Бившият национал. Това определение все още звучи твърде странно, когато се отнася към името на Евгени Иванов. За феновете, свикнали да възприемат Пушката като неизменна част от волейболния отбор на България, е трудно да проумеят, че последният му мач вече е в историята. Центърът обаче гледа напред и записа първите си двубои с новия си клуб – иранския БЕЕМ. Евгени дори стана най-добър изпълнител на сервис на приятелския турнир в Разлог. Срещу Пирин, Ираклис и Цървена звезда той показа суперформа.
Новият отбор
Все още не съм подписал договор, но това е само формалност. Предпочетох офертата на БЕЕМ, защото финансовите условия ме удовлетворяват. Шампионатът в Иран е много по-кратък и не толкова натоварващ, колкото първенствата в Европа. Започваме в края на октомври и приключваме на 20 март. Ще изиграем едва 24 мача, докато в Полша участвах в над 70 на сезон. Няма да съм единственият българин, а и собственикът изглежда сериозен. Прие ме добре и е щастлив, че волейболист от моя ранг ще се състезава в отбора му. Това също е плюс за мен.
Иран
Не знам нищо за град Бабол, в който ще живеем. Никога не съм ходил в тази държава. Впечатленията ми са от снимки и клипове, които намерих за Техеран в Интернет. Приятно съм изненадан, доста е красиво. Столицата обаче е на около 150 километра от Бабол. Говорих с президента и някои от момчетата. Увериха ме, че условията са нормални. Не съм сигурен обаче какво разбират те под това. Затова първо ще замина сам и ще проверя на място дали е възможно да дойде и семейството ми.
Съотборниците
Говорим на английски, макар че има и такива, които не го владеят. Спортният език обаче е универсален. На терена на всички е ясно какво означава, като ги погледна лошо. Извън игрището има човек, който ни превежда.
Манталитетът
Бил съм в Турция, контактувал съм и с араби. В сравнение с тях иранците, които наричат себе си персийци, ми допадат повече. Поне засега изглеждат по-работливи, по-отворени. А това е хубаво.
Стоян Стоев
За последно ми бе треньор преди около 15 години в ЦСКА. С него е доста забавно. Разбира си от работата, но в същото време е шегаджия. Знае как да подходи към всеки, как да настрои състезателите за тренировка и мач. Не е борсук. В последните четири години работих с друг член на семейството – Мартин. По този повод един мой приятел дори се пошегува, че все едно съм си в националния отбор. Попита ме какво се променя. Казах му, че е същото.
Андрей Жеков
По време на финалите за Купата на Полша миналия сезон при мен дойде един италианец. Каза, че е шокиран от разликата, която демонстрирам в играта си на клубно и национално ниво. Истината е, че двете неща никога не може и не трябва да се сравняват. Различни са целите, хората, нивото. Няма дори една допирна точка. Не е тайна, че с Андрей така не можах да намеря верния ритъм. Може да е неприятно, но е факт, че когато не ти върви нападението, не ти върви и цялата игра. Това важи особено за нас, българите. И от тази гледна точка в последните години в националния не можах да разкрия напълно потенциала си. Но това са неща, които хората, които не разбират спорта, трудно могат да оценят. За тях няма значение дали разпределителят ти е подал топката с няколко сантиметра по-ниска или по-висока, в края или в средата на мрежата. Те виждат единствено това, че аз не успявам да я отиграя.
Олимпиадата
След турнира в Пекин остана доста горчилка. Знаехме, че можем повече от петото място. Затова то не ме удовлетворява. Щастлив съм единствено от факта, че в повечето мачове се борихме, играхме докрай и заедно. Изключение прави срещата с Италия. Много хора мислят, че приказките и шумът, който се вдига по един или друг повод, не ни влияят, особено когато сме далеч. Не е така. Точно за този мач ни бе най-тежко и концентрацията ни в никакъв случай не бе на сто процента. Затова не показахме и половината от възможностите си. И съперникът се възползва.
Националният отбор
Вече няма нещо, което да ме убеди да се върна. Дори европейското първенство в Турция. Жертвите, които трябва да направя, не си заслужават. А рискът е голям. Убеден съм обаче, че на момчетата, които остават, им трябва чужденец за треньор. И то не случаен, а доказан. Който има и резултати, и подход. Казано иначе – скъп. Такъв специалист няма да се приспособява към нашия манталитет, а ще приспособява нас към неговия. Така беше с Раул Лозано и първата му година в Полша. Там по принцип играчите се ползват с особен статут и ги пазят под стъклен похлупак. Аржентинецът обаче наруши статуквото. Договорите, които въведе, не даваха никакви права на волейболистите. И успехът не закъсня. След това от федерацията му забраниха да прилага методите си и отборът тръгна надолу. Подобно нещо у нас ще е доста трудно, но ако искаме резултати, ще трябва да то направим.
Бъдещето
Нямам представа още колко ще играя. Волейболът е нещото, с което се справям най-добре, и ще продължавам докато мога. На този етап нямам амбиции да оставам в спорта след края на състезателната си кариера. Все пак никога не бива да казваш никога.
Светла ДИМИТРОВА
Последвайте каналите ни в:
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)