Интервюто на Форлан: Гледайте ми головете, не годините!

Интервюто на Форлан: Гледайте ми головете, не годините!

Диего Форлан изживява паметна 2010 година: двата му гола срещу Фулъм на финала донесоха трофея в Лига Европа на Атлетико Мадрид, а впоследствие стана най-добър играч на Мондиала в ЮАР. Утре уругуаецът може да затвори цикъла с победа за Суперкупата на Европа и така да подсили кандидатурата си за "Златната топка". Не е зле за футболист, в когото постоянно се съмняваха само преди година...

-         Две "Златни обувки", най-добър играч на световните финали... Като че вече започва трудно да се говори с Вас...

 -         Не, стига! Това са много хубави успехи и, естествено, съм щастлив от тях и ще ги помня, когато остарея, ала сега не мисля за това. Продължавам да съм си същият, един от футболистите в отбора.

 -         Да, но особено в Италия представят Суперкупата на Европа като големия дуел между Форлан и Снайдер за "Златната топка". Не Ви ли минава през главата, че един голям мач би могъл да Ви донесе наградата?

 -         Честно казано, хич не го мисля. Спокоен съм. Чувам как хората обсъждат темата, чета го в пресата и, естествено, искам да спечеля финала по най-добрия възможен начин, но само защото ще е още една купа за Атлетико и блестящо начало на сезона. Нищо повече! Не мисля дали това ще е малко или повече важно за една индивидуална награда.

 

-         Пеле каза, че той лично би Ви дал "Златната топка". Това не го казва кой да е...

 -         Да, някои приятели ми пратиха въпросното интервю и е огромна почест да го каже футболист от величината на Пеле. Това ще ми остане завинаги спомен. Комуто и да я дадат, ще е заслужено: на Чави, Снайдер, Иниеста, Меси... Всички те са фантастични футболисти. Чест е да си споменаван сред тези имена.

 -         Да минем на Интер, който впечатли доста срещу Рома за Суперкупата на Италия и за разлика от финала в Лига Европа Атлети сякаш излиза на заколение. Така ли се чувствате в отбора?

 -         Не. Гледах мача с Рома на пресекулки, защото сменях каналите с Барса - Севиля, и видях каквото очаквах. Един голям отбор, много добре подреден и с огромни като качество индивидуалности. Ще са много труден съперник, ала това вече го знаехме и сме добре подготвени да им се противопоставим. Със сигурност ще имаме своите шансове.

 -         Техните централни защитници са малко бавни, а бековете им атакуват често, оставяйки дупки зад гърбовете си. Ако Агуеро и Вие сте вдъхновени, можете там да им нанесете рани...

 -         За мен Лусио и Самуел са център халфове от топкласа и въобще не вярвам да ни е лесно срещу тях. Те са разумни и подготвени, компенсират липсата на скорост с интелигентност и избор на позиция. Това, което трябва да свършим, е да използваме нашите шансове. Няма да са много, ала ще ги има. Всъщност, според мен най-важното ще е да сме много внимателни в защита. Това ще е ключът.

 -         Интер смени Моуриньо с Бенитес - един треньор, комуто сякаш сте взели мярката, след като не загубихте нито един от четири официални мача с Ливърпул в последните две години...

 -         А и ги бихме в един приятелски мач на "Анфийлд"! Това обаче е друга история с друг отбор. Не мисля, че Интер променя нещо кой знае какво от Моуриньо на Бенитес. Това са двама велики треньори, двама победители, а и тимът продължава да си е почти същият, с изключителни футболисти. Ние обаче също имаме много козове и ще е голям мач.

-        

Щом стигнахте полуфинал на Мондиала с Уругуай, това ще Ви се стори фасулска работа...

 -         Истината е, че Мондиалът бе нещо уникално като развитие, като наш начин на игра и като достигане на фаза, до която никой не ни броеше в сметките. Беше великолепно да си само на една крачка от това да играеш в такъв финал.

 

 -         ЮАР бе гвоздеят на един странен сезон за Вас, който завърши паметно, ала започна буреносно. Говореше се, че се чувствате неудобно в Атлети, вярно ли бе това?

 -         Бе една много особена година. Всичко тръгна оттам, не зная откъде, че започнаха да поставят под въпрос моя професионализъм. Това ме заболя, тъй като вече доста години играя тук и мислех, че хората ме познават достатъчно добре, че да не си мислят подобни работи. Аз винаги съм се чувствал много добре в Атлетико и нито съм искал да си ходя, нито съм се чувствал зле. Нещо повече, преговарях за подновяване на договора си и когато подписах за четири години, започнаха да го определят като "леко несправедливо" и да поставят нещата под съмнение. Аз говорех вътре на терена и дотам, но след седем години в Испания ме заболя така да се съмняват в мен.

 -         Предполагам, че сравнението с изключителния край на предходния сезон е било кофти...

 -         Донякъде, защото всъщност не бях в лоша серия и вкарвах голове. Дано винаги да мога да завършвам с нужните за "Златна топка" голове, но това е невъзможно. В началото моментът беше лош за отбора и го съзнавахме, ала когато дойде Кике Санчес Флорес и започнахме да схващаме неговата концепция, както и да поемаме своята отговорност, нещата си дойдоха по местата и приключихме по познатия начин. Пък и в крайна сметка моят сезон не беше толкова зле: предния приключих с 35 гола за "Златната топка", а този - с 28, просто разпределени в повече състезания.

 -         Доста се говореше за това дали предвид Вашата възраст един договор до лятото на 2013 г. не е прекалено дълъг...

 -         Да, любопитното е, че в моя случай винаги се гледа възрастта, а има множество по-възрастни футболисти от мен, за които никой не говори в този план или пък слушаш как са в оптимална форма. При мен обаче въпросът винаги се извръща: натежават наскоро навършените ми 31 години, ала никой не гледа количеството мачове, които издържам безпроблемно. Вече седем години играя повече от 60 мача на сезон и рядко пропускам, докато други 30-годишни играят само 50%. Аз продължавам да се аргументирам на терена. Това трябва да гледате у мен: мачовете и головете, не годините. Чувствам се чудесно и не вярвам продължителността на моя договор да е някакъв проблем за Атлетико.

 -         Особено след като с дубъла си на финала за Лига Европа си осигурихте изтъкнато място в историята на клуба след 14 години без трофей...

 -         Наясно бяхме с важността от победата в този финал за връщането на Атлетико на историческото му място. Бе паметен миг за нас. Имаше много силни отбори в надпреварата, по-големи фаворити от нас. Всъщност, когато се класирахме за Лига Европа след последния мач в Шампионската лига, по улиците и в медиите се говореше как това за нищо не струва, как няма да изкараме и един кръг, а вижте как се наредиха нещата...

 

 -         Онзи успех сега ви дава шанса да посегнете към Суперкупата на Европа и, въпреки обичайните слухове, Форлан и Кун Агуеро продължават в Атлетико. Как понасяте постоянните съмнения в този план?

 -         Спокойно. Вече напълно изясних, че искам да остана. Ние сме професионалисти и ако някой ме иска, да направи голяма оферта, която клубът и аз да анализираме! Само че нито я е имало, нито я търся. Много съм щастлив тук.

 -         Клубът вярва, че тази ще е годината на окончателната експлозия на Агуеро. Вие как мислите?

 -         За мен Кун вече е един от най-добрите в света, а още израства. Имаме голяма връзка извън терена и това ни помага вътре.

 -         С вас двамата и новите попълнения изискванията този сезон ще са много големи...

 -         Съставът имаше една много добра основа, която задържа, а новите - Филипе, Годин, Мерида - ни подсилиха много. Имаме футболисти да се борим за всичко, но днес за нас съществува само Интер.

И. Диас-Герра, С. дел Естал, вестник "АС"

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички