WC 2014 Новини Видео Sportal TV Фотогалерия Статистика Трансфери YouSport VivaSport My Sportal Live Scores

Класиране Голмайстори Програма TV Програма LiveTV Карти 11 на кръга MultiCast ProStats

›› Булевард

Футболна богиня се разсъблече… отново (галерия)
29 август 2014

С началото на новия сезон във Висшата лига на Англия е време да обърнем внимание и на някои бивши футболни половинки. Днес става дума за Шанел Хейс - участничка в британския "Биг Брадър", чието име от години е свързвано ...

БГ Футбол

Батков поиска Мъри за треньор на Левски (видео)

05 ноември 2009 | 17:28 33
Батков поиска Мъри за треньор на Левски (видео)
Собственикът на Левски Тодор Батков поиска новия треньор на сините да е селекционерът на националния тим Станимир Стоилов. Това изявление адвокатът направи след срещата на футболните босове с парламентарната комисия за борба с корупцията. На въпрос "затворена страница ли е Станимир Стоилов след оставането му в националния отбор?", Батков обяви: "Не знам какво е станало с Изпълкома. Той остава ли? Добре. Мъри не е затворена страница за Левски. Общо кандидатурите за треньор са четири - има и чужденци. Но Стоилов, до колкото съм запознат, няма да има сериозни ангажименти с националния отбор до септември следващата година. Така че...", завърши синият бос, с което в прав текст заяви кой е фаворит за треньор на Левски от януари.


Още по темата
SPORTAL.BG
Спортни новини
33

16103

Добави коментар Коментари (33)

само Левски
(Гост)
33
отговор
06 ноември 2009 | 21:56

хора,това ТРЯБВА да се знае!!!!!! Рейтинг: 0 0

Левски завинаги
(Гост)
32
отговор
06 ноември 2009 | 21:53

Левски – 95 години на радости, болки и надежди Богата, противоречива, странна и същевременно велика е историята на Левски. История, събрала в едно болката и радостта на поколения българи. За да бъде написана тя, са нужни не само много страници, но и много години… Създаден със свободна воля, този клуб е обсебил и продължава да обсебва съзнанието на милиони сънародници у нас и зад граница. Началото В единайсетата година на миналия век група прогимназисти решили да създадат спортен клуб. Ентусиастите се подвизавали в района между улиците “Витошка”, “Скобелев” и “Патриарх Евтимии” в София. Първоначално нарекли своя проект “Шестия клуб”, тъй като по това време в София имало още пет. Но Балканската и Междусъюзническата война осуетяват реализацията на идеята. Едва през пролетта на 1914 г. мечтата на момчетата става факт. По предложение на Борис Василев–Боркиша клубът е кръстен на Апостола на свободата Васил Левски с официалното име Софийски спортен футболен клуб Левски. Датата на основаването е 24 май (!), а мястото – днешната градинка пред 22-ра гимназия. Учредителното събрание избира ръководство в състав: Владимир Григориев (Владиса) – председател. Георги Манолов (Манолето) – подпредседател, Крум Динков – секретар, Борис Василев – Боркиша – касиер, Стефан Тошков и Атанас Янков – членове, и Костадин Манолов – домакин. За контролна комисия са определени Зафир Абрашев, Крум Траянов и Любомир Чавдаров. Всички членове на управата са същевременно и първите футболисти на Левски. Под знака на народната власт Ако неутралният чужденец прочете следващите редове, сигурно ще се хване за главата и ще промълви: “Господи, възможно ли е това!” Смяната на политическата система след Втората световна война се отразява и на Левски. При това болезнено. След масова чистка на ръководството през есента на 1944-а година отборът е обединен с Пощенски спортен клуб и новото формирование добива името ПСК Левски. Но само година по-късно е превърнат във Физкултурно дружество Левски (София). През 1949-а всички дружества преминават на ведомствен принцип с решение на БКП. По съветски образец Левски е преименуван на Динамо и става клуб на пощенци и... работещите в леката и хранително-вкусовата промишленост. В края на 50-те години следва нова реорганизация - на териториален принцип. Името Левски се връща официално, а дейността му се извършва на V район (“В. Левски”) в столицата. Статуквото продължава до 1968 г., когато партията решава, че клубовете трябва да се обединяват, за да достигнат равнището на западните конкуренти. В резултат на това проникновено виждане Левски е обединен с клуба на МВР Спартак. Футболистите са военизирани, а на новия отбор е сложено името Левски-Спартак. И досега този акт на режима си остава едно от най-тъжните и обидни събития за почитателите на тима. Но и това не е краят. След финалния мач за Купата на България между Левски-Спартак и ЦСКА през 1985 г. (преминал при груба игра и безобразно съдийство) двата най-популярни клуба са разформировани и прекръстени. Управляващите апаратчици решават, че оттук нататък Левски ще се нарича... Витоша! Едва през 1990 година отборът възстановява изконното си име под мощния натиск на обществеността. Осем години по-късно той е преобразуван в акционерно дружество, като с този статут функционира и до днешни дни. Когато си лишен от собствен дом Драмата на Левски съвсем не се изчерпва с честата промяна на името. В края на 40-те години отборът е принуден да смени и своя дом. При основаването си сините не са разполагали с игрище. Тренирали са на терен с размери 80x40 в местността Могилката, където става и основаването на клуба – пред 22-ра гиманзия. Малко по-късно отборът води подготовка на плаца на VI софийски полк, където днес величествено се издига монументът “1300 години България”. Едва през 1924 г. столичните общинари отпускат терен за строеж на собствено игрище. Мястото е в съседство до Перловската река, малко след “Орлов мост” по посока Витоша. Тогава е било сметище, а днес там се намират бившата ледена пързалка “Дружба” (вече разрушена) и част от националния стадион “Васил Левски”. Съоръжението е проектирано от архитект Зафир Абрашев – основател и бивш играч на клуба. Той е и главен изпълнител на строителството, което, разбира се, прави на доброволни начала. През 1934 г. стадионът е вече готов, а две години след това е построена банята с топла вода – нещо невиждано за онова време. Дълги години игрището е било едно от най-експлоатираните у нас. Побирало е около 10 000 души и наред с футболните мачове е приютявало почти всички държавни първенства по лека атлетика. През 1949 г. е взето решение за построяването на националния стадион и това означава край на романтичната авантюра. Отборът играе временно на “Юнак”, после и в кв. “Иван Вазов”, където по иронията на съдбата пак е имало сметище. Но по силата на поредното райониране стадионът става собственост на милиционерския Спартак (София). Сега там се намира едноименният плувен комплекс. През 1960 година Левски започва да строи поредния си и последен (засега) стадион в квартал “Герена”. След промените хората поискаха той да се нарича “Георги Аспарухов”. По хълмовете на времето Толкова много са славните моменти и бележитите личности в историята на синия отбор, че са нужни милиони редове, за да бъдат описани подробно. А те несъмнено го заслужават. Естествено всеки привърженик държи най-силно на поколението от неговата младост. Тогава, когато се е е формирал като запалянко. И ако днешните тийнейджъри идолизират Гонзо, Иванков, Топузаков, то тяхните дядовци все още живеят с времето на Георги Аспарухов - Гунди, Христо Илиев - Патрата, Жоро Соколов, Сашо Костов. Още по-възрастните непременно ще споменат с почит Васил Спасов (Валяка), Борислав Цветков – Жук, Любомир Алдев, Димитър Дойчинов, Божин Ласков, Ради Мазников. Последните са неотменна част от славния отбор от 40-те години, който буквално мачка конкуренцията. После идва генерацията на Гунди, Патрата, Соколето и Сашо Костов, властвала победоносно през 60-те години, за да бъде достойно заменена през 70-те от тази на Павел Панов, Кирил Ивков, Стефан Павлов-Фифи, Стефан Аладжов, Кирил Миланов, Тодор Барзов. Идва и ред на незабравимия отбор начело с Васил Методиев, в който през средата на 80-те блестяха Божидар Искренов, Наско Сираков, Боби Михайлов, Емил Спасов, Ники Илиев, Руси Гочев. Следващият период бе не по-малко вълнуващ – с лидер Сираков и изпълнители от ранга на Илиан Илиев, Даниел Боримиров, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Златко Янков. Този състав буквално се забавляваше на терена и привличаше на националния стадион “Васил Левски” посещаемост, за каквато днес на можем и да мечтаем. Въпросното поколение остави също така ярка следа на световния шампионат в САЩ през 1994 г, когато нашите се класираха четвърти. И така стигаме до края на 90-те и началото на новото хилядолетие, протекло под знака на Левски. С финансово могъщия си президент Майкъл Чорни и безпрецедентния за България спонсор в лицето на “МобилТел” сините нямаха конкуренция на домашната сцена. Постигнаха три шампионски титли, два пъти прегърнаха Купата на България и родиха нови легенди. Георги Иванов – Гонзо и Димитър Иванков влязоха триумфално в залата на славата – там, където се помещават най-заслужилите и най-обичаните. През лятото на 2004 година за треньор бе назначен Станимир Стоилов, който само година по-рано прекрати състезателната си кариера с капитанската лента на сините. Скептиците веднага обявиха този избор за грешен и безперспективен, но бяха опровергани, и то бързо. Само след две години Левски достигна четвъртфинал в турнира за Купата на УЕФА след исторически поход от цели 14 мача по европейските терени. Няколко месеца по-късно сините стават първия бълграски отбор класирал се за груповата фаза на най-авторитетния футболен турнир в Европа - Шампионската лига. Без звезди, но с кадърни, дисциплинирани и всеотдайни играчи отборът накара синя България да полудее от радост. Още малко факти Какво е важно да знаем за Левски от гледна точка на статистикатаω Левски е участвал в абсолютно всичките 84 национални футболни първенства на България и никога не е финиширал под шестото място. Бил е шампион 26 пъти, 26 пъти е завършвал на второ място. В клубната витрина се помещават 26 национални купи, което е рекорд за страната. Освен това отборът е участвал на девет финала за Купата на България. Левски има в историята си 13 “дубъла”, печелейки едновременно и двете отличия. Много от играчите на отбора са участвали в различните видове национални гарнитури – “А” и “Б” отбор, младежки, юношески, олимпийски и т.н. Вратарят Борислав Михайлов е абсолютен рекордьор по участия в националния тим със 102 мача, а повече от 50 двубоя с националния герб са записали Георги Аспарухов, Добромир Жечев, Николай Илиев, Божидар Искренов, Пламен Николов, Наско Сираков, Златко Янков, Даниел Боримиров. 11 представители на Левски са били избирани за футболисти на годината в България: Асен Пешев (1933 г.), Л. Стамболиев (1942), Георги Аспарухов (1965), Ст. Аладжов (1970), К. Ивков (1974, 1975), П. Панов (1977), П. Николов (1984), Б. Михайлов (1986), Н. Илиев (1987), Александър Александров (1999), Г.Иванов (2000, 2001). В края на миналото столетие у нас бе организирана безпрецедентна анкета за определяне на футболиста на 20-и век. С голяма разлика пред втория победител стана Георги Аспарухов–Гунди. Допитването естествено провокира развихрянето на клубни страсти, но това не можа да помрачи триумфа на незабравимия Гунди, отишъл си нелепо от света преди 36 години. Рейтинг: 0 0

Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук

само Левски
(Гост)
31
отговор
06 ноември 2009 | 21:35

"Левски" - ЦСКА 7:2 (разказано от чорбар) Ние, всички цесекисти, до един рецидивисти, викнахме до небесата: Най-добри сме във страната! Ала Гунди, прокурорът, ни наказа със 3 гола. Богданов, при все новак, Ни набута един, и то как! Майстор Янко от далече още два ни ги навлече, па и Сашо по крилото оформи го на таблото. Вуцов е като скала, Денев круша е в торба, Пена, Цецо, Зафирчето, уж са все добри момчета, но се днеска само маят и не могат да играят. На терена стана каша и не знам коя врата е наша, коя - ваша. Резултат голям и страшен, всеки беше тъй уплашен, пребледнели генерали, пожълтели адмирали. И когато съдията даде края на играта, всички просто онемяхме, и тогава проумняхме че със вас шега не бива, "Левски" - туй е страшна сила! Ето вече четвърт век всеки умен, здрав човек ваш привърженик е верен, бил той бял или пък черен! Даже славният Пеле поразпитал е добре дали няма тъй да може някой в "Левски" да го сложи, че да може най-подир да намери келепир. Затова ви аз разправям, че едничко ни остана: Да сме тихи кат водата, да сме ниски кат тревата, и когато по стените, по оградите, вратите, даже и на храма Невски, прочетеме САМО ЛЕВСКИ, мирно всички да се спрем, кротко чест да отдадем. Рейтинг: 0 0

Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук

само Левски
(Гост)
30
отговор
06 ноември 2009 | 21:33

9:32:53 PM Ръководители на Левски в периода 1914 - 2004 1914 - 1919 Владимир Григоров 1920 - 1921 Димитьр Иванов 1922 - 1923 Димитар Иванов, Димитър Писарев 1924 - 1925 Стефан Проданов 1926 д-р Петър Стоянович 1927 - 1929 Стефан Проданов 1930 - 1931 Йордан Генчев 1932 - 1934 д-р Петър Стоянович 1935 Христо Данчев, д-р Димитър Вълчев 1936 д-р Петър Стоянович 1937 д-р Стефан Проданов 1938 - 1940 д-р Петър Стоянович 1941 Стефан Проданов 1942 - 1944 Стоян Реджков 1945 - 1946 Никола Йотов 1946 Никола Йотов 1947 - 1948 Никола Крушовенски 1949 - 1951 Иван Аладжов 1952 Паруш Парушев 1953 - 1958 Димитър Янев 1959 - 1960 Велин Георгиев 1961 - 1962 Денчо Юруков 1963 - 1965 Ангел Бързашки 1966 - 1968 Асен Младенов 1969 - 1971 Любен Червенушев 1972 - 1974 Тодор Станчев 1975 - 1979 Борислав Лазаров 1980 - Асен Младенов 1981 - 1982 Данаил Николов 1983 Данаил Николов, Кръстю Чакъров 1984 Кръстю Чакъров 1985 Кръстю Чакъров, Александър Цветански 1986 Александър Цветански, Лазар Лазаров 1987 Лазар Лазаров 1988 Лазар Лазаров, Данаил Николов 1989 Данаил Николов, Кръстю Чакъров 1990 Кръстю Чакъров 1991 Васил Спасов, Томас Лафчис 1992 - 1998 Томас Лафчис 1999 Томас Лафчис / Владимир Грашнов 2000 Владимир Грашнов 2001 Владимир Грашнов / Михаил Чорни 2002 - 2004 Михаил Чорни 2005 Тодор Батков Рейтинг: 0 0

Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук

само Левски
(Гост)
29
отговор
06 ноември 2009 | 21:30

9:29:17 PM "Левски" - "Аякс" 2:1 1975 "Златна" страница в "синия" летопис 10 декември 1975г. "Левски" - "Аякс" 2:1 (1:0) в редовното време и след продължения, 5:3 след дузпи "Левски": Стайков, Грънчаров, (106 - Гайдарски), Тишански, Аладжов, Ивков, Павлов, Войнов, (98 - Цветков), Йорданов, Миланов, Панов, Борисов. "Аякс": Шрийверс, Ван Дорд (111 - Хелинг), Сурбиер, Дусбаба, Крол, Нотен, Хулсхоф, Геелс, Г.Мюрен, Брокамп, Ван Зантен (46 - Щефенхаген). Голмайстори: 1:0 Тишански (33), 1:1 Геелс (63), 2:1 Панов (66). При дузпите: 1:0 Тишански, 1:1 Геелс, 2:1 Панов, 2:2 Крол, 3:2 Миланов, 3:3 Нотен, 4:3 Борисов, 4:3 Хелинг (над вратата), 5:3 Йорданов. Съдия: Шилер (Австрия), ст. "Васил Левски" - 70 000 зриители. Загубата с 1:2 в първия двубой даваше реални шансове на "сините" да се опитат да отстранят от пътя си холандския колос. Те обаче много ясно си даваха сметка, че опитният съперник е и коварен и знае как да използва слабостите на своите опоненти. Шест дни преди двубоя "Левски" разгроми ЦСКА с 4:1 за първенство и тази победа сякаш бе генерална репетиция преди гигантския сблъсък. Въпреки зимния студ, 70 000 зриители изпълниха до краен предел националния стадион "Васил Левски", за да наблюдават мача на годината не само за "Левски", но и за целия български футбол. Още от началото се разбра, че холандците са респектирани от българите и в София те ще бранят минималния си аванс, като ще разчитат предимно на контраатаки. Напрежението дълго време сковаваше действията на "сините" и те отправиха първия си удар във вратата едва в 33-ата минута. Но този удар се оказа щастлив! Панов се пребори за една топка, напредна и шутът му направи безпомощен Шрийверс - 1:0 за "Левски". Този резултат вече класираше "Левски" за четвъртфиналите, но до края имаше още много време. Гостите вече нямаше какво да губят и на свой ред тръгнаха в атака, като към снайпериста Геелс се присъединиха и влезлите по-късно Щефенхаген и Хелинг. Стигна се и до 63-ата минута, когато въпреки зорката охрана Геелс остана за миг непокрит и опитният стрелец не пропусна шанса си - той нанесе страхотен шут в напречната греда и докато бранителите се окопитят, отново той пръв стигна до топката и я насочи в мрежата - 1:1. Това бе шок за "сините", но те бързо излязоха от моментното вцепенение и отново тръгнаха напред. Само след три минути Грънчаров се включи в напред, пребори се с няколко защитници и само отклони топката към Панов, който на празна врата просто нямаше друг избор - 2:1 за "Левски"! Общият резултат от двата мача бе изравнен и до края на редовното време, както и на продълженията и двата отбора действаха внимателно, защото всяка грешка можеше да има фатални последици. Стигна се и до кулминацията с изпълнението на дузпите. Започна се - гол след гол - Тишански 1:0, Геелс 1:1, Панов 2:1, Крол 2:2, Миланов 3:2, Нотен 3:3, Борисов 4:3. И точно тук дойде развръзката! Имено Хелинг, когото треньорът вкара в игра девет минути преди края на продълженията като най-добрия стрелец при дузпи, шутира високо над гредата. Оставаше само ударът на Йорданов - ако вкараше, петата дузпа за "Аякс" ставаше безпредметна, тъй като "Левски" се класираше. Майсторски той насочи топката в противоположния на Шрийверс ъгъл и взриви 70-те хиляди по трибуните, които с мощен рев и стотици горящи факли възвестиха краха на холандския колос "Аякс". След мача двамата треньори бяха в напълно противоположни настроения - Иван Вуцов: "Много съм развълнуван от победата. Само след 4 дни ще навърша 36 години, а тази вечер изпитах най-голямата си радост в живота. Момчетата играха с ясното съзнание, че срещу тях стои един голям отбор, който може да бъде победен само с разумни действия. И те не изпуснаха своя "златен" шанс." Ринус Микелс: "Два силни отбора водиха битка да победата и въпреки че "Аякс" игра по-силно в София, отколкото в Амстердам, успехът на "Левски" е заслужен. Ако трябва да отлича някого от българите, това безспорно е Панов - автор на два гола. А ето и мненията на петимата, които не трепнаха при изпълнението на дузпите - Иван Тишански: "Вълнувах се, защото в последно време бях изпуснал три дузпи. Реших да бия силно и вярвах, че вратарят не може да отрази удара ми, дори и предугади посоката му. Доволен съм, че се оказах с "лека ръка"." Павел Панов: "Само за миг ми мина през ума, че мога да сгреша, но пропъдих тази мисъл. Нарочно тръгнах бавно към вратата, като гледах вратаря. Видях как Шрийверс трепна надясно, но вече бях насочил удара силно и точно. Повече се вълнувах, докато другите трима изпълняваха дузпите." Кирил Миланов: "Бях спокоен. Приех го като работа, която трябва да се свърши на всяка цена. Чак като ударих топката усетих, че краката ми се подкосиха. Сигурно не бих могъл да събера сили за втори такъв удар." Красимир Борисов: "Бил съм и други дузпи, но тази ще я запомня. След пропуска на Хелинг почувствах някаква горчива буца в стомаха си. Сега вече нямаше къде да се мърда. Трябваше да използваме чуждата грешка, а не аз да направя фатален пропуск. Трудно може да се опише това чувство - вратата сякаш се смалява и виждаш само едни очи, тези на вратаря. В последния миг ми дойде някаква страшна злоба и тряснах топката, сякаш целя смъртен враг." Йордан Йорданов: "Хич и не исках дума да става, че аз ще изпълнявам дузпа. Молих се на треньорите да не я бия. Беше ме страх! На всичкото отгоре и петата, последна дузпа ... Сигурно от такова вълнение побеляват косите. И чудно, но когато поставих топката изведнъж се успокоих. Бях видял вече, че този Шрийверс се метна четири пъти все надясно. Забих му топката точно в същия ъгъл. Но той пък бе решил петият път да се хвърли наляво. Този, който е измислил това правило, не е мислил само за тези, които ще изпълняват дузпите." Старши треньорът на "сините" Иван Вуцов само каза: "Отстраняването на "Аякс" безспорно е събитие с историческа стойност за "Левски"!" Рейтинг: 0 0

Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук

само Левски
(Гост)
28
отговор
06 ноември 2009 | 21:27

9:25:55 PM Първи стъпки 1914-1919 Идеята за създаването на отбора датира от 1911, когато група ученици в района на улиците Витошка, Скобелев и Патриарх Евтимий се събират и играят футбол за удоволствие. В началото новият не официално регистриран клуб получава името "Шестия клуб" тъй като вече има създадени пет други - "Футбол клуб", "Клуб футбол", "Ботев", "Раковски" и "Развитие". Плановете за регистрацията на клуба се провалят заради започналите по това време Балканска и Междусъюзническа война. Все пак на 24-ти май 1914 мечтата на младежите е осъществена - създаден е Спортен футболен клуб "Левски" Учредителното събрание се състояло в местността "Могилката. На това събрание Борис Василев-Боркиша дава предложение за името на клуба - "Левски" което е прието единодушно. Управлението на клуба е двустепенно - ръководство и контролна комисиа. В първото ръководство на клуба влизат Владимир Георгиев(председател),Георги Манолев(подпредседател), Крум Динков(секретар), Борис Василев Боркиша(касиер), Атанас Янков и Стефан Тошков(членове) и Костадин Манолов(домакин). В контролната комисия са избрани Крум Траянов, Зафир Арабашев и Любомир Чавдаров. В състава на първия тим на "Левски" се състезават всички момчета избрани в ръководството на отбора. Цветовете на отбора първоначално са червено-жълти райета(фланелки) и черни гащета. Екипите са закупени от съседна Румъния и са официални екипи на "Левски" до 1920 година. В началото отборът не е имал собствено игрище, а е провеждал заниманията си върху мястото на създаването на отбора - Могилката(терен с размери 80 на 40 метра в района на днешния НДК). През 1919 година отборът тренира на плаца VI Софийски полк(днес бул. Патриарх Евтимий и бул. Витоша). В периода 1914-1921, поради липсата на организация на футболните клубове в България, първенство или състезания не се провеждат, а клубовете сами организират мачове помежду си. Въпреки оскъдните източници, от клубния дневник по онова време е ясно че първият мач на "Левски" е изигран през лятото на 1914 на игрище "Славия" и е срещу резервния отбор на "ФК-13". Мачът завършва с победа 1:0 на "ФК-13". Пак според този дневник първия мач от най-старото столично дерби "Левски"-"Славия" е изигран на първи април 1915. а "Славия" побеждава 1:0.9:26:19 PM Двайсетте 1920-1929 През 1921 се организира Софийска Спортна Лига(ССЛ), като СФК "Левски" е съучредител на лигата и се състезава с нови екипи - сини фланелки и бели гащета. Отборите в лигата са 10, но на практика отборът "България" не изиграва нито един мач и съответно има 9 служебни загуби. Първият шампионатен мач на "Левски" се състои на 18.09.1921 и е срещу "Атлетик"-София. Победа с 3:1. Първото софийско първенство завършва със скандал и оттеглянето на 4 от отборите("Левски", ФК-13, ОСК "Слава" и "Победа"), заради тенденциозно съдийство в поредица от мачове, ръководени главно от играчи на "Славия" и "Атлетик". Следващия сезон,1922-1923, заради този скандал отборите на оттеглилите се отбори плюс "Жаботински" формират отделна лига - Софийски спортен съюз(ССС), като "Левски" печели всичките си мачове в него и става първенец. В другата лига, ССЛ, победител е "Славия". През септември 1923 двете организации се помиряват и решават да определят един общ първенец на София в мач между победителите в ССЛ и ССС. Мачът "Левски"-"Славия" се състои на 23.09.1923, а "Левски" побеждава драматично с 3:2. Държавно първенство все още не се играе. Следват две години, в които "Левски" е безапелационен първенец на Софийската спортна федерация(обединението на ССЛ и ССС), и като представител на Софийската в държавното първенство, създадено 1924, достига финал през 1925, който губи от Владислав(Вн) с 2:0. През следващите 3 години "Славия" печели софийската титла и представя ССДФ в държавното първенство. През 1929 "Левски" отново достига финал на държавното първенство, след като е спечелил СОСО(наследник на ССФ), но пак губи, този път от Ботев(Пд) с 1:0. Интересен факт за този период от историята на отбора е че "Левски" е първият клуб, който осигурява социално играчите си. Това става след като през 1929 година 12 футболисти на "Левски" проявяват финансови и социални претенции, при което са извадени от отбора и не играят в пролетния дял на софийското и финалната фаза на държавното първенство. След продължителни преговори през лятото на 1929 се стига до компромис. Ръководството на "Левски" застрахова 19 свои футболисти срещу инциденти по време на мач или тренировки. По това реме "Левски" изиграва и първите си международни мачове - загуба 0:1 от Галиполи(Истамбул) и победа над Кубан(Истамбул) с 6:0. През 20-те години изявен голмайстор за сините е Ас. Пешев. През 20-те години на 20 век(1922 година) се изработва и първата значка на клуба, която е по проект на Минчо Качулев. През това деситилетие "Левски" се сдобива и спървия си марш. 9:26:58 PM Тридесетт 1930-1939 Първият Шампионски отбор на Левски 1933 През 30-те години "Левски" печели първата си държавна титла. Това става през сезона 1932-1933, когато сините печелят СОСО(столичното първенство) с цели 5 точки преднина пред "АС 23", а по пътя към така желаната шампионска купа отстраняват безапелационно отборите на Ботев(Враца) с 6:0, Борислав(Кюстендил) с 9:1, Ботев(Ямбол) с 4:2 и на финала "Шипченски сокол(Варна) с 3:1. Голмайстор на отбора е Ас. Пешев с впечатляващите 27 гола. Втората титла на синия тим идва в сезона 1936-1937, когато "Левски" печели Софийското първенство само по голова разлика пред "ФК 13", а на финала на държавното първенство постига равенство 0:0 и победа 3:0 срещу съименика си от Русе. Треньор на отбора е К. Йовович, а лидерите - Ас. Панчев, Н. Димитров и голмоайстора на отбора Г. Андрейчев. Следващия сезон, 1937-1938 по решение на БНСФ и със съгласието на всички областни спортни федерации се създава общонационална футболна дивизия от 10 отбора. "Левски" не се представя на ниво този сезон и завършва едва на 7-мо място. Шампионският отбор на Левски от 1937 За историята на "Левски" в периода 1930-1939 е редно да се спомене турнето, което отбора провежда през 1936 година в Източна Прусия(Германия), Прибалтика и Полша. По това време(1938 година) е създадено и първото знаме на отбора. От лицевата страна то представлява разделен по диагонала на две половини, жълта и червена, правоъгълник. В ъглите са буквите БНСФ, а в средата е значката на отбора, оградена с лавров венец. На обратната страна на знамето е изписано "Чрез спорта за Родината"! Рейтинг: 0 0

Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук

само Левски
(Гост)
27
отговор
06 ноември 2009 | 21:24

В началото на 40-те години във военна обстановка "Левски" успява да вземе първият си дубъл - шампионска титла плюс Царската купа на страната през 1942 година, като на финала на държавното първенство побеждава в два мача "Македония"(Скопие) с 2:0 и 1:0. Във финала на Царската купа "Левски" побеждава "Спортклуб"(Пд) с 3:1. Отборът на Левски спечелил дубъл през 1942 През есента на 1944 се извършва реорганизация на спортните клубове от новата ОФ власт под диктовката на компартията. Сменени са всички ръководители на клубовете. Изключениса редица играчи и треньори. Някои дори са ликвидирани без съд и присъда(от "Левски" това са Р. Мазников, К. Цветков и К. Жеков). Извършени са редица преименования и обединения на отборите, като "Левски" е обединен с "Княз Кирил", който преди това е преименован на "Пощенски спортен клуб"(ПСК). Новото име на отбора е "ПСК Левски". Въпреки тези промени следват нови успехи на "Левски" през следващите години - отбора е шампион за 1946-та, 1947-ма и 1949-та година и носител на Купата на Съветската Армия за 1946, 1947 и Шампионският отбор на Левски, спечелил дубъл през 19491949, когато победата е постигната след 3 мача(общо 330 минути игра) с вечния враг ЦСКА. След дубъла през 1949 година ФК "Левски" е преименуван в Динамо" с решение на ЦК на БКП и става ведомствен клуб на пощенци и работещите в областта на леката и хранителната промишленост. По-късно, през 1957 името на отбора е върнато. Левскарският отбор от 1950През 49 година държавното ни първенство е преобразувано в "А" РФГ, като от сезона 1950 се играе по схемата "пролет-есен"(по съветски образец). Първия сезон под тази схема "Левски" печели златните медали пред отборите на "Славия" и "Академик"(София) и Купата на съветската армия. Следващия успех в историята на "Левски" е записан със спечелването на титлата през 1953. Следва голям период 11Левски - Шампион на България 1953 години без краен успех в държавното първенство, както и 9 поредни титли на ЦСКА, не без помощта на "народната власт". В същото време "Левски" е господар в турнира "Купа на съветската армия" като триумфира с нея през 1956, 1957 и 1959. През 1958 шампионатът на България се връща в системата "есен-пролет". Отборът на Левски от 1965 с легендите на синия клуб Гунди, Г. Соколов, Сашо Костов, Ал. Манолов, Ив. Вуцов и др.60-те години са белязани както от стабилното представяне на "Левски" във вътрешното първенство на страната и първите успехи на международна сцена в Европейските клубни турнири, така и от магията на легендарната 9-ка на "Левски" и националния отбор - Георги Апарухов-Гунди. С него, Г. Соколов и Сашо Костов в състава си "Левски" печели титлата през 1965 и 1968, а взема Купата на съветската армия през 1967. През 1968 е постигната и култовата победа над вечния съперник ЦСКА с 7:2, която завинаги е влезнала във фолклора на синята агитка. Левски изиграва и първите си мачове в Купата на европейските шампиони, като при дебюта си пред собствена публика постига впечатляващ успех с 6:0 над шведския Юргорден, а в следващия кръг затруднява максимално европейския шампион "Бенкфика". Резултатите от двата мача са равен 2:2 като домакин и 3:2 като гост. Следващия сезон "Левски" играе в Купата на носители на купи, като изиграва успешен домакински мач срещу великият Милан - 1:1. Ново преименуване и обединяване на клубове в България започва през 1968 година. Този път Шампионският отбор на Левски, победил ЦСКА с 7:2 и спечелил титлата през 1968обявената от ЦК на БКП цел е да се създадат по-силни спортни структури, които да издигнат нашия спорт на европейско и световно равнище. "Левски" е обединен с клуба на МВР "Спартак" и получава името "Левски-Спартак", което се запазва до 1985. Отборът на Левски спечелил титлата през 1970Началото на 70-те години е белязано от последната титла на Георги Апарухов - Гунди с "Левски" през 1970 и страгичната кончина на синята деветка и привлечения година по-рано, магьосник с топката Никола Котков. Трагедията се случва при катастрофа в прохода Витиня на 30.6.1971 при пътуване на двете легенди в българския футбол от София към Враца, за юбилеен мач на врачанския Ботев. След този инцидент обезкървения "Левски" 3 години не успява да завоюва титла, а единственият по-сериозен успех на отбора са спечелените Купи на съветската армия през 1972. Следващия голям успех на отбора е от 1974 когато шампионската титла отново поема към синия клуб! Левски - шампион на България за 1974 През 1977 Левски достига 1/4-финал за КНК като отстранява Боависта и побеждава Атлетико Мадрид. Кирил Мановол става голмайстор на турнира с 13 гола. Тои продължава да държи и рекорда за най-много голове в един мач - 6 срещу Рейпас(Лахти). В този отбор на Левски се изявяват редица легенди - освен Манолов са играли Павел Панов, Емил Спасов, Тодор Барзов, Войн Войнов, Кирил Ивков, Стефан Аладжов, Иван Тишански, Георги Цветков... Фамозно нападение! Същата година отборът става и шампион и носител на купата на България след завръщането на ветерана треньор Васил Спасов. След сезона обаче той се пенсионира, Панов чупи крак, Ивков и Спасов също се контузват, Манолов бива Левски - Шампион на България 1977изгонен от футбола от БКП. Отбора печели срещу основните си конкуренти, но губи лесно точки от слабаци и логично остава трети. През 1979 обаче, амбициозния млад треньор Вуцов намира заместника на Манолов в лицето на 20-годишния Руси Гочев, станал голмайстор на отбора. Легендарния десен бек Пламен Николов също се присъединява към отбора. Със завръщането на Панов ударната мощ на отбора отново е недостижима в България. 1980-1989 Отборът от 1984 с Гиби, Наско и Боби80-те години не започват добре за синия тим въпреки отстраняването в евротурнирите на Динамо Киев през 1980 - трето място през 1980 и втори места през 1981, 1982 и 1983 в първенството на България. За сметка на това през средата и в края на десетилетието "Левски" с Наско Сираков и Ники Илиев в състава си, постига поредица успехи - шампион през 1984, 1985 и 1988, отстраняване на германския гранд Щутгарт в Европейските турнири 2 години поред - 1983 и 1984. През 80-те години "Левски" продължава традицията да се представя добре в турнира за Купата на България(наследник на Купата на съветската армия) - печели я през 1982, 1984 и 1986 след победи съответно с разгомното 4:0 над ЦСКА, над Ботев(Пд) с 1:0 и отново над ЦСКА с 2:1. Левски - шампион на България 1988 През 1985 година следва ново преименуване на клуба от ЦК на БКП. След финалния мач за Купата на България между "Левски-Спартак" и ЦСКА, преминал при много груба игра и безобразно съдийство на Ахмед Яшаров, двата отбора са разформировани и преименувани. "Левски" получава името "Витоша", с което отборът достига до 1/4-фин Левски 1993 - непобедимия отбор на Г. Василев въс звездите от САЩ '9490-те години на 20 век са едно от най-успешните десетилетия в Историята на Левски. Синият тим печели 5 купи на страната - 1991, 1992, 1994, 1998 и 1999, като две от тях са постигнати с разгромни резултати във финалните мачове - през 1992 над Пирин (Благоевград) с 5:0 и през 1998 година отново 5:0 над ЦСКА, който по това време празнува 50-тата си годишнина. Така се затвърждава традициата на всеки кръгъл юбилей армейците да получават специален подарък от футболистите на Левски. В същото време Левски печели и 3 шампионски титли на страната - 1993,1994 и 1995, като особено впечатляваща е последната от тях, когато сините лъвове, с звездите от САЩ '94, Златко Янков, Даниел Боримиров, Пламен Николов, Цанко Цветанов, Наско Сираков и Емил Кременлиев в състава си, буквално разбиват основните конкуренти за титлата. Локомотив(София), ЦСКА, Ботев(Пловдив) усещат силата на синята лавина и губят съответно с8:0, 7:1 и 6:1. По този начин магическото число 7 се отвърждава в песните на синята агитка, а тези резултати не оставят поле за съмнение относно името на шампиона. След този сезон основните футболисти на Левски са продадени зад граница, а нови качествени попълнения не са закупени. Следва година на интриги във и извън отбора, в която "Славия" става шампион, а президента на Левски Томас Лафчис вади отбора от терена по време на финалния мач за Купата на България, заради несъгласие с поредица съдийски отсъждания. Присъдена е служебна загуба 4:0 на отбора от Герена. През последното десетилетие на 20 век Левски постига няколко срамни загуби на европейска сцена от слаби отбори, но също така и паметна победа с 2:1 над Глазгоу Рейнджърс в София през 1994 с гол на Н. Тодоров-Кайзера в последната секунда на мача и е на крачка от това да бъде първия български отбор, класирал се за новосформираната Шампионска Лига. ал в КНК през 1986. 1926-1932 През лятото на 1926 г. Столична софийска община подарява една художествено изработена купа на Софийска спортна федерация (ССФ) с пожелание за нея ежегодно да се състезават футболните клубове от града. Купата е наречена “Улпия Сердика”, т.е. на името, което градът е получил по време на римския император Улпий Траян (98-117 г. от н.е.). Именно в този период за първи път градът от обикновено тракийско селище се превръща в главен град на римската провинция Вътрешна Дакия с автономно управление, градски съвет и свое народно събрание. Това е всъщност началото на превръщането на днешна София в общопризнат център на Балканския полуостров. В първия турнир, организиран през есента на 1926 г., участват само шестте клуба от I-ва Софийска футболна дивизия. Това са Левски, Славия, ФК 13, АС 23, Спортклуб и Шипка. Както се и очаква, до финала стигат двата фаворита Левски и Славия. Мачът се играе на 3 октомври с.г. на игрище “Юнак”. След по-добра игра през първото полувреме “белите” повеждат с 1:0. Второто полувреме е на Левски и с два гола на Ас.Пешев и К.Мазников “сините” стават първият носител на Купата. Тимът на победителите е в следния състав: П.Иванов, Ас.Христов, С.Янков, Г.Матеев, Ив.Радоев, К.Ефремов, Н.Петру нов, Н.Лозанов, Ас.Пешев, К.Мазников и Ас.Панчев. Във втория турнир се включват и тимовете от новообразуваната II-ра Софийска дивизия. Така броят на участниците нараства на 12 тима. Той започва през лятото на 1927 г. и се проточва неимоверно дълго чак до пролетта на 1928 г. Фаворитите Левски и Славия отново нямат проблеми да стигнат до заключителния мач. Левски леко отстранява Сердика с 5:0 и Борислав с 3:1, а Славия първо се справя със Спортклуб с 3:1, а сетне и с България с 4:1. За съжаление финален мач не се играе. Причината е протестът на Левски, че във втория мач Славия използва нередовен състезател. Става дума за вратаря на Сердика Н.Спиров, който няма състезателни права при “белите”. Софийската спортна федерация не уважава този протест с мотива, че “турнирът не е официално състезание”. Това е повече от смешно, тъй като турнирът се администрира именно от ССФ, а в него никой друг клуб не използва състезатели без редовни права. Споровете не довеждат до решение на казуса и финалът не се играе. Така II-рия турнир остава без победител. Третият турнир, който се играе през 1930 г., събира 14 участника. Този път жребият е дирижиран и в първия кръг клубовете от I-ва дивизия не се срещат помежду си. Левскарите побеждават с лекота в първия кръг втородивизионния Ботев-Гладстон 30 с 5:0, а във втория Раковски с 3:0. Но в третия кръг по волята на жребия срещат фаворита Славия. Въпреки че мачът е на игрище “Славия” до Руски паметник, “сините” се налагат след голяма борба с 3:2 след голове на М.Лозанов, Н.Николов и Ас.Пешев и така отиват на финала. Другият финалист е ФК 13, който последователно отстранява АС 23 и Шипка. Финалният мач се играе на 20 април 1930 г. на игрище “Юнак” под ръководството на съдията Т.Атанасов. Левски играе в състав: Вл.Ватев, С.Янков, Н.Николов, Н.Лозанов, Н.Димитров, К.Ефремов, К.Жеков, В.Василев, М.Лозанов, Ас.Пешев и Ас.Панчев. След два гола на лявото крило Ас.Панчев левскарите побеждават с 2:0 и за втори път печелят купата. Четвъртият турнир през 1931 г. е още по-масов. В него се включват дори някои клубове от III-та Софийска дивизия (Свобода, Владислав, Хоментмен) и числото на участниците достига 16 тима. Ходът на борбата от предната година се повтаря, като до финала отново стигат Левски и ФК 13. “Сините” последователно се налагат над Раковски - 6:2, Свобода - 4:1, Шипка - 5:0, а ФК 13 над Хоментмен - 13:0, Спортклуб - 1:0 и АС 23 - 3:2. Куриозът на този турнир е победата на Шипка над Славия с 5:1 във втория кръг. Финалният мач на 4 август 1931 г. е на игрище “Славия” при съдия Н.Досев и носи за трети път Купата на Левски, който побеждава убедително с 4:1. Съставът на победителите е: Р.Мазников, Ал.Христов, С.Янков, Ас.Димитров, Н.Димитров, К.Ефремов, К.Жеков, В.Василев, М.Лозанов, Ас.ПешеВ, Ас.Панчев. Головете отбелязват: К.Жеков, М.Лозанов, Ас.Пешев и Ас.Панчев. Новата победа на Левски поражда нов спор със Софийска спортна организация (ССО). Съгласно регламента на турнира клуб, спечелил три пъти по ред купата, я получава за постоянно. С мотив, че през 1928 г. не се е играл финал, ССО решава, че Левски не изпълнява това условие и отказва да му даде купата за постоянно. Независимо от това V-тия турнир през 1932 г. отново събира 16 участници. Той показва силните амбиции на двата водещи столични клуба Левски и Славия. Левскарите се стремят към нова победа, която би била четвърта в турнира и трета по ред, а това би им осигурило окончателно притежание на трофея. “Белите” пък от своя страна неистово желаят да победят, тъй като вече пет години купата им убягва. Този път организацията от страна на ССО е по-стегната и всички мачове се изиграват в течение само на месец май. Левски последователно побеждава Вихър-Требич със 7:0, ФК 13 след 2:2 и в преиграването 4:2 и Шипка с 2:1 след продължения. Пътят на Славия е по-лек - 2:0 срещу Изгрев, 8:0 срещу Борислав и 1:0 срещу АС 23. Финалът на 22 май се играе на игрище “Юнак”, а съдия е най-добрият арбитър по това време Ив.Батанджиев. С гол на Ас.Пенчев през второто полувреме Левски пак побеждава с 1:0. Съставът на победителите е Р.Мазников, С.Янков, Н.Николов, Н.Димитров, К.Ефремов, К.Жеков, В.Василев, М.Лозанов, Ас.Пешев, Ас.Панчев. Но финалът има продължение. ССО обявява при награждаването, че през 1933 г. Левски следва да върне купата за новия турнир, тъй като е решила тя завинаги да е преходна. Това неочаквано решение е посрещнато подобаващо от ръководството на Левски. Неговият председател д-р П.Стоянович връща Купата в началото на 1933 г. в ССО и заявява, че Левски повече няма да играе в знак на протест срещу нарушаване на първоначално приетия регламент. Така клубът, който в петте поредни турнира не познава загуба и спечелва 16 победи и прави само един равен мач (през 1932 г. с ФК 13), като постига 63 гола срещу 14 на своите противници, преустановява завинаги участието си в това много популярно за това време състезание. След 1932 г. турнирът има още издания. За съжаление някои от тях не завършват, а постепенно и интересът към него намалява. Дори в последните турнири не участват изобщо клубове от I-ва Софийска дивизия. Ето впрочем победителите в тях: VI турнир 1933 г.- АС 23; VII турнир 1934 г. - Славия ; VIII турнир 1935 г. - Ботев; IX турнир 1937 г. - Шипка; Х турнир 1939 г. - не завършва; XI турнир 1941 г. - Шипка; XII турнир 1942 г. - Княз Кирил. Послеслов: Понастоящем купата “Улпия Сердика” след дълги митарства се съхранява там, където й е мястото - в музея на Левски на стадион “Георги Аспарухов”. Запомни ме! Регистрация LevskiFC.com © Copyright 2006. Всички права запазени! Credits Рейтинг: 0 0

Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук

Коста
(Гост)
26
отговор
05 ноември 2009 | 21:43

Ако приеме Левкси да напусне национала. Рейтинг: 0 0

Зрител
(Гост)
25
отговор
05 ноември 2009 | 21:20

Да ходи където иска МЪДИ,само да не е в национала! Рейтинг: 0 0

IIII
(Гост)
24
отговор
05 ноември 2009 | 21:14

BATKOV NAMAJI MYRI S VAZELIN I SI GO ZAVRI V OSRANIA G=Z Рейтинг: 0 0

Shumi
(Гост)
23
отговор
05 ноември 2009 | 20:03

BLOKUCI 05 ноември 2009 | 19:04 EI BLOKUCI PROIAVETE MALKO UVAJENIE KAM MARITO, TOZI 4OVEK DOKARA LEVSKI DO 4ETVART FINAL V UEFA I VKARA OTBORA V 6AMPIONSKA LIGA, DOKATO VA6IA OLIGOFREN LUB4O ZA NIKAV H*I NE STAVA I 6TE PRODALJAVA DA LUMOTI GLUPOSTI NA LEVO I DESNO I 6TE SI TARSI PIANDETATA PO DISKOTEKITE НИЕ ПОНЕ СИ ИМАМА САМО ЕДИН А ТЕ ЦЕЛИЯ ОТБОРА А ПЪК И НАШИЯТ ЩЕ ГО ПРОДАДЕМ БАЛ СЪМ ГО ЦЕЛИЯТ ОТБОР ПИЯНИЦИ! Рейтинг: 0 0

Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук

Shumi
(Гост)
22
отговор
05 ноември 2009 | 21:16

К===О МУСТАКАТА А ЗАЩО ГО МАХНА ВЕ НАЛИ НЕСТАВАЛ ДА ТА Е=А В БАЙ- ГАНЬОТО ШИБАН ПЕДАЛ ДА СИ ВЪРНЕ МЪРИ И НАСКО И ДА МЪЛЧИ АКО ИСКА И ОТБОРА ДА ПРОДАДЕ ПИСНА МИ ПРОСТОТИЯ МАХНА ВЕЛЕВ КВО Е ВИНОВЕН ЧОВЕКА НАПРАВИНИ ШАМПИОНИ ЗЕ ПАТКО И МУ ЯДЕ ПАТКАТА! Рейтинг: 0 0

LAZIO
(Гост)
21
отговор
05 ноември 2009 | 19:55

ZEMETE SI MARLIO, SPASETE NACIONALNIQ OTBOR PO FUTBOL. Рейтинг: 0 0

NetShark
(Гост)
20
отговор
05 ноември 2009 | 19:29

Върви си ..... ела си .... до кога ???? На това отборче му трябва чужда тояга ..... Рейтинг: 0 0

Kiro
(Гост)
19
отговор
05 ноември 2009 | 19:00

Дано ни спаси от това треньорско недоразумение в националния отбор.Пък левски кучета ги яли. Рейтинг: 0 0

Име:
Коментар:

›› Live Scores

Всички мачове


От какво толкова ги е страх?

Мурсия - поредното доказателство, че България ...
20 август 2014 06 август 2014
Започвам направо с причината Лудогорец да загуби от Стяуа. Футбол със страх не се играе. Или поне не в Шампионската лига. За жалост на повечето от българските любители на футбола "орлите" се представиха доста под нивото ...
Изгоненият треньор от Левски Пепе Мурсия е поредното доказателство, че България няма нужда от подобни анонимници. Наставници, загубени на футболната карта в Европа, идват, взимат сериозни суми у нас, а след това си ...
Хелмут Дукадам: Опитът на Стяуа в Европа е по-голям (видео)
27 август 2014
"Идваме с един добър резултат от Букурещ. Трябва да играем силно и в реванша и да се класираме в Шампионската лига", заяви президентът на Стяуа Хелмут Дукадам в ексклузивно интервю пред sportal.bg.- Знаете ли, че феновете на ЦСКА ще подкрепят Стяуа в София?- Да, знам. Нашите отбори винаги са поддържали приятелски ...

Свободни позиции | Левски | Литекс | "А" Група | "Б" Групи | Национални отбори по футбол | Купа на България | Англия | Испания | Италия | Германия | Франция | Русия | Шампионска лига | Лига Европа | Мачове на живо | Класиране | Спортна ТВ програма | Спортал ТВ | Мултикаст | Статистика | Анализи БГ Футбол | Новини

Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на Агенция Спортал, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на Агенция Спортал, посочване на източника и добавяне на линк към www.sportal.bg. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.

Този уебсайт е собственост на Sportal Media Group

Sportal.bg is part of the Sportal Media Group network
Мобилни телефони | Бизнес новини | Лайфстайл | Woman.bg | Men Only | Новини | Shopping.bg Мобилен Портал