Небостъргачът Теодор Тодоров: Дано феновете на ЗАКСА да не са като нашите

Искам Сислей за финал в Европа, надява се центърът на ЦСКА

От две години всички волейболни специалисти у нас са приковали поглед в едно момче. Теодор Тодоров е едва на 21-а, но вече демонстрира качества на завършен волейболист. Силвано Пранди го определи през лятото като „един от най-големите таланти в света на този пост“. Във вторник Кабайо, както е известен сред съотборниците си в ЦСКА, препарира атаките на полския ЗАКСА, като принуди Загумни често сам да завършва нападението и да търси невъзможното, за да прескочи 205-сантиметровия българин. През миналото лято контузия го извади от състава на Професора за световното в Италия, но със сигурност Радо Стойчев няма да пропусне Теодор в сметките си и блокировачът на ЦСКА ще бъде един от основните козове на треньора в националния тим

Как се чувстваш физически, а и настроението какво е преди реванша в Полша срещу ЗАКСА?
- Добре съм. И физически, а и в отбора настроението е отлично. Готови сме за битка.

Контузията ти от миналото лято отшумя ли напълно?
- Мисля, че да. Все още изпитвам болки в рамото от време на време, но не е нищо сериозно и толкова страшно. Не ми пречи нито в тренировките, нито на мачовете, така че всичко е наред.

Очакваш ли феновете в Полша да са толкова организирани и да подкрепят ЗАКСА по този начин, както вас в Самоков?
- Честно казано се надявам тяхната публика да не е като нашата (смее се). Пушката и Ники не са разказвали нищо засега или поне аз не съм чул, но ще видим как ще бъде още вдругиден на мача.

Във вторник бе един от отличниците на терена в Самоков и имаше „рожден ден“, както се казва на жаргон. Ще успееш ли да повториш играта си и в неделя?
- Да се надяваме, че да. Подготвени сме много добре и всички ще дадем максимума да сме победители още в мача. Няма да чакаме „златен“ гейм, както се говори по медиите

Ще се борим за победата още в редовното време

а при загуба хубавото е, че ще имаме и този втори шанс.

Кой би си пожелал при евентуален финал – Сислей или Ресовия?
- Първо трябва да стигнем до него, разбира се. Но аз лично за една такава битка за титлата предпочитам да се срещна със Сислей. Може би защото с Ресовия играхме миналата година, а и срещу италиански клуб така и не съм играл... И сега бих искал да се пробвам и срещу такъв, ще бъде ново предизвикателство за мен.

През този сезон в ЦСКА играеш заедно с една от легендите на българския волейбол, а и един от най-добрите центрове в света Евгени Иванов, а оставяш на пейката още един български национал Светозар Иванов. Притеснява ли те това?
- За мен това е една огромна чест. От него бих могъл да науча само добро. Така се получи, че в момента в отбора сме четирима състезатели на този пост на едно ниво. Уча се от всеки един от тях е и истинско удоволствие да имам такива съотборници. Помагат ми много и в тренировки, и в играта като цяло.

Сезонът вече е към края си, обмисляш ли вариантите и за следващата година?
- О, не. Много е далече това все още. Първо трябва да си свършим работата през този. Имаме да играем полуфинал сега, дано да стигнем до финала, тепърва има още кръгове и в българското първенство, а и плейофите после – сега съм концентриран изцяло върху тези неща. После вече ще мислим и за догодина.

Сборът на националния обаче вече е съвсем близо, а има и предизвикателството на нов треньор...
- И там тепърва предстоят да се уточняват нещата.

Надявам се искрено да получа повиквателна

и за това лято. Миналата година не беше добра за мен с тази контузия, а после и операцията, но да се надявам, че е било за добро.

Познаваш ли се с Радо Стойчев и разговаряли ли сте двамата?
- Не, никога не сме говорили и не се познаваме лично и не знам какво му е мнението за мен.

Една европейска купа няма ли да натежи везните да останеш в ЦСКА или ще търсиш нов отбор навън?
- Не, мисля, че вече е време да изляза да поиграя и в чужбина, да се развивам навън. Тук може би също все още има какво да науча, чувствам се много добре в ЦСКА, но ако имам шанса и възможността да играя в по-силно първенство, ще бъде по-добре.

Мислил ли си в кое първенство би се чувствал най-добре?
- Със сигурност едно от трите най-добри в света – италианското, руското или полското, биха били най-добре. Да се състезавам там би била една отлична възможност за бъдеща реализация, но всичко все още е само като мечта и идея.

От известно време си сериозно обвързан, ще дойде ли и приятелката ти при теб ако волейболът те изпрати надалеч?
- Да, абсолютно! Говорили сме по въпроса и на 99% тя ще е при мен. Стига да има възможност няма да остане тук. 

Имаш ли любим отбор?
- Като цяло Тренто, но и всички руски отбори са много силни и играят хубав волейбол. 

С кой волейболист си мечтал да играеш рамо до рамо?
- Алексей Казаков! Но едва ли ще имам тази възможност. За мен обаче да играя в един отбор с центрове като Пушката и Зарко е огромна привилегия и чест и не по-малко сбъдната мечта.


ТОВА Е ТОЙ
Роден е на 1 септември 1989 г. в Монтана. Висок е 205 см, 87 кг.
С отскок от място височината му достига 345 см, а от атака стига и 365 см.
Започва професионалната си кариера във ВК Монтана
От 2009 г. се състезава в ЦСКА, като печели шампионската титла в българското първенство през сезон 2009/10, както и купата на страната и купа „Атаро Клима“
Национален състезател от 2010 г.