Апокалипсис сега за Ливърпул? (част II)

Разлика от 11 точки от върха на таблицата в Премиър лийг и на ръба от отпадане още в груповата фаза в Шампионската лига още към средата на ноември - това е моментната ситуация в Ливърпул. Да, говорим за същия този Ливърпул, който само заради един-два субективни и обективни малки детайла не успя да отнеме шампионската корона в Англия от вечния си съперник Манчестър Юнайтед миналия сезон. Да, говорим за същия този Ливърпул, който през пролетта бе обявен от УЕФА за клуб №1 в последните пет години в Шампионската лига.

Какво всъщност се обърна в последните месеци, че да се стигне до сегашното статукво и дали наистина е достигната критичната точка, при която връщане назад вече няма? В следващите редове ще разгледам всички възможни фактори, довели до моментната картина на "Анфийлд". Пиша с уговорката, че последователността им не е непременно изведена в някакъв логичен ред.

РОТАЦИЯ: КОНТУЗИИ И ФОРМА НА ИГРАЧИТЕ. През този сезон Рафаел Бенитес прави дори по-малко промени в стартовите си състави в сравнение с миналия с оглед на контузиите и липсата на достатъчно в количествен план качество в състава си, което пък носи неминуем риск от нови контузии на често играещите футболисти. Това е порочен кръг, но няма как да бъде преодолян безболезнено с оглед на това, че например заместникът на Чаби Алонсо направи шампионатния си дебют едва в понеделник, а Глен Джонсън на практика няма заместник въобще, тъй като той бе продаден за събиране на средства за запълване на други дупки в състава. За другите постове писах в първата част на анализа.

В над 75% от мачовете на отбора до момента във всички състезания са играли Рейна, Джонсън, Шкъртел, Карагър, Инсуа, Лукас, Маскерано, Каут, Джерард, Бенаюн и Торес, т.е. цяла твърде възможна титулярна единайсеторка. Лидери на тима като Джерард, Маскерано и Карагър по разни причини още не са в топформа. Каут, Бенаюн, Инсуа и Шкъртел (играл повечето мачове със счупена челюст още от първия кръг в шампионата срещу Тотнъм) обяснимо показват постепенен спад, тъй като са постоянно на терена и дори играха в по-маловажното гостуване за Карлинг Къп срещу Арсенал. Нищо чудно, че израелецът напусна с мускулна травма мача с Бирмингам Сити в понеделник, по-рано в сезона това се случи на Джонсън, а холандецът и младият аржентинец изглеждат все по-изцедени и заплашени от подобна участ съвсем скоро.

Предвид получилата се ситуация се очертава изводът, че Бенитес явно е заложил на по-големи отпреди физически натоварвания в лятната подготовка, за да окапват толкова играчи с мускулни травми (Джерард, Торес, Джонсън, Аурелио, Шкъртел, Риера, Бенаюн). Това решение на мениджъра към ден днешен може да се определи като грешно, но и мотивите му от тогава не са неразбираеми: предвид липсата на достатъчно широка пейка да подготви по-малко на брой футболисти за по-големи натоварвания до януари, когато идва времето за "презареждането на батериите" до края на сезона с нова миниподготовка.

Рискът на Бенитес за момента се оказва неоправдан, а непланирано дългото очакване на Акуилани (според най-големия световен травматолог в областта на глезените трябваше да е в игра още септември) и Агер допълнително влоши картината. Хора като италианеца, датчанина, Аурелио и Риера, които са рядко използвани заради контузии, са от не мнозината в състава, способни да се намесят равностойно в гореизброената единайсеторка с над 75% участие до момента през сезона. Не такива обаче са Воронин, Деген, Кирякос и резервният вратар Кавалиери (неслучайно взети за общо 4,5 млн. паунда), влизащи само на пожар; Бабел още стои далеч от потенциала си за световна класа, а Нго, Спиъринг, Кели, Плеси, Аяла и т.н. са още твърде сурови, за да са от нивото на Агер, Аурелио, Акуилани и Риера.

Знаменателно за злощастието откъм контузии за Бенитес бе трудното и без това априори гостуване на Фулъм, предшестващо решаваща визита в Лион в Шампионската лига. На "Крейвън Котидж" мениджърът не можеше да разчита на цели 10 (!) контузени или болни от вирус футболисти от първия си тим, а отделно трябваше да прибягва до играещия на инжекции Торес за един час и до изцедените Каут, Бенаюн и Инсуа, играли обяснимо доста слабо в конкретния мач.

Постоянното използване на асовете Торес и Джерард не само в Ливърпул, а и в националните им отбори, вече доведе до мускулното им претоварване и оттам травми в адукторите, но рискът е задължителен за Бенитес предвид липсата на алтернативи в състава. Все пак само с 14 мача с дуото като титуляри в Премиър лийг миналия сезон (доста от тях с ненамерена топформа на единия или на другия след връщане от контузия) отборът събра впечатляващите 86 точки. Останалите футболисти обаче не получаваха толкова травми, а и Чаби Алонсо, амбициран да се докаже отново, бе постоянна величина.

ЗАГУБАТА НА АЛОНСО И ТАКТИЧЕСКИТЕ ПРОМЕНИ. Още фантастичната поредица след онова 4:0 срещу Реал Мадрид през март подсказа, че Рафаел Бенитес търси еволюционно нов вид на своя отбор. Новата концепция включва активна игра между двете наказателни полета на единия от двамата централни полузащитници, докато другият (Маскерано) остава пред защитната четворка. В интервюто си за "Ел Мундо Депортиво" наскоро Бенитес каза, че с по-статичния Алонсо "червените" понякога са играели твърде директно за вкуса му, докато с новия Акуилани (припомням, втори вариант за поста след изпуснатия Бари) тимът щял да бъде по-плавен и мобилен в разиграването на топката.

Идването на Глен Джонсън вместо Арбелоа също бе стъпка в тази посока, като двете крайни линии на мърсисайдци трябваше да станат още по-близкостоящи отпреди, гарантирайки повече успех на пресата от предно поле и съответно възможност за изнасяне на крайната защитна линия по-напред към противниковата половина. Тук идва ролята на Джонсън отдясно и Инсуа/ Аурелио отляво плюс на Агер от центъра, които могат да помагат в изнасянето на топката, позволявайки на Акуилани да разменя позицията си с Джерард зад Торес и така да бъдат затруднявани при препредаването им противниковите отбрани.

Непланирано дългата липса от терените на Агер и Акуилани плюс невъзможността при травми на Джерард понякога той да е до Маскерано или Лукас до появата на италианеца обаче попречиха за по-бързото приспособяване на тима към този тип футбол и оттам се появи дисбаланс между защита и атака. Това доведе до получаването на доста голове (25 в 18 мача във всички състезания), макар и немалко от тях да бяха плод на буквално невероятна индивидуална проява (например Есу Екото и Джероум) или спорни отсъждания (плажни топки, пресилени или измислени дузпи, фаулове или ъглови удари). Контузиите на Агер, Аурелио, обещаващия Кели и Шкъртел плюс спадът във формата на словака и Карагър също не помогнаха, а пробойна се появи и при

ЗАЩИТАТА ПРИ СТАТИЧНИ ПОЛОЖЕНИЯ (следва в последната трета част)

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe