)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Цветелина Кирилова зае трето място в класацията за атлет на годината. През тази година кюстендилската красавица единствена от всички български атлети в Пекин успя да запише личен рекорд. Постижението й от 55.22 секунди на 400 метра с препятствия й осигури трето място в анкетата на списание “Атлетика”. Ето какво сподели възпитаничката на Константин Миланов пред Sportal.bg минути след официалната церемония.
- Цвети, зае трето място в класацията за атлет на годината, доволна ли си от признанието?
- Няма как да не съм доволна, тъй като толкова много журналисти са гласували за нас. Каквото са преценили, това е за нас вярното и точното. Аз лично за себе си съм много щастлива, защото съм на трето място. Досега никога не ми се е случвало – била съм на пето, на шесто място, но не и на трето,така че вървим по стълбичката.
- Ти единствена от всичките български атлети в Пекин успя да си направиш лично постижение…
- Много се радвах, че на най-големия форум дадох най-доброто от себе си. За това отидох и това направих. Личното постижение, което направих там наистина ми беше лимитът. Единствено ми изигра лоша шега резултатът, който беше фрапиращ – подобрение с повече от 1 секунда. Заради това на следващия ден на полуфиналите не бях напълно възстановена. Имах възможност да сляза още няколко стотни под този резултат, но мисля, че живот и здраве, тази година нищо не може да ме спре да покажа това, което наистина мога. Пък и да не забравяме, че моите конкурентки са препятственички от 10 и повече години, докато аз се занимавам с препятствия от едва две години. Но стигнах до много добър резултат от 55.22 секунди и съм много щастлива от този факт.
- Дълго време те нямаше в леката атлетика заради контузии, преди това бягаше 800 метра и стигна до пето място на европейско първенство, а сега само за две години регистрира страхотен прогрес на 400 метра с препятствия, въпреки че не си първа младост…
- Толкова време съм се лутала, толкова време съм изгубила. Изгубила съм си златните години от 20 до 30. Но има друг факт, който е много важен – аз започнах да тренирам професионално на 20 години и има още много хляб в мен. От решаващо значение е здравето и да няма контузии, но мисля, че ще си дойде това, което трябва да получи. Аз цял живот се боря за него, цял живот го искам и искрено се надявам да стане и това нещо.
- Изглежда Константин Миланов е треньорът за теб, именно при него стигна до тези впечатляващи резултати…
- Най-после акустирах при този кораб. Той работи с голяма обич за нас, страхотен човек е. Няма смисъл аз да го коментирам като специалист и като педагог, защото то се вижда. Но мисля, че 400 м/пр е моята дисциплина, откакто съм се родила. Защото препятствията не се удават на всеки и много се радвам, че с него се разбрахме за тази дисциплина. Той беше твърдо против 800 метра, а аз до последно си държах на нея, защото все пак всички успехи са ми на 800 метра. Но стана така, че като виждаш резултатите си и как всеки ден прогресираш, виждаш, че това е твоята дисциплина.
- Предстои европейско първенство в зала, където няма да има 400 м/пр. Ще се пробваш ли на 400 м гладко? Миналата година записа доста добри резултати в тази дисциплина.
- Да, наистина не ми е коронната дисциплина. Това си е абсолютен спринт, докато в препятствията гледаш крачката, ритъма, но силно се надявам да бягам добре. Искам да подобря постиженията, пък защо и да не се сборя с конкуренцията.
- Ти си студентка, днес е 8-ми декември, ще празнуваш ли празника?
- Това е много хубав момент в моя живот, защото много трудно влязох в Юридическия факултет в Благоевград. Аз съм завършила магистратура в НСА, но сега съм много щастлива. Успях да запиша втора година, въпреки че ми останаха три изпита. Но сега си купих от Софийски университет всички учебници и започвам да чета, че по лагерите, освен да тренираш, спиш и да четеш, друго няма.
- Треньорът ти Константин Миланов вече има свой клуб. Наистина ли ти ще работиш в него по-нататък?
- Да, говорила съм с Ивет и Тереза, но те не искат да стават треньори. Аз изпитвам нужда да работя с деца, да ги обучавам, искам да съм с атлетиката цял живот. Наистина като завърша състезателната си кариера веднага започвам да се занимавам с това. Още сега наблюдавам кои деца за какво стават – за 400 м ли, за препятствия ли. Ще взимам примера на треньора ми като специалист. Аз съм емоционален човек и искам всичко да става бързо, но изглежда трябва търпение. Аз може да не станах олимпийска шампионка и сигурно няма да стана, но искрено се надявам да направя някое мое дете олимпийски състезател.
- Какво ще пожелаеш на любителите на атлетиката и на твоите почитатели?
- Здраве. Всички да се усмихват повече, да се шегуват, повече положителни емоции, да си прекарат добре празниците и да има сняг.
Снимки: МАРИН МАРИНОВ/Sportal.bg
ФОТОГАЛЕРИЯ от награждаването за атлет на годината може да видите ТУК!!!
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)