Бранко Милованович от тази пролет дърпа конците на "Лаута". Сърбинът, натрупал опит в Европа като футболист на Ла Коруня и Гимараеш, си е поставил амбициозната задача да промени мисленето в Локомотив и да изравни отбора с големите в България – Литекс, Левски и ЦСКА. Милованович разбира и от трансфери, има опит като мениджър и добре знае, че успехът се гради още в школите. Затова и обещава да обърне сериозно внимание на подрастващите футболисти на Локомотив.
- Г-н Милованович, коя е основната цел пред Локомотив?
- Да се подготвим добре и да видим с кои играчи можем да разполагаме следващия сезон. Тогава амбициите ни вече ще са много по-големи. Към момента искаме да се класираме и за европейските турнири. Няма да е никак лесно, но всеки ден работим за влизането в Лига Европа.
- Реална цел ли е това? Само преди година Локомотив се бореше да не изпадне, а сега е претендент за Европа.
- Най-големият проблем към този момент е физическата подготовка. Тя не е на ниво. В мача срещу Калиакра в последните 30 минути съперникът тичаше, а нашите футболисти – не. Забелязах това още по време на подготовката в Испания през зимата. Има и друг проблем - играчите не са научени да побеждават. Не са свикнали да играят за големи цели, изключение Здравко Лазаров. Той много добре знае как се играе за победата. Останалите миналия сезон са се борили да останат в групата, нямат манталинета на победители. Говоря им по този въпрос всеки ден. Ако тази година не влезем в Европа, светът няма да се срине. Следващата вече ще е различно.
- Възможно ли е да промените този манталитет за месец-два?
- Разбира се, че не. Президентът Коко Динев влага много пари и много енергия в Локомотив и е грехота да няма резултати. Смело мога да кажа, че ако бях с него от самото начало, сега Локомитив щеше да се бори за първото място с Литекс. Изготвихме обаче програма за 2-3 години напред, според която Локомотив трябва да се изравни с Литекс, ЦСКА и Левски. Тогава вече ше може да спори за шампионската титла.
- Локомотив има и фенове, което също е важен фактор.
- Първата причина да дойда в Пловдив е приятелството ми с Коко Динев. Феновете са втората причина. Видях какво стана по време на подготовката в Марбея. Запалянковцитедойдоха да подкрепят отбора в приятелския мач срещу Зенит. Футболистите на руския тим, в това число Данко Лазович и приятелият ми от Гимараеш Фернандо Мейра, не можеха да повярват, че български клуб може да има такива фенове. Те минаха стотици километри, за да бъдат до отбора. Това е много важно. Убедих се, че в Пловдив хората обичат футбола. Говоря не само за онези, които идват на стадиона, а и за хората по кафетата, хората, които срещем по улиците. Тази любов може да роди нещо добро.
- Къде би бил Локомотив без Коко Динев за президент?
- Знам, че той е поел клуба в много тежка ситуация – и финансова, и чисто игрова. Миналия сезон е спасил отбора от изпадане, а този вече сме горе. Затова и феновете, играчите и всички служители трябва да уважават Динев. Ако не беше той, на Локомотив щеше да му е много тежко.
- Кой беше първият проблем, с който се сблъскахте в клуба?
- Не казвам, че хората не работят както трябва. Но искам да направя така, че да се работи както в Европа. И всеки да знае за какво отговаря и за какво точно взима пари. Ще ви дам за пример себе си. Спортен директор съм и ако за следващия сезон не селектирам добри играчи, не доведа такива, които да направят Локомотив по-добър, вината ще е моя. Който не изпълнава задълженията си, няма място в клуба. Независимо дали е треньор, домакин или Бранко Милованович.
- Вероятно заради това сменихте треньора Неделчо Матушев?
- Матушев и отличен човек и добър треньор. Но не може да отговори на амбициите, които Локомотив си е поставил. Когато дойдох, той вече беше уморен, беше преминал през много стресови ситуации. Носеше товар, с който не можа да се справи. Затова и трябваше да си тръгне. Освен това обясняваше на играчите защо са резерви. Това е нодепустимо. Играл съм в Лакоруня с много звезди на световния футбол. Всеки един от тях знаеше, че може да остане на пейката по всяко време.
Треньорът не дължи обяснения на играчите за решенията си.
- Ще остане ли Саша Николич на поста си?
- Той работи много добре. Ако класира отбора за Лига Европа, няма да имаме моралното право да го сменим. Тази цел обаче не е поставяна пред него, защото той не е правил селекцията и не е водил подготовката. И все пак, ако Локомотив не влезе в евротурнирите, не мога да дам гаранция, че ще остане.
- Има ли разделение на чужденци и българи в Локомотив?
- Когато дойдох, дадох да се разбере, че такова нещо не може да има. Но за да вземем чужденец, той трябва да е поне три пъти по-добър от българите. Затова и освободихме някои играчи. Бариентос си тръгна, защото отказа да играе за втория отбор.
- На Локомотив предстоят тежки мачове. Какво очаквате от тях?
- За мен най-тежките мачове са срещу Берое и Академик, повтарям непрекъснато това на играчите. За Левски и ЦСКА мотивацията е различна, там нещата са ясни. Ще играят на нашия стадион. Значи ще сме 12 срещу 11. Публиката струва дори повече от трима играчи, взети заедно.
- Познавате добре сръбския футбол, а вече и българския. Кое първенство е по-силно?
- В България има повече равностойни отбори. В Сърбия много силни са Цървена звезда, Партизан и Войводина, останалите са слаби. Тук, като оставим настрана Литекс, ЦСКА и Левски, силни са още Локомотив (Сф), Локомотив (Пд), Черно море, Черноморец, Славия. Берое също има отличен тим. Силите са изравнени. Затова и първенството е по-равностойно. Иначе и Цървена звезда, и Партизан са по-силни от Литекс.
- Затова и Партизан два пъти влезе в Шампионската лига.
- Партизан в последните години работи много усилено върху организацията в клуба и школата. Направиха феноменалена тренировъчна база. Работи се сериозно. И нещо много важно – знае се как ще се работи и в бъдеще, защото има план. Възвращаемостта вече се видя – Партизан влезе в Шампионската лита два пъти, където заработи сериозни пари. Има и друго, трансферите на Партизан са много успешни. Взимат играчи за малко пари, а ги продават за много. Цървена звезда смени управата си, хората са амбициозни и доведоха добър треньор – Роберт Просинечки. Клубът има страхотни фенове и е напът да се върне там, където беше преди години.
- Това е един от големите проблеми на българските клубове – нямат организация, а се работи от днес за утре.
- Убедих се в това. Но има и друго. Никой не може да ме убеди, че Пловдив, който има 600 – 700 000 жители, не може да извади млад играч за първия отбор. Не е нормално да водим Огусото, или уругвайци, или аржентинци. Така няма да стигнем никъде. В България трябва да се работи по-сериозно с школите. Това беше първата ми идея, когато започнах разговори с Коко Динев. Той се изненада. Каза, че съм първият човек в света, който не е поискал от него да му доведе играчи за 200, 300, 400 000 евро. Аз му казах, че такива не ми трябват, поисках да направи два терена на които младите да тренират. По-добре е така да се действа. Дори ако трябва да чакаме 2-3 години. Но след това ще имаме свои играчи, а в бъдеще те могат да внесат пари в клуба от трансфери.
- Вие самият имате опит в трансферите, работили сте и като мениджър. Защо Сърбия продава скъпо, способна е да пласира ляв бек за 4 млн. евро, а в България дори за нападател някой трудно ще извади милион евро?
- Да не звучи като изхвърляне, но към момента сърбите са може би най-добрите мениджъри в Европа. Имаме отлични контакти. Агенцията, в който аз работех, в последните 3-4 години продаде 17 играчи в големи първенства. Говоря за Коларов в Лацио, Бошко Янкович в Майорка, а след това и в Палермо, Вукчевич, Пурович и Стойкович в Спортинг, Степанов в Порто и др. А тук се случва нещо, в което ми беше трудно да повярвам. В последните 10 мача не е бил поканен нито един чужд мениджър да гледа играчи, това ме потресе. Откакто съм тук , три чуждестранни клуба пратиха свои хора, срещу Левски пък вече имаме потвърждението на пет сериозни европейски отбора. В България не се обръща много внимание на пропагандата, на промотирането на футболистите. Няма европеец, който ще дойде да гледа български футболист, ако вече не е чувал за него, ако някой не му го е представил. В това отношение трябва да се работи много. Ето ще ви дам пример. В Локомотив имаме двама отлични млади защитници – Кавдански и Крачунов. Ако играеха в Сърбия, щяха да струват 3-4 млн. евро а тук никой не ги знае. Това също е проблем, който ще трябва да решим.
- От есента на 2010 г. Лотар Матеус е селекционер на националния отбор. В Сърбия имате опит с чежденец. Какво научихте?
- Много е тежко човек от Западна Европа да се впише на Балканите. При нас беше Хавиер Клементе, той е невероятен човек и отличен треньор. Но в Сърбия не успя. Има обаче голяма разлика да си селекционер на национален отбор и треньор в клуб. В клуба треньорът е всеки ден сред играчите, ходи на работа, има подготовка. А националният отбор се събира два пъти в годината и чужденецът няма достатъчно време да предаде разбиранията си на футболистите. С това не искам да кажа, че Матеус няма да успее. Той е добър треньор, постигна много голям успех в Партизан. Българският футбол може само да спечели и научи от Матеус. Но има и много местни треньори, които биха се справили с тази задача.
- Но ние сме вечно недоволни – който и да дойде, все няма да е добър.
- Така е и в Сърбия. Най-трудното във футбола и в живота е да бъдеш реалист. Поставяме си неизпълними цели и после се разочароваме. Ето, ние сърбите искаме да сме световни шампиони. Как ще стане? В Холандия дори клубовете от четвърта дивизия имат по три игрище с осветление. А ние нямаме общо три. Затова трябва първо да погледнем в нашия си двор, да си оправим проблемите, а после да мислим за големите неща. Такива сме и сърбите, и българите. Такива бяха и гърците, но преди години почнаха да работят сериозно – да строят терени и да влагат пари в школите. В някои неща ни изпревариха.
- Какво още ни липсва, за да бъдем при големите?
- В Сърбия ма много таланти. Но я няма дисциплината, уважението към парите, които се влагат в спорта. България вече е в Европейския съюз, ние – не сме. Делече сме от европейското мислене. Постигнем ли го – ще имаме много успехи. И сърбите, и българите. В това съм напълно убеден.
Надежда Кърликова, BGfootball.com