Гейм напред, мач назад! ЦСКА има нужда от загуби срещу силните, победите ще дойдат

ЦСКА взе само гейм срещу Ченстохова (Пол) и записа трета поредна загуба в Шампионската лига. Във вторник вечерта агитката на червените за пореден път бе по-силна от отбора, а волейболистите на Сашо Попов показаха зъби само в началото на мача и в третата част, която спечелиха с 5 точки разлика. Няколко добри думи заслужават испанската звезда Рафа Паскуал за стиснатите зъби и мотивацията, която даде на момчетата, Майо за няколкото атаки метър над блокадата (за десетките, отразени от същата тази блокада, естествено трябва порицание) и разпределителят Найденов, който нерядко бъркаше, но се осмели да рискува, когато отборът имаше нужда от това. За противниците се изяви юношата на ЦСКА Смилен Мляков, който със сигурност може да е спокоен за изхранването на семейството си след феноменални атаки и 31 реализирани точки. На обратния полюс бе началният удар на червените, който бе полезен почти колкото прогнилото дюшеме на зала "Христо Ботев", и не помогна за нито едно спечелено отиграване.
Толкова за играта - явно е, че отборът на ЦСКА има накъде да се развива и ако публиката не му обръща гръб при 8 точки разлика (каквото и да значи за нея това), всички се надяваме това да започне да се случва - и в Суперлигата, и в Шампионската лига.
Когато няколко дни преди Великден ЦСКА стана шампион на България,
за първи път от 13 години
мнозина побързаха да го опишат като "чудо за три дни". Сега, няколко дни преди Коледа, армейците имат шанса да опровергаят всички онези, за които клубният волейбол в България от години е по модела "Сиконко и останалите". Вторият мач срещу поляците ще е още по-труден, няма да ги има тези хиляда в залата, които изригват като един при всяка успешна атака. Дано я има надеждата, дори след като серията от три поредни загуби и едва два спечелени гейма започва да изглежда трагично почти колкото миналогодишното участие на футболния евробоец Левски в най-престижния клубен турнир. Само че има няколко сериозни разлики.
Клубният волейбол у нас в последните години преживява трудни времена, а за да подчертаем развитието на спорта изобщо, услужливо наблюдаваме само националния отбор от наши играчи, пръснати в първенствата на Италия, Гърция, Полша или Русия. Сравнение между футболните и волейболните евроквалификанти няма как да се направи - клишето, че развитието на футбола у нас е немислимо заради условията, придобива заплашително реални мащаби в останалите спортове, наред с тях и във волейбола. Нека припомним, че сериозните международни волейболни срещи, доскоро само тези на националите,
се играят във Варна, защото само там има по-смислена зала
и настилка. Единственият друг терафлекс, набор на успехите на Пеневата чета, беше сгънат на руло допреди един месец в някакво мазе в Габрово. За първия мач на ЦСКА на родна земя Ивайло Гаврилов трябваше да прави от него европейска настилка, а във втория якетата на публиката в зала "Христо Ботев" за пореден път доказаха колко трудно и безсмислено е да обсъдиш българските "добри условия за спорт", в която и да е зала. Именно заради това не върви сравнението с онези, макар по собственост чужди, ремонтирани терени и 15-те хиляди, които дори и в криза са на стадиона, за да подкрепят отбора във важния евромач.
Другата разлика е в отношението. Когато футболен отбор тръгва на поход към Европа, всички се надвикват за случващото се около него, за резултатите и сценариите при разгромни загуби. Сега, дори
телевизията, която излъчваше мача, забрави да съобщи резултата от него  спортните си емисии след това.
Всъщност, като цяло волейболът е атрактивен, когато ни носи победи. След успехите на представителния ни отбор сякаш вдигнахме твърде много летвата. Вече е нормално, ако утвърден отбор победи, той да получава своите 17 секунди слава, а като дебютантите запишат поражение, резултатът от техния труд да минава на заден план. Неприятно е, когато отборът, печелил волейболна КЕШ още през 1969 г., губи и показва брак и техническа неспособност. Но това трябва да се вижда, да се показва, за него трябва да се говори и да се търси решение на проблемите. Легенди на ЦСКА говореха за отбора и липсата на "модерен волейбол" по такъв начин, сякаш е нормално нещата да не се получават, даже така трябва да бъде - постепенно отборът да намери своя модерен облик, а дотогава
да крета тихо някъде в периферията
на всеобщото внимание. Може би всички смятат за нормално малката дъщеря на Сашо Попов да стигне пълнолетие до изявата на ЦСКА в новините и повдигането на истинска дискусия, а "практикуването на модерен волейбол" да бъде качество, придобито от армейците по заслуги след известно време в забвение.
Ясно е, че ще има много загуби, минало е много време от победите през 1976, от 1969 още повече. За разлика от футболния и баскетболния отбор, където кризите са ежедневие и управлението е неподвластно на всякаква логика, волейболният ЦСКА
се радва на лишено от интриги настояще
На кормилото са хора, които обичат клуба и се уважават, а както и трябва да бъде, кризите и страстите са на терена, идват и си отиват с всяка една реализирана точка.
Отборът на ЦСКА е млад и има нужда от мачове като отминалите - звучни шамари от хегемони в съвременния клубен волейбол и от загуби срещу средняци в кое да е европейско първенство. Има нужда от условия и внимание, докато губи и се стреми да спечели. Има нужда от лидери на терена и от почитатели на трибуните, които да не им обръщат гръб, когато нищо не е загубено. Някои от тези условия са налице, останалите трябва да бъдат изпълнени. За доброто на ЦСКА и, простете клишето, за българския волейбол.

Костадин Крантев, "7 дни спорт"

ФОТОГАЛЕРИЯ от мача ЦСКА - Ченстохова може да видите ТУК!!!