Димитър Господинов: 16 души работят за Григор

Отстрани тримата изглеждат като едно цяло. Животът на Димитър Господинов и съпругата му Мария се върти около тенис кариерата на сина им Григор Димитров. „Затова сме толкова интересно семейство, пълно с любопитни истории”, казват 41-годишният татко и майката, която е с 8 месеца по-голяма, и вече е на 42. Водим този разговор след първата победа за националния отбор срещу Унгария за купа „Дейвис”. Два от трите мача бяха спечелени от 17-годишното им дете. „Той е почти на 18 и никой не го брои за юноша”, повтаря няколко пъти бащата, който е и треньор на Григор.

- Кога се събраха най-известните тенис родители в България в момента?
Димитър: Запозна ни общ приятел през 1988. Бяхме студенти II курс във ВИФ, аз идвах от Хасково, Мария – от Червен бряг. Нейната специалност като бивша състезателка беше волейбол, а моята - треньор по тенис. Завърших с тройка или четворка.

- Важното е, че имате шестица като баща...
Димитър: Аз смятам, че съм се доказал и като треньор.

- Как се отглежда шампион от US Open и „Уимбълдън”?
Димитър: Нямали сме болна амбиция да го правим тенисист. А виждам много такива родители, които тенденциозно започват да развиват децата си от малки.
Мария: Стана покрай работата на мъжа ми. Непрекъснато бяхме на кортовете. Понеже нямаше какво да правя в свободното си време, ходех там с количката. Нямаше кой да ни помага и аз навсякъде водех Гришата, а когато се налагаше да го оставя на баща му, го връчвах със сак с памперси, дрехи и шишета.
Димитър: В онова време бе трудно за млад учител да си намери работа и чак когато детето стана на 3, Мария започна в Димитровград. Още на следващата година късметът й се усмихна и се премести в руската гимназия в Хасково, по-късно станала езикова, където е и досега.

- Гришата какво дете беше?
Мария: Дивак! Винаги когато отивах да го взема от градината, бях подготвена да ме нахокат за поредната му беля. Даже веднъж беше избягал с оправданието, че е отишъл да купи на мама вестници.

- Веднага ли се запали по тениса?
Димитър: В началото не му обръщах много внимание. Тогава тъкмо се бях върнал в Хасково и водех първото си, изключително талантливо поколение като треньор. Гришата беше 5-годишен, когато заради него сформирах групичка от 7 деца. Останалите бяха с 2 години по-големи от него, но от този отбор оцеля само моят син. Което беше нормално, защото тенисът не е всичко в този живот. Всеки тръгна по своя път, а Гришата се развиваше и показваше качества в България.

- Кога го изведохте за първи път в чужбина?
Димитър: Беше на 11, сверявахме си часовниците и виждах, че има данни. 12-годишен спечели първия си международен турнир – неофициалното Открито първенство на Франция. Големи имена са шампиони там – Енен, Робредо, Лопес.

- Имаше ли моменти, когато е искал да се откаже?
Димитър: Разбира се, но на мен там ми е силата. Като малък издържаше максимум час на корта и тренираше пълно. Усетех ли, че не му се играе, го оставях да почива. Понякога след известно време се връщаше. От малък е учен на дисциплина, но никога не съм го претоварвал и насилвал. Неговото желание беше определящо.
Мария: Гришата винаги е налагал темпото в нашата къща. Все пак беше дете, а и насила хубост не става.

- Сега как е с дисциплината?
Димитър: Опитва се, но като всяко дете има проблеми. Когато е сам и в различна среда, успява. Както в академията в Париж - французите обичат реда и точността.
Мария: Гришата се старае. Преди да се съберем в Унгария, ми показа по Skype гардероба си. И аз попитах: „Пак нещо интересно ли си си купил?” А той гордо посочи: „Не, подредих го.”

- За какво разчита най-много на вас?
Димитър: За абсолютно всичко. Макар че аз за разлика от майка му се опитвам да се дистанцирам малко, за да имат възможност да се опознаят с новия му треньор Петер Лундгрен. Беше много привързан към предишния - Пато Алварес, колумбиеца, с когото работеше в академията „Санчес” в Барселона. За Григор решението да напусне Испания и Алварес, който претърпя тежка операция на сърцето, беше много трудно. От финансова гледна точка също беше неизгодно да останем, защото Емилио Санчес бе некоректен към нас – плащахме за всичко (фитнес, треньор, спане, храна), а той ни използваше само за рекламни лица. Затова и Светлана Кузнецова, и Янко Типсаревич се отдръпнаха. Там има двама добри треньори – Алварес и Хавиер Капитан, и без тях престоят се обезсмисля. Но просто Гришата харесваше Барселона.

- Как се свързахте с Лундгрен?
Димитър: Когато видяхме, че с Пато вече няма да можем да работим, той все пак вече е на 73 години, помолихме агентката ни да потърси друг треньор. Дадохме задачата през ноември и по време на Australian Open през януари тя ни предложи да пробваме с Петер. От февруари той започна работа в парижката академия „Муратоглу” и се оказа, че трябва да сключим договор с нея. Детайлите още се уточняват и до края на март трябва да имаме контракт. Петер е контактувал с хора, които ни познават и сам си е предложил услугите. С Григор се запознаха в Ротердам, но ден преди първия мач баща му почина и трябваше да се върне в Швеция, а аз съответно да стартирам от България по най-бързия начин. За съжаление не успя да види нито един от трите хубави двубоя, които последваха. Петер обаче беше приятно изненадан от Гришата за краткото време, което бяха заедно.

- Най-хубавите качества, които сте възпитали в Григор?
Мария: Борбеността. Като малък дори с мен се съревноваваше и на каквото и да играехме, искаше да е с резултат. Мрази да губи.
Димитър: Спортът възпита и други качества като дисциплината. А не мога да кажа, че беше безупречен като малък. Напротив – постоянно трябва да съм до него, за да го контролирам. В тая деликатна възраст също му е трудно, особено с шумотевицата, която се вдига около него в България.

- Затова ли сведохте до минимум контактите си с медиите?
Димитър: Не бягаме от даването на информация, именно затова пускаме сайт на Григор. Само се опитваме да го съхраним, защото в чужбина също всички го познават, но не му звънят по никое време. А тук само сензации се пишат: например, че ходел с дъщерята на Стоичков. Да, те се познават с Михаела, ходил им е на гости в Барселона, но е само добър приятел със семейството.
Мария: Свързаха го и с фолкпевицата Марго. И уж сме му били спрели телефона да не й се обажда.

- Как приема той тези неща?
Димитър: Гадно му е. Обаждат му се приятели с тази информация.

- Влекат ли го други спортове?
Димитър: Баскетбол и волейбол играе добре, плува. Последната мания е голфът. Когато сме в Щатите имаме доста познати, които го водят да се учи.

- Мария, вие играете ли тенис?
Мария: Да, даже мъжът ми казва, че съм родена за тенисистка. Но все по-рядко ми се случва да играя с Гришата и Митко. Имам си партньори любители, с които се събираме в парк „Кенана”.
Димитър: Най-хубавото в Хасково са именно тези кортове в парка извън града. Които превръщат тениса в чист спорт.

- Кой ви помогна, за да стигне Григор дотук?
Димитър: Навремето двамата дядовци събираха пари, за да му платят билета до Франция. Много лишения сме преживели и много приятели са ни помагали. Най-сериозна подкрепа получихме от Митко Язаджиев, който живее в САЩ. От него бяха първите маратонки на Гришата. С Митко сме израснали заедно, но това, което той направи за нас, е безценно. Рано или късно ще се отплатя някак на всички, не мога да бъда длъжник на никого.
Отделно намирах турнири, в които ни поемаха всички разноски с изключение на транспорта. Така че чак толкова пари не са ни били нужни от 12 до 16 години. След това стана трудно.

- Вие самите сигурно много сте научили покрай детето си?
Димитър: Григор постоянно ни променя, а и научавам много от срещите си с големите треньори и имена. Освен това имаме сериозна агенция зад гърба си – Octagon, която ни държи в течение абсолютно за всичко.

- Защо избрахте нея?
Димитър: Когато Гришата стана европейски шампион до 14 години, се изсипаха изведнъж всички агенти. Трябваше да вземем решение и тогава ни подаде ръка фамилия Малееви, от която и досега получаваме ноу-хау. Никога не съм се срамувал да питам, не съм се правил на голям разбирач. Покрай Григор непрестанно се развиваме. Вътрешно с Мария обаче сме си същите. Земни хора.

- С какво мениджърската ви агенция се различава от другите?
Димитър: За Octagon отношението е най-важното. При лидерите IMG то липсва, освен към първия и втория, които им носят големи приходи от реклама. Преди месец преподписахме нов 5-годишен договор, макар че имаше интерес от всички агенции и дори ни създадоха проблеми. Но все пак решихме да продължим с Octagon и агентката Нина Венерстрьом, която през април ще дойде в България. Тя е 29-годишна блондинка, бивша тенисистка. Въпреки че е шведка, е много сърдечна. Винаги сме спокойни, когато е с Григор. За него личното внимание е най-важното и той се отблагодарява по същия начин. С Octagon взехме вярното решение, без да се блазним от парите, макар че имаме голяма нужда.

- Как стои въпросът със спонсорите?
Димитър: Тази година изтичат договорите с Head и Adidas. Предстоят преговори. От Adidas освен екипировка получавахме нещо много по-важно. Това е единствената фирма, която прави лагери и плаща на големи треньори. 14-годишен, Григор отиде на кемп в Садълбрук (САЩ) преди основните юношески турнири „Еди Хер” и „Ориндж Боул”. Adidas работи и с бившия кондиционен треньор на Агаси – Гил Рейес, във Вегас. През декември Григор беше там и ни бяха поети спарингите и часовете при Рейес. Nike работят с IMG, но всичко отива в академията на Ник Болетиери. Претеглял съм дълго всички възможности.

- Вероятно, щом изведохте Григор до №1 при юношите.
Димитър: На 18 години той си е свършил работата и вече никой не го брои за юноша. Няма значение, че е втори в тази ранглиста. Сега важни са мъжете. По принцип за нас №1 са целите, а не парите. Затова зад Григор стоим сериозен екип от 16 души.

В този момент звъни Нина, която е научила от интернет за победата на Григор в Унгария. „Няма значение къде се намираме, тя е с нас. Уникална е, а и боготвори Гришата. Преди това имахме агентка, която сменихме на втората година - англичанка, толкова студена, той не я усещаше. Докато някой влезе ли му под кожата, може да го работи както си иска. Ето защо се надявам да се сближат с Лундгрен и да си паснат. Доказан треньор е, но всичко зависи от това дали Гришата ще го приеме. Респектът със сигурност го има”, обяснява Митко.

- Вие най-добре познавате слабостите на Григор...
Димитър: Обича да мързелува, особено когато се прибере в България. Много е спокоен, докато ние сме по-емоционални. Аз съм израснал във военно семейство и се дразнех, когато ми закъсняваше с 10 минути за тренировка. Това само към мен си го позволяваше, към другите треньори не. Побеснявах и го гонех на момента с думите: „Няма да тренираш днес.” Освен това мрази да става рано, но в чужбина няма този проблем: там се ляга в 11, събужда се в 9 и към 10,30 почва първата тренировка.

- Така е и в „Муратоглу” ли?
Димитър: Да, и затова много я харесвам. Когато Гришата беше на 14, обикалях всички академии, защото знаех, че вече няма работа в България и трябва да го махна. Истинска драма беше, защото трябваше да го оставя самичък, а той е страшно свързан с майка си. За него тя е най-важният човек на света.
Мария: Имаме силна връзка, винаги всичко ми казва. Търси ме и за съвети, но не че се съобразява с тях (смее се). Сравнява всички с мен и казва: „Защо не са толкова силни?”

- Какво му готвите?
Мария: Обича всичко, но свинските пържоли са деликатес за него. Салатата е задължителна. Сладкиши не яде заради режима и ние също се съобразяваме с него. Няма да забравя как един ден ми направи забележка, че му е станало тежко от това, което съм му сготвила. А май прекали с храната. Виждам го, че се е научил да яде спагети. В чужбина си хапва китайско.

- Не сте ли самотна, когато Григор и Димитър отсъстват с месеци?
Мария: Много, но Митко все ме уверява, че един ден това ще свърши. А и аз винаги когато има възможност, пътувам с тях. Например целия декември бях в Щатите с Григор. Това ми е най-голямото удоволствие. Зареждам се и после пак оставам сама със себе си и работата в Хасково.

- А вие, Митко, за какво мечтаете?
Димитър: Надявам се Григор да повтори успехите при юношите и при мъжете. Случи ли се, ще бъда най-щастливият баща.

Искахме много друго дете, момиче, признава Мария.
„Хубаво щеше да е, но времето отлетя покрай Григор”, добавя тя. „Трябваше да жертваме братчето или сестричето, защото всичките ни усилия бяха насочени към тениса. Но не можем да кажем, че Гришата е раснал като егоист. Даже е прекалено добър и сговорчив”, категоричен е таткото. „Голямо семейство сме и никога не му е липсвал контактът с близките”, смята майката.
Какво мисли за това Григор? „Не сме говорили много на тази тема – отчита Мария. – Когато понякога съм подмятала: „Искаш ли едно момиченце?”, той е отговарял „Добре”, но май с въздишка.”

Най-голямата дилема за Митко и Мария била дали Гришата да изостави училището в името на спорта.
„Много рискувахме тогава, защото все пак той е мъж, ще бъде глава на семейство и без образование накъде? – спомня си Господинов. - На мен това ми е най-болното място - че не е нормален ученик. Но пък знае в някои отношения повече от връстниците си. А и аз от малък го карах да чете всяка вечер по половин час енциклопедии. По едно време не можеше да ме гледа, защото преди лягане трябваше да ми каже по 20 думи на английски. Колежки на жена ми идваха вкъщи да му дават уроци.”
И така преди VII клас родителите отсекли: „Тенисът ОК, обаче трябва да почнеш уроци за езикова гимназия по български и математика.” На следващия ден Григор казал: „Ще успея с тениса.” А майка му и баща му: „Добре, само се подготви за всеки случай.”
И така Григор се заканил и изучил всичко. „Една тема му остана и точно тя се падна – смее се Митко. - По математика беше решил задачите, но вместо беловата, дал черновата. Не му е било писано. А тогава беше преломът за него, защото стана европейски шампион, а това е важен показател. Не можеше да взема решения на 14 и трябваше да го направим вместо него.”

ТАНЯ МАНОВА, вестник "Телеграф"