Колко бързо може да бяга човек?

Колко бързо може да бяга човек?

Безспорно няма друга титла, която да звучи по-мъжкарски от "най-бързия човек в света". Тази титла принадлежи на Юсейн Болт от Ямайка. В събота вечер той пробяга 100 м за невероятните 9,72 секунди и постави нов световен рекорд. Спринтовете - винаги едно зрелищно шоу - вероятно и в Пекин ще бъдат така експлозивни благодарение на Болт и неговия сънародник и предишен рекордьор Асафа Пауъл (9,74).

Преди 40 г. Джим Хайнс стана първият човек, счупил 10-секундната бариера. Преди 20 г. Бен Джонсън използва всички стероиди в тялото си, за да покрие тази дистанция за 9,79 секунди на олимпиадата в Сеул.
Една общоприета презумпция е, че човек не може да пробяга 100 м за 6 секунди. Доктор Питър Уейланд смята подобно твърдение за безпочвено. "Въпросът колко бързо може да бяга човек винаги е представлявал интерес - подчертава Уейланд, асистент-професор в департамента по кинезиология в Райс. - По дефиниция въпросът е неведом, а по същество - спекулативен."

Днес човечеството извършва сърдечни трансплантации, помпа гърди със силикон, изпраща хора на Луната, но не може да определи максималната скорост на едно човешко същество. Д-р Лейланд е убеден, че човек, който не гълта стероиди или други стимуланти освен протеини, е възможно един ден да пробяга 100 м под 6 секунди. "Един гепард го може - усмихва се докторът и обяснява. - А гепардите имат същите мускули, сухожилия и костна структура като хората." Да, ние сме изградени от същия материал, както тези четириноги приятели, но е нужна повече информация, за да ни убеди, че можем да бягаме като тях. Според Уейланд Болт е направил рекордното бягане на Рийбок Гран при в Ню Йорк със скорост 41-43 км/ч. При подобни условия гепардът спринтира със скорост до 110 км/ч. С други думи, от хората има още да се желае. Прогресът обаче няма да стане за един ден. Рекордът на 100 м е подобряван 5 пъти от олимпиадата през 2004 г., но става дума за частици от секундата.

Затова науката (не само медицината) може да изиграе значителна роля. (Дори няма нужда да си представяме какво би се случило, ако генетичното инженерство се намеси в картинката.) Уейланд е измежду малцината в постоянно нарастващия списък от учени, които изучават същността на спринта. Едва през последните десетина години членовете на спринтьорската общност започват да поглеждат към науката в търсене на отговор на въпроса: "Как мога да бягам по-бързо?"

"Това, което знаем за характеристиката на спринта, е много по-малко от онова, което научихме за издръжливостта в спорта", споделя Уейланд. От особена важност в тренировките може да се окаже нещо дребно на пръв поглед, като зависимостта на максималната скорост от силата, упражнена върху земята, не толкова от по-бързите движения на краката. Този факт е оповестен в изследване от 2005 г. на група учени, между които и Уейланд. Според Уейланд спринтьорите в съботното историческо бягане са движили краката си с еднаква скорост, но способността на Болт да прилага повече сила в земята, относителна на телесното му тегло, се оказала разликата. Един бегач от калибъра на Болт докосва земята по-малко от една десета от секундата при всяка крачка, прилагайки в същото време мощ, 4-5 пъти по-голяма от теглото му. Болт например не движеше краката си по-бързо от Карл Люис, чието най-добро време на 100 м е с над една десета от секундата по-бавно от рекорда на Болт. Юсейн просто натискаше по-яко. Бъдещите бегачи ще обръщат повече внимание на коефициента сила/земя и ще работят върху специфични техники да го подобрят - така рекордното време постепенно ще пада.

Най-впечатляващото у Болт е неговият ръст. Гепардите са високи около 120 см. Болт е висок почти 195 см. "Колкото си по-нисък, толкова повече енергия можеш да произвеждаш за телесната маса - твърди Уейланд. - Затова гимнастиците могат да правят тройни задни салта, а Шакил О'Нийл и Яо Минг не могат. Истинска фантастика е как Болт излетя от стартовото блокче и покри първите 20-30 метра, без да изостава от по-ниските си колеги. Защото в тази надпревара по-ниският винаги има предимство." Както се казва обаче, по-добре е да си по-къс по отношение на времето.

Росен Бабоев, "7 дни спорт"

Последвайте каналите ни в:

Още от Лека атлетика

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти