Най-тъжният ден в историята на Ривър

“Ривър не може да изпадне.” “Ривър е твърде голям, за да изпадне.” “Ривър е моят живот.” “Ривър не може да изчезне.” Празни полета от желания. И празно сърцето на Ривър. Пълен теренът с футболисти, охранители, снаряди, насилие и, въпреки това, празен откъм чувства, надежди, история на и извън терена...

Въобще, немислим следобед на “Нуньес”: Ривър Плейт изпадна от първия ешалон на аржентинския футбол в така сивата серия срещу Белграно и през сезон 2011/12 ще играе в Примера Б Насионал за първи път в своята 110-годишна история.

“Ривър е твърде велик, за да изчезне.” Никога тази мантра не се е чувала толкова често и с толкова отчаяние на “Монументал”. Оставаше толкова малко до края, Ривър не намираше път към обрат в мача и, въпреки всички очаквани и измолвани чудеса, напук на мислите и желанията на поддръжниците на “милионерите”, бе на път да напусне големия футбол на Аржентина.

За няколко мига планетата спира да се върти, когато топката отива настрани в 89-ата минута и съдията Серхио Пецота решава да спре двубоя поради започналите инциденти във всички сектори, където има привърженици на Ривър. Опетнен епилог. Тъжен и самотен край. Далеч от годините на слава, на футбол със синя кръв и на толкова спечелени купи.

Бетоновата маса е свидетел на най-тъжния ден в историята на Ривър Плейт. В момента в който се постанови завършекът на необратимия мач срещу Белграно, тишината бе овластена навсякъде където го имаше червеното и бялото. Тишина във всеки ъгъл на трибуните, на игрището, в устието на тунелите, във варосаните линии, по всички страни. Далеч от ехото на триумфалните вечери, на незабравимите нощи, на виковете и скандиранията след гол.

Тялото е в друго измерение – непознато, нереално и невъобразимо, мярка за всички неща. Очите са прозорци, където идва и откъдето си отива историята. Погледът на повече от 50 000 човешки души, изпълнили “Монументал”, замъглен от емоция, напомня с носталгия изкачените тук в други години стъпала, така както бележи и прехода между поколенията.

Два следобед е, а небето е толкова лазурно синьо колкото екипа на Белграно. Поддръжници на Ривър вървят по поклонническия път към “Монументал”. Някои го правят на колене. Трудно е да повярваш как толкова голяма саможертва не получава ответ. Малко шум и много молби в околностите на така наречения Квартал Ривър.

Не съществуваше песимизъм, който би могъл да надвие подобен акт на присъствие. Имаше го вярването, че самата история ще успее да обърне двата гола пасив от първата среща в Кордоба. Нямаше време да се мисли за влошената управленска действителност след години на проблеми на ръководно ниво или за съжаления за пропуснатите възможности за избягване на изпадането накрая на редовния сезон на Клаусура.

Знамената украсяват стадиона, обличат и четирите му краища, изпълнени докрай с хора дори и на стълбите между седалките. Знамена мънички, средни и големи. От квартали, градове и провинции. С легенди, които преминават към любов. “Ривър, ти си моят живот, не ме убивай днес!”, измолва едно бяло платно, надписано с черен спрей. Сценографията се подсилва с балони, факли с червен и бял дим, със знамена и с хартийки, падащи от най-високото. Подканящите викове нямаха спирка... докато нямаше какво друго да се направи.

Ривър винаги е мислел, че ще се измъкне от цялото това спортно-институционално объркване; дори най-невярващият мислеше, че съдбата ще е различна, когато Мариано Павоне вкара важен гол за 1:0 още в 5-ата минута. Най-невярващият беше Даниел Пасарела с неговото егоистично управление, неспособно да разпознае собствените ограничения, заслугите на другите, близостта на краха или, най-лошото, самото негово съществуване. За мнозина от присъстващите излизането от терена с аплодисменти на почивката ще остане един анекдот, поредната история за разказване от този ден.

“Победа-атракция-голеада”. Червено-бялото знаме с този надпис този път не се вееше на Сан Мартин. Разбираемо е. Та как да присъства на това старо място за сбиране на “милионери”?! То не би могло да прикачи подобно послание на днешния Ривър с всичките му увредени вътрешни органи, очевидно неспособен да изпълни старите изисквания, че дори и по-снижени.

Не успя и със спонтанното показване на обич от истинските привърженици в Клуб Инду. Още по-малко с отборите на треньора Хуан Хосе Лопес. Нито с двойното управление на Пасарела – президент, превърнал се във временен треньор в последните дни. Голът на Гийермо Фаре, следствие на гротеска в изпълнение на Хуан Мануел Диас и Алексис Фереро, подпечата толкова години на лошо представяне на терена, на лошо управление.

Неутешимостта и сълзите превзеха футболистите на Ривър, когато се стигна до загубата на елитния им статут. Кадрите с асове като вратаря Хуан Пабло Карицо и Мариано Павоне бяха красноречиви и показаха една разнебитена група. Павоне, който бе върнал надеждата със себеотдаването и решимостта си рано в мача, бе първият показал отчаянието си, когато Хуан Карлос Олаве му хвана дузпата, с която Ривър можеше да се доближи до спасението.

Футболистите на “милионерите” излязоха от терена през ръкава на тунела, отиващ направо в съблекалнята на съдиите, прикривайки лицата си в знак на срам и прикривани от органите на реда под дъжда от хвърляни от разбеснелите си поддръжници предмети. Намериха убежище заедно със своя треньор и президент Пасарела в помещението, до което искаха да се доберат “барабравас” (крайните фенове) чрез насилствени действия, развили се както в самото седалище на клуба, така и в неговите околности.

Това 1:1 срещу Белграно, напомняно като надгробен надпис от електронното табло, осъди най-великия шампион на аржентинския футбол на тъмно изпадане във втория ешалон в един следобед, който ще остане запечатан в историята на нашия футбол. Ръцете отиват на главата един път, после пак и после пак. Най-тъжният ден в неговата история. Началото на процеса по възстановяване, в крайна сметка толкова важен колкото и лелеяната мечта за бързо завръщане в Примера от Б Насионал. Защото Ривър е бил, е и ще бъде велик, но ще бъде пак такъв единствено с отдаденост, морал, почтеност и подкрепата на всички.

Мартин Кастийя, www.canchallena.com

Следвай ни: