)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Малко са почитателите на волейбола, които не познават Владимир Николов и то не само в България, но и в Европа, и по целия свят. Това е така, защото диагоналът на националния отбор на България винаги е впечатлявал с едно свое основно качество – винаги играе за победа и гони трофеите на всяка цена. С други думи казано – винаги ”носи в раницата си” шампионския дух, независимо дали играе за клуб, националния отбор на България или за отбора на Пожарната в Ихтиман… Владо е от тези състезатели, които се раздават на игрището и заразяват своите съотборници с амбиция за успех и непримиримост към загубата, колкото и силен да е съперникът срещу него. Най-често това води само до едно - спечелване на шампионска титла, купа или трофей.
Явно точно това качество е била основната причина Силвано Пранди да привлече Владо Николов в състава на Бре Банка Ланути (Кунео) два дни, след като спечели шампионската титла на Италия при дебютния си сезон на Апенините с Итас Диатек (Тренто). И явно е имало защо. В досегашната си кариера юношата на Левски-Сиконко е доказал, че където е той, там е и успехът. Само в много редки случаи Владо и неговите отбори са се задоволявали с второто място.
Успехите идват при Николов още в родния клуб Левски-Сиконко, с който печели 4 шампионски титли и 2 Купи на България. След като родното първенство става ”тясно” за диагонала, той дебютира в чужбина през 2002 година с отбора на Ердемирспор, с който стига до второто място в Турция. Последва трансфер във френския Тур през 2003 година, след като диагоналът е препоръчан на Владимир Алекно от Радостин Стойчев, който все още прохожда в треньорската професия. Успехът идва веднага и Владо и съотборниците му печелят първата си титла във Франция и налагат ”терор” над конкурентите си. През 2004 година Тур и Владо Николов печелят Купата на Франция, регистрират рекорд от победи в редовния сезон, но изпускат титлата. Слаба утеха е 3-ото място в Шампионската лига. 
През 2005 Владо и Тур вече с нов треньор Роберто Серниоти печелят Купата и Суперкупата на Франция, както и Шампионската лига ”Индезит”. На финала Владо Николов е избран за най-полезен играч (MVP), а френските медии му лепват прякора ”Калашников”. 
Българинът остава още един сезон във Франция, където печели още една Купа на страната. Към Николов валят предложения от всички силни клубове в света – Русия, Италия, Франция и Гърция, но той избира офертата на японския Торе Ероуз. В Япония Николов играе финал за Купата на Императора и финал в местната V лига, но губи и двата.
След "азиатската авантюра”, Владо Николов се завръща на Стария континент и то в най-силното първенство на света – италианската Серия А1, където преминава в Итас Диатек (Тренто). 
Рамо до рамо с Матей Казийски, Смилен Мляков, Васил Стоянов и наставника Радостин Стойчев Владо и БГ Тренто достигат до първата титла на Италия в историята си през 2008 година. Отзивите за играта на Владо Николов са повече от отлични и към него се сипят само суперлативи. 
Два дни по-късно 31-годишният българин слага подписа си под контракт с Кунео и сбъдва мечтата си да играе в бившия клуб на идола си Любо Ганев и да работи със Силвано Пранди. 
Първите думи на Николов като играч на Кунео са: ”Дойдох в Кунео, за да помогна на отбора да стане шампион на Италия и да спечели Купата на CEV”, заявява българският волейболист на пресконференцията при представянето си.
Сезонът започна добре за Владо и Кунео, но отборът допусна и няколко неприятни загуби. Въпреки това привържениците на Бре Банка са сигурни, че в Кунео е пристигнал играч-победител със 7 шампионски титли, 3 Купи, 1 Суперкупа и победа в Шампионската лига, този който има сили да им донесе ”скудетото”. Владо - волейболистът, който може да намери място в сърцата на феновете, които боготворят Любо Ганев, Жиба, Рафаел Паскуал, Вуут Вийсманс и наставника Силвано Пранди.
ТОВА Е ВЛАДО НИКОЛОВ
Години: 31
Ръст: 200 см
Семейно положение: Женен. Със съпругата му Мая имат двама сина - Александър и Симеон.
Клуб: Бре Банка Ланути (Кунео)
Предишни отбори:
Левски-Сиконко - 1995-2002 година
Ердемирспор (Турция) – 2002 – 2003 година
Тур (Франция) – 2003 – 2006 година
Торе Ероуз (Япония) – 2006 – 2007 година
Итас Диатек, Тренто (Италия) – 2007 – 2008 година
Успехи:
2008 година: Шампион на Италия с Тренто
2007 година: Вицешампион на Япония с Торе Ероуз
2006 година: Купа на Франция с Тур
2005 година: победител в Шампионската лига с Тур
2005 година: Купа на Франция с Тур
2005 година: Суперкупа на Франция с Тур
2004 година: Шампион на Франция с Тур
2003 година: Вицешампион на Турция с Ердемирспор
2002 година: Шампион на България с Левски-Сиконко
2001 година: Шампион на България с Левски-Сиконко
2001 година: Купа на България с Левски-Сиконко
2000 година: Купа на България с Левски-Сиконко
2000 година: Шампион на България с Левски-Сиконко
1999 година: Шампион на България с Левски-Сиконко
1997 година: Шампион на България с Левски-Сиконко
Снимки: piemontevolley.it, trentinovolley.it, campioni.cn, cev.lu и интернет
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)