Румяна ражда синове и печели медали

Румяна извървя много труден път, защото гребането едва ли е най-женственият спорт. Именно тези медали за нея са страхотно заслужени заради огромните усилия, които положи през годините. Със сигурност й се е искало ръцете й да са като на жените домакини, но греблата не позволяват този лукс.
Нейкова премина през различни конфигурации в гребането. Започна в четворка, но после реши, че е най-добре сама да си свърши работата и се ориентира към индивидуалното гребане и отговорности. От 1999 г. тя гребе на скиф.
Естествено най-драматичното събитие в кариерата й се оказа 2000 година. На олимпийските игри в Сидни Руми буквално бе измамена и вместо да застане на най-високото стъпало на почетната стълбичка, остана втора. Нещо повече, огорчението на нашето момиче бе толкова голямо, че тя не признава този медал. Сребърното отличие стои затворено в кутията и не иска да го вижда. От друга страна, може би това накара Руми да се издигне още по-високо. Вероятно ако беше взела златния медал в Сидни, Нейкова може би вече щеше да се е отказала от спорта и да ни лиши от успехите си, които постигна през следващите години.
Руми и съпругът й и треньор Свилен Нейков взеха най-мъдрото решение след огорчението в Сидни. През лятото на 2001-а тя роди първото си дете. Малкият Емил бе кръстен на варненския си дядо (родителите на Свилен са от морската столица). След това събитие майката признава, че макар да е имало много трудно възстановяване, няколко месеца по-късно вече е неудържима на канала. Тя добавя, че никога не е подценявала състезание, но след появяването на малкия Емил стремежът й вече винаги е само първото място.
В тази пауза Руми и Свилен взеха и обзаведоха свое жилище. Апартаментът бе избран да е до този на родителите на Нейкова в столичния квартал "Слатина", за да може те да помагат за отглеждането на детето.
Има нещо в историята на семейството на Руми, което само подсказва за какъв човек става дума. Преди години майка й решила да осинови момиченце, което днес расте щастливо в новото си семейство. Майката обаче за всеки случай попитала Руми дали има нещо против и, естествено, получила одобрение. Затова не звучат пресилено думите на шампионката, че много обича децата. След олимпиадата в Атина през 2004 г. тя отново утеши разочарованието си от бронзовия медал с ... бебе. Тогава сподели, че го нямало онова напрежение, както първия път, и с отглеждането на Марио (той пък е кръстен на баба си Мария) се справила по-лесно. В грижите дори се включваше и баткото.
Румяна може да изуми и най-големите педанти. Тя признава силата на мъжа си в тренировките, но пък е категоричната господарка вкъщи. "Никога не се меся в работата на Свилен за тренировки и не му противореча. Дори не се замислям какво трябва да правя в лодката, защото знам, че той е прав". У дома обаче е убедена, че за да има ред и комфорт, задължително жената трябва да командва.
Руми Нейкова има интересна философия за водата. Преди година фамилията се нанесе в новата си къща в Панчарево, където имат хубав двор с цветя и басейн. Казва, че той е повече за децата, защото тя няма никакво намерение да се цамбурка в него. "Ако не се налага да се къпя, няма да пипна вода, шегува се шампионката. - Най-много се дразня на въпросите на Свилен по време на тренировка, когато ме пита каква е водата. Той може би иска да ме предразположи, но аз се вбесявам от тези въпроси. Винаги му казвам, че водата е мокра, дори много мокра. За мен няма значение дали е топла или бърза. Винаги е ужасно мокра".
Децата обаче обичат да плуват и малкият Емил дори ходи на тренировки. Въпреки това малчуганът повече се прехласва по бързите скорости. Баща му го води и на футбол, а най-много обича да се вози на моторницата по време на мамините тренировки. Свилен дори му дава понякога да я кара. Малкият, който се подготвя за училище, харесва да гледа Формула 1, а във футбола е фен на "червените".
Още преди година Руми си призна, че обмисля дали да си роди още едно дете след игрите в Пекин. Семейството вероятно още е в еуфория от големия успех на игрите в Китай, но нищо чудно догодина да се радват на така чаканото момиченце. Напълно заслужено е след трите олимпийски медала Руми да запише хеттрик и на семейния фронт. Това също би й прилягало, а едно момиченце вероятно би я направило още по-щастлива.
Тя не крие, че най-тежки са й дните по лагерите, защото много тъгува за децата.
Това, че Руми е като дялан камък и става за всичко, си личи по това, че освен с тежките си задължения на спортистка, се справя отлично и със семейните. Но има и друго нещо, което при нея е различно. Гребането е индивидуален спорт и там настройката е друга. Тя обаче с успех се представи и на двойка скул. Преди 3 г. взе сребърен медал на световното с Миглена Маркова, а в последното си състезание ще даде стимул на младата Кристина Бончева, с която ще гребат на европейското в Гърция след няколко седмици. Ако беше егоист, Руми можеше сама да обере овациите и славата.
Свилен е по-сдържан. През тези години той успя да се издигне и в кариерата на преподавател в НСА. През него минаха и други състезатели, които имаха успехи, но нямаха волята на Руми. Съпругът признава, че е намерил подход към жена си, защото не била лесен характер. Той го отдава на зодията (Руми е Овен), но е доволен, че са намерили верния тон. Допълва, че тя трудно се предава, дори когато не е права. На олимпиадата в Пекин от инат загубила цели 5 баса. В същото време Свилен я хвали, че е открит човек, честен и добронамерен.

Георги Делчев, "Стандарт"