Мартин Стоев: Някои хора стискат палци да се издъним

Мартин Стоев:  Някои хора стискат палци да се издъним

За Мартин Стоев и националния отбор лятото е дълго и горещо. Зад гърба им са вече евроквалификациите и Световната лига. Предстои най-важното – олимпиадата в Пекин. В последните месеци треньорът избягва медийни изяви. Все пак приема поканата на “Тема Спорт” за интервю. Отговаря на въпросите, докато събира тен край басейна на грандхотел “Варна”.

- Господин Стоев, какво още предстои да се свърши, за да бъде готов отборът за игрите?

- В Правец ще поработим още малко върху физическата подготовка. В Германия и Корея ще се съсредоточим изцяло върху играта – сработването и тактическата постройка.

- Какво липсва?

- Бързина. Това обаче е нормално – никой не се е старал да трансформира натрупаната от тежестите сила в енергия. За подобно нещо ще се мисли непосредствено преди началото на турнира.

- Защо предпочетохте Боян Йорданов пред Данаил Милушев?

- На този етап Данаил не е готов. Не отричам, че в Световната лига той записа много силни мачове. Може би дори най-добрите, откакто е в тима. Но му липсва постоянство. Боян доказа, че може би е най-добрата резерва. Освен това допринесе много за класирането ни на олимпиадата, а и едва ли има друг, който да се похвали с толкова добра сработка с разпределителя. Той и Андрей Жеков се разбират и с вързани очи.

- Тодор Алексиев и Костадин Стойков?

- Тошко е коренно променен в сравнение с времето, което прекара в Левски Сиконко. Намира се в изключителна форма, големият проблем е как да го съхраним така. Що се отнася до Костадин – той не е нито посрещач, нито диагонал. Може да помогне, но се надявам да не се стига дотам. Ако се наложи, ще означава, че отборът е много зле.

- Притеснява ли ви лошото посрещане?

- Да, но се надявам да постигнем стабилност. Много ценна в това отношение е работата с американската машина за сервис. Откакто я използваме, Алексиев например показва сериозен напредък. От тримата, на които основно ще се разчита - Пламен Константинов, Матей Казийски и Теодор Салпаров – само вторият е малко разколебан. За мен обаче това не е най-голямата ни слабост.

- А коя?

- Глупостите, които вършим в края на геймовете. Като сбърканите два сервиса в първия мач със САЩ във Варна. От такива уникално груби грешки губим цели срещи.

- От новия сезон ще водите Халкбанк. Това означава ли, че напускате националния отбор?

- Едното няма връзка с другото. Моят договор като селекционер изтича след последния мач в Пекин. До този момент никой не ми е предлагал нов.

- Вашето желание какво е?

- Не става дума какво искам аз. Нека първо видим какви ще са условията. Има неща, които трябва да бъдат променени. Ще настоявам хората, които вредят, които са некомпетентни, които по една или друга причина не искат да помагат, а само да пречат на тима, да бъдат отстранени.

- Кои са те?

- Те се знаят, не искам да ги назовавам. Ако се стигне до разговори с ръководството на федерацията, ще ги кажа. Тези личности не трябва да бъдат контролирани, а изгонени. Дори да направят глутница след това. Те стискат палци да се провалим, завиждат, интригантстват.

- Успехите не бяха ли достатъчни, за да няма такива хора?

- Явно е въпрос на манталитет. А в българския това е заложено изначално. Дали съм прав или не, дали стратегията ни е добра или лоша, няма значение. Въпросът е, че в отбора не съществува анархия. Да, може да проведа и най-лошата подготовка, но все пак има план за развитие. И именно затова трябва да ни се помага.

- Невъзможно ли бе България да играе с успех и на финалите на Световната лига, и в Пекин?

- За да постигнем това, трябваше целият отбор да е във форма. Проблемът бе как да запазим идеалното състояние през цялото лято. Рискувахме спадът да дойде точно през август. Затова се застраховахме и пуснахме най-добрите да почиват.

- Защо тогава не дадохте шанс на състезатели като Иван Колев и Стойко Ненчев, които станаха шампиони с ЦСКА?

- Мога да картотекирам само 19 човека за Лигата. Бях задължен сред тях да бъдат Пламен, Владо и Евгени, за да мога да ги ползвам в последните мачове и да влязат в някаква форма. Това ме ограничи и нямаше как да пробвам нови имена. Но след игрите тези хора ще бъдат в състава. Още повече че трима-четирима ще се откажат, тъй като няма да издържат нов олимпийски цикъл. А това е времето, когато се изгражда един отбор.

- Големите очаквания натоварват ли ви допълнително?

- Е, апетитът идва с яденето. Не е лошо да се печели по едно медалче всяка година. За жалост точно на олимпиада не сме го правили никога. Не броя среброто от Москва, защото заради тогавашния бойкот този турнир не бе достатъчно силен. Затова ще се опитаме да променим традициите. Естествено е сред играчите да има напрежение - да се задържиш на почетната стълбичка е по-трудно, отколкото да стигнеш до нея.

- Вие сте един от малкото, които бяха в Атланта през 1996 година. Не е ли олимпиадата турнир като турнир?

- Така е. Разликата с участието ни преди дванайсет години е, че тогава ние не бяхме печелили нищо. Сега имаме два медала зад гърба си, а това ти дава друго самочувствие, различни цели и отговорности. В Атланта отидохме да видим какво е това олимпиада. Сега тръгваме за нещо по-голямо.  

Светла ДИМИТРОВА, ”Тема Спорт”

Последвайте каналите ни в:

Още от Волейбол

Виж всички