На какво се надявахме всъщност?

Когато стане дума за Прага, футбол и националния отбор на България цифрата 8 може да значи само едно - броят на головете в нашата врата. През 2001 младежите, начело с Димитър Алексиев отнесоха "осмица" от Чехия, сега нещо подобно сториха и юношите до 19 години, предвождани от Михаил Мадански. Е, вярно, този път за да стигнем до "кота 8" ни бяха необходими не един, а цели три мача, но унижението и тъжните изводи за огромното изоставане от стандартите на най-добрите са все същите.

Целта на следващите редове не е да оплюем момчетата, които ни представиха на Евро 2008. Напротив - те направиха истински подвиг на фона на цялостната ситуация в България. Самият факт, че предишното ни класиране за тази фаза датира от преди повече от 20 години е повече от красноречив за нивото на футбола ни при подрастващите. Трите загуби и кошмарната голова разлика 0:8 са напълно закономерни и не бива да изненадват никого. Унгарци, германци и испанци нагледно ни показаха, че съвременният футбол е комбинация от талант, физика и тактическа грамотност и липсата на който и да е от тези компоненти те обрича да бъдеш тотален аутсайдер. А от видяното в трите мача на младите "лъвчета" стана ясно, че нито можем да тичаме колкото германците, нито да "рисуваме" с топката като испанците, нито да се възползваме от всяка открила се възможност, както направиха унгарците. Нашите се стараеха, но усилията им оставаха безрезултатни. Неслучайно за 270 минути не вкарахме нито един гол, а създадените опасностите пред вратите на съперниците се броят на пръстите на едната ръка. За капак във всеки от двубоите рано-рано се озовавахме в ролята на догонващи, което още повече затормозяваше отбора.

След снощното крушение наставникът Михаил Мадански защити футболистите и пое отговорността за слабото представяне. Призна, че е допуснал грешки в определянето на състава и се оправда с "морален ангажимент" към играчите, които изнесоха квалификациите. Но за какво морално задължение говорим, когато отиваш на европейско първенство? Не е ли логично там да играят най-добрите, а не тези с минали заслуги? След поражението от Унгария на старта селекционерът се опплака от
отсъствието на наказаните Исмаил Иса и Радослав Василев и многото пропуски. В същото време Мартин Тошев и Александър Тонев бележат в контролите на ЦСКА и всеки трезвомислещ фен си задава въпроса защо
не са с националите в Чехия. Странен е и фактът, че в тима не попадна нито един представител на Нафтекс - отборът, който стана шампион при юношите старша възраст по-малко от месец преди първенството.

При положение, че потенциалът ни е силно ограничен и въпреки това не го използваме в максимална степен, нямаме право да се надяваме на нищо повече от случилото се в Прага. Срещу Унгария нашите играха добре и не заслужаваха да загубят, но нямаше кой да прати топката в мрежата при многобройните положения пред вратата на "маджарите". А те имаха в редиците си един Кристиян Немет и именно той вкара решаващия гол. Същият Немет е капитан на втория отбор на Ливърпул и всички специалисти му предричат бляскаво бъдеще на "Анфийлд". А само преди година заедно с унгареца за подпис с английския колос чакаше и Михаил Александров. Заради визови проблеми Мишо се размина с Ливърпул, но съдбата му даде втори шанс и го прати в Борусия (Дортмунд). Освен него, само Радо Василев и Бранимир Костадинов имат щастието още на тази възраст да играят в чужбина. Другите се мъчат при безобразни условия в школите у нас и със свито сърце чакат някой в съответния клуб да проумее, че силен отбор не се гради с недоказани чужденци.

От състава ни на европейското известен опит в "А" група имат Тодор Кoлев, Момчил Цветанов и Костадин Гаджалов. За сравнение испанците разполагат с играчи, които вкарват голове в Примера дивисион, а една от звездите на Бундестима Тимо Гебхарт е оценяван на 3 млн. евро от собственика на новака в Бундеслигата Хофенхайм. И на терена тази разлика си личи.