужено ги победиха за първи път от 33 години за първенство, прекъсвайки "черната" си серия от 43 мача без успех над тях. Всеки може да загуби, това е факт. Предвид играта на момчетата на Стефан Генов на „Герена” не трябва да се правят драми, тъй като столичани бяха победени с игра.

Проблемът на 26-кратните шампиони обаче е не толкова в загубата, а в начина, по който тя дойде. Тимът е бавен, няма идея в атака, не е компактен и агресивен, като често се разделя на две и играчите в синьо са статични. Това е лицето на сегашния Левски в първите четири официални мача – двата със Спартак Търнава, този със Славия и вчерашния с Черно море.

Именно поради тази причина Христо Йовов и компания не се класираха за плейофа на Лига Европа. Единствено през първите 30 минути срещу Славия, както и във второто продължение в Търнава, Левски имаше острота и идея как да стигне до противниковата врата. През останалото време тимът изпитва голяма трудност при организирането на атаките и стигането до завършващ удар. Това се видя още в контролите в Линдабрун, където отборът вкара едва един гол в последните шест полувремена срещу съперници от ранга на новака в Румъния Петролул, руския Амкар, 12-ия в Чехия Словачко и израелския Ашдод.

Гонзо иска от отбора си да пресира още в половината на противника, но играчите му не са достатъчно свежи и си личи, че трудно достигат до положения, а и много лесно допускат противника в удобна близост до Пламен Илиев, който има шест инкасирани гола в първите си четири мача, а два пъти и гредите му бяха пръв помощник. Това е нещо недопустимо за състав и клуб с претенциите на Левски, предвид досегашните му съперници.

Факт е, че Иванов имаше и доста проблеми и не можеше да заложи на един състав в два поредни мача, тъй като Иво Иванов се контузи, Ларс Рисп започна да играе, без да има необходимата кондиция, без да познава съотборниците си и без да говори езика. Последва травмата на Йордан Милиев, Орлин Старокин разочарова, а Дъстли Мюлдер също се контузи и така защитата в едва една среща започна и завърши в един и същ формат. Единственият дал свежест и голяма острота в състава - Тони Калво, пък не бе готов да играе цял мач в Словакия и после си изпроси червен картон в дебюта на „Герена”, което му попречи да излезе на терена във Варна.

Въпреки това Иванов трябва да се огледа и да види къде бърка, макар да не обича да му се дават съвети. Той трябва да разбере, че е необходимо да стане по-голям психолог. Да се опита да влезе под кожата на всеки един играч и да го накара да даде най-доброто от себе си със синята фланелка, въпреки че често някой не му е симпатичен или го е разочаровал с изявите си на терена. Това са футболистите, а тях той си ги е избрал и с тях ще гони титла. Затова трябва да им се довери и да им върне самочувствието и вярата в техните възможности, ако иска Левски да се вдигне и да се устреми към върха в шампионата. Подобно нещо, разбира се, няма да оправи всичките проблеми при „сините”, но ще постави основата и може да се създаде колектив, който, ако се сплоти и всички си помагат на терена, резултатите ще бъдат на лице.

Видно е, че проблеми ще има, тъй като е недопустимо да нямаш резервен нападател на пейката, когато Иван Цветков и Шюрд Арш са заедно на терена. Ако някой се контузи или бъде изгонен, отново ще има пренареждане и закърпване на дупки, а сезонът тепърва започна. Двамата вкараха и четирите гола на „сините” до момента, но нещо не успяват да се сработят. Първият има уникален ляв крак, особено за нашите стандарти, прави с топката каквото си иска, а и е хладнокръвен пред гола, но пък няма скорост и сила да се бори с противниците, когато изнасят топката. Вторият си е типичен голаджия и също няма бързина. На холандеца му липсва футболна техника, но пък има усет пред гола и неслучайно е вкарал 113 попадения във втора холандска дивизия. Но за да го демонстрира, към него трябва да идват топки, а такива няма. Показателно е, че в първите две срещи от „А” група Арш няма нито един удар в посока на вратата и не излиза на голова позиция. Освен това въобще не съумява да задържи топката и да помогне на тима си в затруднен момент. Сега, когато Левски има нужда да поеме въздух и някой от халфове или защитници изрита топката напред с надежда, че нападателят ще се пребори, като евентуално направи контраатака или да бъде фаулиран и тимът да се изнесе в другата половина, кълбото се връща по-бързо пред Пламен Илиев, отколкото е отишло до другата половина на терена.

Крилата също разочароват, освен Симеон Райков и Калво на моменти, като не помагат достатъчно във фаза защита и затова Иванов може да помисли да смени схемата. Налаганата вече няколко години 4-2-3-1 може би не е най-удачната в този момент, тъй като, както казах, фланговите футболисти разочароват и не дават острота, а пък през центъра се минава много лесно и се достига до Илиев. Дали няма да е по-добре Гонзо да завърти състава в схема 4-3-2-1, най-вече при гостуванията и сблъсъците с преките съперници, като вкара още един опорен халф, който да помага на Владимир Гаджев и Сержиньо Грийн. Първият, заедно с Райков, е най-опасният играч на „сините” с най-много удари към противниковата врата от началото на сезона. Въпреки това в дефанзивен план има неща, които още му куцат. Грийн пък не е във формата от преди година и често проблемите на столичани идват през центъра, когато загубят битката в средата на терена.

При положение, че на този етап Дарко Тасевски не попада в плановете на Гонзо заради евентуалния му трансфер в схемата с двама футболисти, прибрани по-навътре вместо по крилата, могат да бъдат примерно техничните Цветков и Калво зад Арш или Йовов и Калво зад Цветков или Райков на мястото на Бижутера. Тогава може би отборът ще бъде по-компактен и по-трудно ще предоставя възможности за гол, а с техническия потенциал, който "сините" имат в атака, те по-лесно ще достигат до голови удари, търсейки игра с едно докосване пред границата на противниковата врата.

Това са неща, които Гонзо трябва да реши. Със сигурност бившата деветка на клуба е изнервен и вече започва да се притеснява за поста си след всички тези критики и слаби игри. Може би затова сега собственикът Тодор Батков трябва да излезе и публично да каже: "Вярвам на Гонзо, той остава, въпреки резултатите и игрите”, за да може да се работи спокойно.

Въпреки че близки до адвоката вече искат главата на Иванов, адвокатът трябва да прецени какво ще прави, ако тръгне да маха 35-годишния пловдивчанин от мениджърския пост. Дали ще го остави спортен директор и ще търси треньор или ще търси и спортен директор, и треньор? Предвид финансовото състояние на клуба, което подобно на играта на тима не е "розово", едва ли Батков може да си позволи две високи заплати на нови хора, които да се оправдаят, че подготовката и селекцията не е правена от тях. Нещо типично и класическо за подобни случаи.

Затова, г-н Батков, ами сега накъде?