›› Анкета

Кой ще спечели Копа Америка?

›› Булевард

“Снежната” баня на Мусерский (ВИДЕО)

Един от най-добрите централни блокировачи в света Дмитрий Мусерский показа, че може да се забавлява и докато не е на волейболното игрище.218-сантиметровият руснак публикува видео в страницата си в Instagram, на което се ...

Виж още

Световен футбол

Единадесетият човек

22 септември 2010 | 12:52
Единадесетият човек

Жан Ив Лабаз ще загине след броени секунди. Тялото му ще бъде смазано под огромни, безформени буци бетон и раздробените му на парчета останки няма да бъдат намерени в продължение на няколко дни. Часът е 16:53. Денят - 12 януари тази година. Жан току-що е влязъл в сградата на Националната Футболна Федерация и няма представа, че е само на няколко мига разстояние от внезапна, зловеща участ. Триетажната сграда на Федерацията буквално ще експлоадира, разстърсена от безумно земетресение и ще го погълне в яростна мелница от бетон, тухли, желязо и стъкло. В този ден заeдно с него ще загинат още 250 000 негови сънародници - жертви на едно от най-големите природни бедствия в историята на човечеството.

В същия този момент лъчезарно, 16-годишно момиче на име Брияна Хаберлин започваше поредната си тренировка на около 1000 километра разстояние в безгрижната и слънчева Южна Флорида. Тя не е виждала и никога няма да види  Жан Ив Лабаз, но въпреки това съдбите им ще намерят начин да се преплетат по особен, тъжно-красив начин, за да напишат тази история и ни накарат да повярваме в съществуването на мистериозния и понякога самотен единадесети човек.



На няколко километра разстояние от Жан Ив, най-добрата млада вратарка на Хаити - 15 годишната Александра Коби ще оцелее по чудо, но това, което ще преживее след няколко секунди, ще остави дълбоки, отворени рани в крехката й психика и по всяка вероятност ще я терзае до края нa нейните дни. Земята под краката й неочаквано ще започне да клокочи с дълбок, гастритен грохот и след това сякаш ще оживее в бесни, хаотични конвулсии. Александра е тренирана да пази равновесие, никога да не губи самообладание, да се доверява на котешките си рефлекси и интуиция. Но 7 степени по скалата на Рихтер са прекалено много за всекиго. Сякаш всичко под стъпалата й ще се разтвори, тaкa чe дори нейните силни крака няма да устоят, тя ще загуби баланс и ще се строполи безпомощна на земята. Равни количества страх, ужас и паника ще нахлуят в нейната душа и ще парализират мускулите й.

В този ден, Александра и всичките й съотборнички от националния отбор на Хаити ще оцелеят, но ще загубят родители, роднини, приятели, цялото си оскъдно имущество и човекът, когото обичат като роден баща - Жан Ив Лабаз. За него казват, че бил най-добрият треньор на Хаити и една от малкото причини за оптимизъм в тази изтерзана от бедност и нещастия страна. Лабаз бе философ, мечтател и изключителен педагог, който вярваше, че призванието му не е толкова да печели мачове, колкото да формира личности. Може би затова състезателките му бяха толкова привързани към него. Хаити е държава лудо влюбена във футбола, но липсата на средства и инфраструктура е ограничила до крайност развитието му. Отборът не е бил на Световно първенство вече почти 40 години. Най-големият успех бе постигнат именно от Лабаз под чието великолепно ръководство девическата формация на страната се добра на Световно за момичета до 17 години в Южна Корея през 2007 година. Изгладнялата за какъвто и да било успех страна следеше със затаен дъх всяка секунда от мачовете на девойките и след достойното им представяне ги посрещна като герои.

След смъртта на Лабаз не само състезателките, но и целият футбол в Хаити сякаш осиротяхa, а бъдещето на този спорт изглеждаше съсипано. Федерацията бе превърната на прах, заедно с всички архиви, средства и няколко хиляди току-що закупени футболни топки. Под сградата бяха погребани 30 човека - цялото ръководство на федерацията. Страната бе напълно смазана и потопена в пост-апокалиптичен кошмар. Един от най-големите проблеми бе, че хората в Хаити бяха строили къщите си като бyнкери с цел да се предпазят от урагани, а не земетресения. Тук вятърът е най-големият враг, така че всичко е тежко строителство - тухли, камъни и бетон. Без съмнение сте виждали ужасяващите кадри от CNN:  стотиците хиляди жертви, окървавените улици и стърчащите във всички посоки арматури, късащи като хищни нокти бетонения епидермис на обезобразените сгради. Порт-о-Пренс се превърна в гробница - cтaрицaтa с косата вършееше навсякъде, престъпленията и болестите не закъсняха да оголят мръсните си муцуни, а въздухът бе пропит с миризмата на разлагащи се трупове. Милиони бяха останали без дом и живееха в палатки или направо под небето. Александра бе една от тях. Момичето съществуваше в състояние на полусъзнание, спейки в мръсна палатка и хранейки се с по някой оскъден залък на ден. Всъщност всичките й приятелки от отбора бяха в абсолютно същата ситуация. В рамките на няколко секунди те бяха загубили всичко, което притежаваха и дори това, което още не бяха получили - бъдещето си. Отборът естествено бе разформирован, а игрището им превърнато в лагер за бездомници. 



Но изведнъж - чудо! След двумесечна агония, глад и мъчително лавиране на ръба на съществуването, едно по едно момичетата бяха издирени и изпратени на квалификацията за Световно първенство в Коста Рика. И така против всякаква логика и очаквания, 56 дни след земетресението 11 изтерзани от умора деца се изправиха срещу могъщия отбор на Съединените Щати. Сред мрак, смърт и разрушение, Хаити отново гледаше със затаен дъх хранейки сляпа надежда за каквото и да било, дори незначително вдъхновение. Нямаше нищо на този свят, което момичетата да искат повече в този момент, отколкото да се представят достойно и да дарят поне една усмивка на сънародниците си. 

Нека ви отведа в 88-ата минута на този мач. Най-добрата нападателка на Щатите Линдзи Хорен е на бялата точка. На голлинията, нашата стара позната Александра Коди пружинира неспокойно върху пъргавите си, но изтощени крака и се опитва да надникне в съзнанието на противничката си, за да отгатне ъгъла на дyзпата. Така и се иска да спаси удара, да направи нещо хубаво за отбора си, за съгражданите си, за Жан Ив, чиято отпътувала душа толкова много обича. "Ще се хвърля в ляво както само аз си мога!" казва си Александра, която явно е прочела нещо в очите на американката. Хорeн се засилва и вкарва цялата инерция на 180 сантиметровото си тяло в удара. Момичето плонжира като котка покривайки идеално левия ъгъл на вратата...Но това не е приказка. Линдзи стреля силно и точно вдясно и бележи безапелационен гол.

Американките продължават да нападат като оси и в добавеното време успяват да отбележат още един гол, оформяйки крайният резултат: 9:0! Да - девет на нула! На треньора на американския национален отбор Казбек Тамби искам да кажа: "Човече, какво правиш?! Ти нямаш ли сърце в гърдите и мозък в главата? Какво искаш да докажеш? Какво се опитваш да компенсираш? Нужно ли е да смажеш, стъпчеш и унижиш група деца, които са загубили родителите и близките си, дома си и дори човека, който ги е формирал като личности? Нима не виждаш, че тези момичета играят с изцедени тела и изтерзани души? Не са тренирали. Не са яли и спали като нормални хора със седмици и краката им се движат само благодарение на нечовешка воля. Самото им присъствие тук е геройство и има начин без да ги обидиш да запазиш малко от достойнството им. Нужно ли е например да пратиш най-добрата си нападателка, която в този мач вкара четири гола да бие дузпата? Или да хвърлиш целия отбор в нападение в 92-ата минута? Господин Тамби, след 4:0 вече няма състезание - има избиване на комплекси, болни амбиции и необяснимо желание да унижиш противника пристигнал от най-бедната държава в западното полукълбо. Ако мислиш, че си победил - дълбоко се лъжеш. В цялата тази ситуация най-големият губещ си ти!"

Едно от нещата, които просто не мога да опиша е нивото на футбола, които се играе от момичета и жени, тук в Щатите. Масовостта, базата, феноменалната инфраструктура са несравними с нищо по света. Американките са толкова добри, че най-големият проблем на треньорите е как да отделят шепа футболистки от хилядите, които заслужават да бъдат националки. Колкото и много да искаха, колкото и да се бореха за всяка педя трева, момичетата от малката, разпадаща се островна държава нямаха никакъв шанс срещу една стройна, идеално организирана и много скъпа футболна институция.

След мача хаитянките си тръгнаха с наведени глави, но Александра не можа да помръдне от вратата си. Макар, че спаси толкова положения и вложи всяка клетка от себе си, момичето чувстваше лична отговорност за нанесеното на родината й унижение. Бе смазана и съкрушена и ето че за втори път в рамките на два месеца земята под краката й сякаш се разтвори в жестоки спазми и момичето, което е тренирано да не губи самообладание и равновесие отново рухна безпомощно на тревата. Тялото и се разстресе в неудържими ридания и малката вратарка знаеше, че плаче не само заради мача и не само за себе си, а за всичките си изстрадали сънародници, за осиротелите деца, за Жан Ив, за изгубеното бъдеще. В този миг тектонните плочи на душата й най-после се сблъскаха и магнитуда нa това жестоко сърцетресение не можеше да бъде обхванат дори от скалата на Рихтер.

Но ето, че точно в този подтискащ момент се случи нещо странно, рядко и много красиво. Брияна Хаберлин - лъчезарната вратарка на американките бе усетила много дълбоко в себе си трусовете дълго преди началото на мача и бе точно този човек в отбора, който разбра идеално значението на ситуацията. Днес, след като я познавам по-добре, вярвам че ако хаитянките бяха отправили поне един опасен удар във вратата й, той щеше някак си да влезне в мрежата. Брияна бе най-далеч от съкрушената противничка, но извървя стоте метра до вратата й без колебание, пое ридаещото момиче в прегръдката си, без да я остави да падне повече на земята. За тяхна чест останалите й съотборнички видяха какво става и последваха нейния  пример. Груповата прегръдка продължи почти две минути и когато най-после се разпадна самата Брияна бе обляна в сълзи.
Гледах изумен тази трогателна сцена заедно с човека, който уважавам най-много на този свят и накрая той ми каза: "Знаеш ли, според мен има някаква почти статистическа логика в това, което се случи. От единайсетте на игрището, една личност усети нещата със сърцето си и поведе останалите. Може би, за съжаление, такава е и зависимостта в живота - навярно горе-долу един на всеки единайсет има чувствителността и душата да направи подобно нещо." 1/11! Такава ли е наистина приблизителната алгебра на добрината? Възможно е. Ако е така, то поне е хубаво, че всички познаваме по някой и друг единадесeти човек. Майка Тереза бе единадесетият човек....Мандела...Жан Ив Лабаз...Брияна Хаберлин.



Момичето не спря дотук. Веднага след турнира, Бри както всички я наричат, отиде самичка в щатския департамент и регистрира фондация наречена: "Мнoгo сърца - една цел". Идеята беше да събере пари, за да може да доведе целия отбор на Хаити на турнир в Орландо и по този начин да им даде възможност да се измъкнат замалкo от кошмара в страната си, да отидат до Дисниленд и най-вече да изтрият усещането от квалификациите и продължат да играят любимия си спорт поне още малко в нормални условия. Бри бе толкова всеотдайна, ентусиазмът й толкова заразителен, че успя да убеди хиляди хора да направят малки дарения и на практика сама да набере средствата. Александра и нейните съотборнички прекараха две незабравими седмици във Флорида и поне за малко усмивките се завърнаха върху лицата им.

Свързах се с изключително скромната Бри, просто за да й кажа точно какво мисля за постъпката й, за голямото й сърце и за родителите, които са отгледали такова прекрасно дете. Не се случва често човек да ce натъкне на невръстно момиче, разбиращо света и живота по-добре от треньора си, който е живял на този свят 49 години. Помолих я да ви каже нещо и тя пожела да ви предам следното: "Искам да благодаря на всички които виждат нещата като мен и ви моля винаги, когато ви се отдаде възможност да дадете сила и надежда на тези, които ги нямат, да го правите без колебание!"


Състрадателност. Не ни е нужна, за да оцелеем. Няма да я намерите в учебника по биология. Няма да ви помогне да спечелите състезание или да направите много пари. Но по някакъв особен начин тя ни е необходима и ни прави хора. Състраданието няма очертания и тежест. То не идва от никъде, но ако му позволим ще ни отведе навсякъде. Състраданието е необяснима, чисто човешка характеристика, която ни е помогнала да се обособим като единствен по рода си вид в природата. Казал го е самият Дарвин.



Мачът между Хаити и Съединените Щати отмина, но остави следа в сърцaтa на много хора. Благодарение на тази история ако някой ден попадна в подобна ситуация никога няма да гледам на нея като на случайност, а като на златна възможност да използвам и аз мъдростта на едно 16 годишно момиче. Надявам се и ти, читателю да виждаш нещата по този начин и ако някой ден съдбата отвори вратата на подобно обстоятелство за теб и те постави на мястото на малката Бри, да се възползваш без мисъл за полза и облага и в този ценен момент от футболист, или бизнесмен, или президент, или каквото и да било да се превърнеш в нещо много повече - човек...Единадесетия човек.

Иво Иванов
Прочетена 26692

Добави коментар ›› Коментари (20)

Мишо
(Гост)
20
отговор
09 юли 2014 | 16:19

да постъпиш благородно, да проявиш състрадание, не е индулгенция за гузна съвест...това е проява на Човека у теб...ако го има ! Рейтинг: 1 0

Уникално
(Гост)
19
отговор
09 юли 2014 | 16:19

Уникална статия.Целия настръхнах,докато четях !!! Рейтинг: 1 0

Иван
(Гост)
18
отговор
26 март 2011 | 11:51

Статията н мога да я опиша. Изненадах се и скролнах надолу и... видях пише "Иво Иванов". Ясно значи! Хубаво е, че има такива хора, които могат да се нарекат журналисти, а не "журналисти"! Рейтинг: 0 0

mr.runner - do SS
(Гост)
17
отговор
14 март 2011 | 09:57

Колко много път има да извървиш, докато стигнеш началото на човешкото в себе си... жалко, че България е пълна с предразсъдаци и комплексари и се сблъсквам често с тях. Ще Ви променя начина на мислене със собствен пример някои ден и ще се старая да стана 11-тия човек. Рейтинг: 0 0

Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук

zveno
(Гост)
16
отговор
17 януари 2011 | 11:30

Мир на праха им ! Рейтинг: 0 0

chicago
(Гост)
15
отговор
03 януари 2011 | 18:11

уникална,потресаваща,разбиваща ,това е журналистиката на спортал!!! Рейтинг: 0 0

do 13
(Гост)
14
отговор
09 юли 2014 | 16:18

говедо нещастно.... Рейтинг: 1 0

SS
(Гост)
13
отговор
09 юли 2014 | 16:17

Смърт за маимуните от хаити! Рейтинг: 0 1

1892
(Гост)
09 юли 2014 | 16:17

а ти си пълен олигофрен :) Рейтинг: 1 0

teslata31
(Гост)
09 юли 2014 | 16:18

сс ти си нещастен малоумник изпълнен с комплекси такива като теб заслужават да изпаднат на положението на хаитянките за да разберат за какво става въпрос Рейтинг: 1 0

до сс
(Гост)
06 декември 2010 | 00:58

майка ти,зачена на околовръстното,нормално е и ти да си като нея неорентиран. Рейтинг: 0 0

pavkata
(Гост)
12
отговор
09 юли 2014 | 16:17

уникална статия БРАВО на момичето .. !! Рейтинг: 1 0

mr.runner
(Гост)
11
отговор
09 юли 2014 | 16:17

За статията - едно голямо БРАВО на този който я е написал. С тези думи съм сигурен, че може да " зарази " много хора с чувства които са им непознати и да ги накара да вникнат в трагедията на един народ, на един живот и да се замислят за човешкото в себе си! Рейтинг: 1 0

Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук

mallorcaboy
(Гост)
10
отговор
23 септември 2010 | 14:22

страхотна статия!!!!но искам само да добавя,4е бедноста на тази държава се дължи само и единствено на техният мързел.наистина трагедията беше ужасяваща,но Хаити имат толкова приказни места,така 4е с малко местна предприем4ивост можеше досега да е една от най-предпо4итаните туристи4ески дистинации...... Рейтинг: 0 0

Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук

Castello
(Гост)
09 юли 2014 | 16:19

Хаити е една от най-предпочитаните туристически дестинации. Просто печалбите както там така и на всякъде по света отиват в ръцете на тази шепа предприемчиви хора, а останалите си остават бедни ... Рейтинг: 1 0

›› новини

Жорже Жезус: Легия повече искаше победата
08 декември 2016 | 05:44
Раниери след 0:5: Аз съм виновен
08 декември 2016 | 05:30
Отговорът на Гриша Ганчев дали ще се отказва от ЦСКА-София
Сампаоли: Осминафиналите не са нашият максимум
08 декември 2016 | 05:19
Алегри: Беше важно най-после да спечелим у дома
08 декември 2016 | 04:59
Жардим разочарован от резервите
08 декември 2016 | 04:13
Почетино: Няма да подценим Лига Европа
08 декември 2016 | 04:01
Колко силен е Антъни Джошуа? Вижте последната му тренировка (видео)
Контузиите ни провалиха, оплака се Слуцкий на изпроводяк
08 декември 2016 | 03:47
Тухел: Заслужено сме първи
08 декември 2016 | 03:33

›› Булевард

Никол блести със 110 000 кристали "Сваровски", Гришо не я изпуска (галерия)
06 декември 2016
След дълга пауза Григор Димитров и приятелката му Никол Шерцингер отново се появиха заедно в публичното пространство. ...
Порно актьор заби Славея Сиракова 07 декември 2016 | 12:53
“Снежната” баня на Мусерский (ВИДЕО) 07 декември 2016 | 17:57
Смях в залата: Русев съдра панталона по време на мач от НХЛ (снимка) 07 декември 2016 | 14:24

›› Волейбол

Левски отнесе Йединство на старта за Купата на CEV (видео + галерия)
07 декември 2016
Волейболният отбор на Левски тръгна с разгромна победа във втория по сила европейски клубен турнир за Купата на CEV. ...
Добруджа загуби първия си мач срещу Хурикаани за Купата на CEV (видео) 07 декември 2016 | 20:00
Теди Салпаров и Зенит започнаха с разгром защитата на титлата си в ШЛ 07 декември 2016 | 20:25
Бернарди се завърна с победа в Турция срещу Халкбанк на Плачи 07 декември 2016 | 18:37

›› Баскетбол

Разтърсваща изповед на Дечо Коешинов за битката с рака
07 декември 2016
Не знам как в България не са видели, че имам метастаза на крака, чуди се бившият баскетболен национал Бившият  ...
Веселинов прави всичко, Люцерн с пета победа 05 декември 2016 | 16:37
България във втора урна в предквалификациите за Световното 06 декември 2016 | 21:22
Костов даде урок на участник в ШЛ 05 декември 2016 | 16:43
							
						

Копа Либертадорес

Една мечта, която се изпепели. Един финал, който ... 01 декември 2016
24 ноември 2016-а... Никому известният съвсем доскоро отбор на Чапекоензе току-що е завършил наравно 0:0 като домакин на аржентинския Сан Лоренцо и си е осигурил билет за финалния сблъсък за „Копа ...
Иван Саморано: С Христо Стоичков винаги сме се ... 30 октомври 2016
Великият чилийски футболист Иван Саморано даде ексклузивно интервю за предаването "Код Спорт" по TV+. Саморано е легенда на 11-кратния еврошампион "Реал" (Мадрид) и "Интер" (Милано). Една от последните класически ...

Левски | Литекс | "А" Група | "Б" Групи | Национални отбори по футбол | Купа на България | Англия | Испания | Италия | Германия | Франция | Русия | Шампионска лига | Лига Европа | Мачове на живо | Класиране

Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на Агенция Спортал, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на Агенция Спортал, посочване на източника и добавяне на линк към www.sportal.bg. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.

Този уебсайт е собственост на Sportal Media Group

Sportal.bg is part of the Sportal Media Group network
ЕВРО2016 | Мобилни телефони | Бизнес новини | Лайфстайл | Woman.bg | Men Only | Новини | Shopping.bg Мобилен Портал