Матей Казийски: Искам титла и с националния

Матей Казийски: Искам титла и с националния

Матей Казийски не си пада особено по интервютата, но като обещае, винаги е коректен. В това отношение също си е изградил един професионален маниер. В течение на разговора обаче се оказва, че въпреки статута на суперзвезда във волейбола, титлите и многобройните индивидуални награди Матей си остава едно нормално, макар и вече пораснало момче.

- Как се чувстваш след близо 4-месечния лагер?

- Всичко е наред. Мисля, че свършихме добра работа през това време. Сега ни предстои един голям форум, какъвто е европейското, и там трябва да бъдем брилянтни.

- Какво очакваш от това първенство?

- Мисля, че ще играем много добре. Поне така се надявам. Аз винаги съм оптимист и сега вярвам, че можем да поднесем една изненада на първенството. Казвам изненада, защото след слабото представяне в Световната лига може да са ни отписали. Отборът влезе в една форма и има потенциал да постигне нещо, но въпреки това очакванията не трябва да са прекалено големи.

- Спечелихме световната квалификация, но в играта ни отново се получаваха сривове. Това не те ли притеснява?

- Притеснява ме, защото ни предстоят истински битки в Турция. Трябва да се научим да преодоляваме тези сривове. Имаме състезатели, с които да излезем от трудните ситуации, имаме и съответните оръжия.

- Какво се промени в националния след идването на Силвано Пранди?

- Зададоха ми този въпрос преди мачовете от Световната лига, но тогава беше рано да правя някакви заключения. Сега, след като сме работили заедно 4 месеца, мога да кажа, че той е голям специалист.

Промени доста неща най-вече по отношение организацията на игра. Мисля, че оттук нататък вече ще се върви само нагоре. Това обаче не зависи единствено от треньора. Зависи от всеки състезател, от неговото всеотдаване в тренировките и мачовете.

- От сегашния състав на националния единствено ти и Владимир Николов имате опит в работата с италиански треньори. Трудно ли е за останалите състезатели да се нагодят към този стил на работа?

- Съвсем нормално в началото се премина през един по-труден период на адаптация. Имаше страшно много нови неща и изисквания, за които трябваше време. Този преход оказа влияние върху представянето ни в лигата, но беше неизбежен.

- Прави впечатление, че по време на мач Николов често дава наставления на другите състезатели. Свикнахте ли с ролята на преводачи?

- Да, понякога се налага да превеждаме думите на Пранди. В други случаи и ние опитваме да добавим по нещо. Като капитан на отбора Владо се е нагърбил с тази задача. Лично аз свалям шапка на младите момчета в отбора за старанието, което влагат.

- Как възприемаш схващането, че чуждестранните треньори не могат да успеят тук, защото не познават българския манталитет?

- Мисля, че се спекулира с темата за т.нар. манталитет. Просто не разбирам какво се има предвид с тези твърдения. Ние нямаме проблем с манталитета. Винаги се подкрепяме в тежки моменти и затова ми е неприятно, като се говори за балканския манталитет като нещо негативно. Ами с този балкански манталитет сърбите станаха олимпийски шампиони! Всеки народ има свои качества и положителни страни, които могат да се използват за постигането на нещо.

- Изненада ли те решението на Силвано Пранди да освободи Пламен Константинов?

- Както всички знаят, Пламен дълго лекуваше контузия, която дори се повтори по време на лагера на националния. Освен това той се впусна в една политическа кампания, което също оказа влияние върху формата му. В това физическо състояние Пламен не беше полезен на отбора, така че решението на Пранди изглежда логично. Не съм изненадан.

- Ще успеете ли да компенсирате отсъствието на един Пламен Константинов в добра форма?

- Надявам се. Наложиха се сериозни промени в играта ни, но мисля, че е въпрос на време да се справим.

- През последните няколко години все имаш повод да почерпиш колегите си от националния. Първо за волейболист №1 на Европа, после трансфер в "Тренто", шампион на Италия, шампион на Европа. Какъв повод си пожелаваш за 2010 г.?

- Пожелавам си да се почерпим за нещо голямо от световното първенство. Много съм щастлив, че се класирахме, и ще дам всичко от себе си, за да постигнем максимума.

- На 24 години имаш всичко, за което може да мечтае един състезател на клубно ниво. Как се отразява това на мотивацията ти?

- Винаги има какво да се желае и печели. С "Тренто" ми предстои участие на световно клубно първенство в Катар. Там ще се играе по нови правила и въобще си е предизвикателство. Но честно казано, ми се иска да печеля с националния отбор. Ако може някоя титла, това е моята мотивация.

- Договорът ти с "Тренто" изтича в края на следващия сезон. Разговаряхте ли вече за бъдещето ти с президента на клуба Диего Мосна?

- Да, но все още нищо не е ясно. Засега е сигурно, че оставам още един сезон в "Тренто". Предстоят преговори за подписването на нов договор за една или две години. В Тренто се чувствам чудесно и при всички случаи това ще бъде първата ми опция. Не виждам смисъл да сменям отбора в Италия. По-скоро бих сменил шампионата, но това са много хипотетични неща, за които не мисля в момента.

- Ръководството на "Тренто" се бори за теб до последно, въпреки че трансферът ти изглеждаше обречен. Сега пък след невероятни перипетии успя да си осигури Цветан Соколов и Османи Хуанторена. Толкова ли непримирим е Диего Мосна?

- Абсолютно. Хората в клуба знаят много добре какво правят и как да се борят за постигането на целите, които са си поставили. Имат ясна идея за бъдещето и развитието на клуба. Това е много важно и както сами виждаме, е основна предпоставка за успехите.

- В "Тренто" си осигуриха нови класни играчи, но загубиха невероятния разпределител Никола Гърбич. По-силен или по-слаб ще бъде сега отборът?

- Нито по-силен, нито по-слаб. Всичко зависи от нас. Като единици разполагаме със страхотни състезатели и за мен ще бъде чест да работя с всеки от тях. Времето ще покаже.

- Докъде стигна със следването в Италия?

- Да ти призная честно, съм на същото ниво, откакто за последно ми зададе този въпрос (преди повече от година - б.а). Няма развитие. Просто не ми остава време да движа паралелно и двете неща. Това обаче не означава, че съм се отказал.

- Някои от съотборниците ти в националния вече имат скъпи нови коли. Ти обаче продължаваш да си караш масленозеления "Фолксваген Пасат"...

- (Смее се.) Според мен е препоръчително да имаш комфортен и сигурен автомобил и напълно подкрепям една такава покупка. В моя случай обаче поне на този етап, е безсмислено. В Италия карам служебна кола, а да изплащам своя, за да гние тук през зимата, е неоправдано. Има време за всичко.

Стефан Чолаков, "24 часа"

Последвайте каналите ни в:

Още от Волейбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти