Побългареният Грийн предреши съдбата на един слаб Левски

Малко по-малко от година след като пристигна на стадион "Георги Аспарухов", холандският футболист на Левски Сержиньо Грийн премина от едната крайност в другата. Още с идването си преди 12 месеца той моментално се пребори за титулярно място и влезе в сърцата на "сините" фенове заради своята борбеност и показаното на терена. Бившият играч на Фейенорд дори отбеляза победния гол в драматичния успех с 3:2 над Гент в първия мач от групите на Лига Европа, когато се превърна в любимец с емблематичните си плитки, а ентусиазмът на "сините" фенове беше до небето.

Вчера от герой за своя тим играчът с №3 се превърна в анти-герой, след като в 103-ата минута си изпроси невероятно глупав червен картон. Това стана в момент, в който "сините" за първи път в срещата държаха инициативата, а домакините бяха привършили физическите сили и шест минути по-рано бяха останали с човек по-малко, като видимо се страхуваха от играчите на 26-кратния шампион на България. (б.а. Както е известо, "сините" загубиха с 1:2 в редовното време, след като водеха на почивката, а при дузпите Йовов сгреши фатално)

Именно тази постъпка не може да бъде простена от синьото ръководство, което счита действията на Грийн за предателство към тима. "Нямам думи да опиша постъпката на Грийн. Невероятна глупост", коментира Георги Иванов-Гонзо на пресконференцията след срещата. Бившата "деветка" на клуба уточни, че няма да каже нито една лоша дума срещу някой от своите футболисти, въпреки че в очите му си личеше колко голямо е разочарованието от Сержиньо.

Постъпката на футболиста е недопустима, тъй като той е един от най-опитните и е сред лидерите на отбора, но пък се подведе по най-глупавия начин от провокация на Ладислав Томашек. Проблемът дори не е само в това, тъй като Грийн промени коренно своята игра и напоследък се представя далеч по-слабо в сравнение с първите си шест месеца в тима. Още през пролетта играчът, който говори най-добре български от всички чужденци на "Герена" без Дарко Тасевски, демонстрира спад във формата си и по време на лятната подготовка беше един от най-слабите на терена.

Както често се случва, за съжаление, Грийн е поредният чужденец, дошъл в България и направил име, който се помисли за звезда и се побългари. Вярно е, че миналата пролет той бе използван на всякакви постове и най-вероятно се е почувствал незаменим предвид и факта, че взима една от най-високите заплати в тима, но напоследък той не я оправдава по никакъв начин. С изпросения си червен картон, който подпомогна за ранното отпадане на "сините" от Европа, освен съотборниците и треньора, той затруднява и ръководството, което имаше неистова нужда от приходи. Тези финанси можеха да дойдат със спечелването на точки в евротурнирите, преминаване в друга фаза, от продажба на билети за домакинствата и на клубни артикули.

Сега интерес към тима със сигурност няма да има, със сигурност ще е налице отлив на феновете след така звучния шамар от трети словашки тим през последните 14 години. В същото време футболистите и мениджърът Иванов имат нужда от самочувствие, което да показват на терена по време на игра, тъй като такова извън терена никога не им е липсвало. Те ще имат тежката задача да излязат от психологическата дупка, като в същия момент търсят и ново лице, тъй като с показаното от срещите със Спартак Търнава са за никъде.

Искам да подчертая, че въпреки критиките ми към Грийн, той не е основният виновник или пък единственият такъв за кошмарната "синя" вечер на стадион "Антон Малатински", където през втората част тимът изглеждаше повече от скандално срещу отбор от нивото на Спартак, който продължавам да твърдя, че не е по-добър от столичани, но заслужено продължи напред, тъй като се раздаде докрай и искаше повече победата от родния тим.

Вратарят Пламен Илиев нямаше вина за головете, но при центриранията и в началото на срещата не даде нужната сигурност. Бековете бяха лесно пробивани, а във фаза атака ги нямаше никакви. Ларс Рисп не говори достатъчно и не успя да организира защитата заедно с Грийн при напускането на Милиев и така се стигна до пълния хаос на терена и обрат. Владимир Гаджев и Христо Йовов бяха единствените, които търсеха топката, но или нямаше на кого да я подадат, или грешаха често и по едно време изнасянето на кълбото беше непосилно. Първият и втория капитан на "сините" могат много повече, но вчера бяха далеч от добрите си мачове и също  разочароваха  до краен предел феновете с играта си, а Бижутера дори направи фатален пропуск от бялата точка.

Даниел Димов се включи по начин, който едва ли и най-големият му враг би му пожелал. Секунди след влизането му се стигна до 1:1, а шест минути по-късно той направи ненужна дузпа и се стигна до пълен обрат. Младият полузащитник се съвзе донякъде чак в продълженията, тъй като след втория гол объркването и при него, както и при съотборниците му, бе голямо.  

До влизането на Симеон Райков по крилата липсваше острота, а Иван Цветков се загуби на терена срещу мотивираните на 120% словашки защитници, които пресираха и не оставяха нападателите в синьо да се обърнат с топката в крака. Шюрд Арш вкара гол, което е и работата му, но при опитите да задържи кълбото и да помогне на тима да поеме въздух, губеше елементарно топката или още по-лошо - не успяваше да я отиграе. Тони Калво е готов да играе 15 минути на високи обороти, а му се наложи да престои на терена близо час. На моменти той загатна за качествата си, но или неговите съотборници не го търсеха, или просто и той е толкова назад в подготовката, че няма сили да направи това, което се иска от него.

Всички без включилия се отлично Райков, както и контузилия се Йордан Милиев, заслужават критики за играта си. Парадоксът е, че преди седмица Милиев беше обвинен за най-слабия в тима след колебливите му игри в среща в София. Вчера обаче се оказа, че без него Левски едва ли не не може. "Няма как само излизането на Милиев да е причината за загубата, но наистина след неговата принудителна смяна тимът се преобрази", заяви след мача Гонзо.

Бившата "синя" деветка също има голяма вина за случилото се - не само с избора на своя състав, но и с поведението на терена на неговите играчи, които явно не са разбрали неговите изисквания и от спечелен мач след 45 минути игра направиха така, че да се сринат и да запълнят с още един отбор фолклора на Сектор "Г", който и без това обича да припомня за срамните отпадания на "сините" в евротурнирите.

Иванов трябваше да вдъхне увереност на футболистите си, които на моменти толкова се притесниха от Спартак, че дори не успяваха да вържат три паса през второто полувреме, а домакините, без да имат футболни умения в излишък, стигаха до вратата на Илиев с лекота и всяка тяхна атака беше голова.

Болката и кошмарът за "сините" играчи, фенове и ръководство са големи, но случилото се вече е минало, а тимът е на прага на старта на родното първенство, което със сигурност беше приоритет №1 през сезона и преди отпадането вчера, макар сега спечелването на "А" група да се превръща във фикс идея… А имат ли потенциал Гонзо и неговият щаб да я постигнат с наличните играчи?