Машината “Порто” може да изгуби ключови части идния сезон

5 май 2011 | 11:00
19476
1

Лешоядите вече кръжат. Порто ще се върне в Шампионската лига следващия сезон, но проблемът е, че е малко вероятно това да бъде този Порто – тимът, който изпусна едва четири точки в Лига Сагреш тази година и помете всичко по пътя си в Лига Европа.

Гледайки разбиването на Виляреал с 5:1 миналата седмица (същия Виляреал, който е 4-ти в Испания), бе невъзможно да не се зачуди човек как отборът на Андре Вилаш Боаш би се справил в Шампионската лига, да не се зачуди дали би могъл този отбор да повтори Моуриньовата реколта 2004, като разчупи хегемонията на големите четири лиги.

(След последния успех на Аякс през 1995 година всички трофеи в ШЛ без един са отивали в клубове от Англия, Испания, Италия и Германия; победата на Порто над Монако през 2004 г. е всъщност и единственият случай след 1996-а – тогава пак Аякс пада от Ювентус, когато тим извън Голямата четворка е стигал дори финал.)

Моуриньо, разбира се, спечели Купата на УЕФА през 2003 г., ала неговият отбор така и не успя да спечели сърцата и да впечатли европейската публика като този на Вилаш Боаш. Единствената голяма загуба за успешния в този турнир състав на Специалния преди началото на пътя в ШЛ бе Елдер Пощига – нападателят, подписал с Тотнъм и записал едва девет мача като титуляр и един гол, преди да се завърне в Португалия.

Ако и настоящият Порто пострада също толкова минимално, може да се сметне за ударил джакпота. Най-голямата опасност, може би, е свързана с напускане на треньора. На 33 години Вилаш Боаш разбираемо е виждан като предводител на една нова генерация от млади треньори. Може би значителен факт е, че той няма минало на футболист. Като че ли все повече на тази професия се гледа, и е напълно логично да е така, като на отделна от тази на играча.

Това е само една от многото прилики с Моуриньо, в чиято сянка Вилаш Боаш сякаш е осъден да живее, поне докато двамата не са изживели някой буреносен сблъсък “учител срещу ученик”. Вилаш Боаш дори залага на класическото 4-3-3, предпочитано от Моуриньо в Челси. При все това, когато беше в Порто, Специалния често използваше и диамантена формация в полузащитата (всъщност започна с диамант в Челси, преди да се приспособи) и, макар да използваше 4-3-3, обичайно бе като алтернатива.

Едно 4-3-3, разбира се, може да бъде много различно от друго и вариантът на Вилаш Боаш е много модерен. В Челси Моуриньо държеше бековете си дълбоко назад и крилата си в широчина, използвайки ги главно, макар и не единствено, като асистенти на Дидие Дрогба. В лицето на Хълк този отбор на Порто има централен нападател, който по скорост, сила на горната част на тялото и директност по някои отношения напомня на младия Дрогба, ала Вилаш Боаш дори не го пуска като централен нападател, а предпочита да го пуска да влиза навътре от десния фланг.

Този вариант работи заради другата голяма разлика между това 4-3-3 на ученика и онова на учителя му на “Стамфорд Бридж”: бековете. Вилаш Боаш, както е модерно, предпочита неговите бекове, макар да стартират от защитна четворка, да действат на практика като бекове крила. Уругуаецът Алваро Перейра отляво обичайно е по-атакуващият, но отдясно румънецът Йонуц Сапунару също е способен да се включва в атака, задминавайки фланговите нападатели.

Срещу Виляреал миналата седмица Сапунару и Перейра играха толкова напред, че често бяха пред полузащитната тройка, като опорният халф Фернандо се връщаше толкова назад, че формацията често наподобяваше 3-4-3. Рушачът от средата на терена да се превръща в трети център бек е практика, често изпълнявана от Серхио Бускетс в Барселона – начин за доминиращите играта отбори да променят ъгъла на нападения срещу съперници, които се защитават в дълбочина и с много хора в отбрана срещу тях.

Жоао Моутиньо е един от онези футболисти, които сякаш от години се свързват с трансфер в Англия или Испания, ала единственият ход, който предприе, бе преминаването от Спортинг в Порто. Забележително е, че макар вече да е натрупал 185 мача като титуляр в португалската лига, той все още е едва 24-годишен.

Миналия четвъртък бе забележително как се премести по в дълбочина на почивката, за да играе почти в линия с Фернандо, давайки на третия полузащитник – Фреди Гуарин, повече възможности да натиска от средата на терена в атака. Гуарин този сезон играеше по-дълбоко, а бившият ас на Ривър Плейт Фернандо Белуши бе в по-атакуваща роля – Вилаш Боаш очевидно има варианти за избор в своя състав.

“Драконите” играха с много висока защитна линия през първото полувреме и изглеждаха уязвими от скоростта на Джузепе Роси. Когато защитната четворка се премести по-дълбоко, връщането на Моутиньо назад попречи на това Фернандо да бъде поставян в ситуации на числено неравенство.

Някои треньори са превъзходни в подготовката за даден мач, ала имат проблеми да променят хода му след първия съдийски сигнал. След като отборът му имаше нещастието да се оттегли на почивката с изоставане в резултата (0:1), Вилаш Боаш прояви твърдост на характера в търсене на промени и бе възнаграден с пет гола през второто полувреме. По това, също, той напомня на Моуриньо, който вероятно е най-великият по отношение на променяне на хода на даден мач, в който нещата вървят срещу тима му.

Истинската сила на Вилашбоашовия Порто е нападателната линия, и особено Хълк и Радамел Фалкао. Хълк е мощен играч, който на практика няма спиране, когато има ден – рядка комбинация от физика и техника. Фалкао, вкарал четири гола на Виляреал, може и да е по-изтънчен, ала също е светкавично бърз и може да бележи и с двата крака.

Когато Виляреал се измори миналия четвъртък, комбинациите между колумбиеца и Хълк изглеждаха почти жестоки – опустошителни вълни от пасове на скорост, които биха били трудни за защитаване даже и от свеж тим в началото на мач. За отбора на Виляреал, изглеждащ напълно изтощен и получил шамаросване през второто полувреме, противодействието беше невъзможно.

Порто беше извънземен през това второ полувреме, атакувайки в безспирни вълни – това подсказва, че Вилаш Боаш може и да има по-офанзивен профил от Моуриньо. При все това той може би го прави, защото му дават възможност. Ако има въпросителни срещу младия наставник, те са свързани с това как би водил мачове срещу съперници от топкласа, как се справя с бясно противоборство.

В Португалия този сезон неговият отбор бе в състояние да прегази по-малките тимове и дори да изглежда с класа над противници от калибъра на Бенфика и Спортинг. Ситуацията бе подобна и в Лига Европа: ЦСКА Москва, Спартак Москва, Севиля и Виляреал са добри, но не са от елита.

Как би се справил този Порто срещу истинските гиганти? Ние просто не знаем. Би било добре да си мислим, че следващия сезон ще разберем, ала дотогава по-вероятното е “драконите” да са отслабен отбор при приключването на летния трансферен прозорец.

Джонатан Уилсън за CNN Sports Illustrated

Следвай ни: