Матей Казийски: Надявам се славата да не ме промени

Матей Казийски: Надявам се славата да не ме промени

Имало е надарени волейболисти, имало е природни феномени, има го и Матей Казийски. Той е съвкупност от всичко и още толкова. "Такъв като него не се е раждал", заяви наскоро бившият национал Борислав Кьосев. Това изречение говори достатъчно, но не може да каже всичко. Въпросът е дали на 23 г. Матей може да понесе бремето на огромния си талант.

- Матей, мина повече от седмица, откакто с Тренто станахте шампион на Италия. Какво е чувството сега?
- Все още невероятно. Положихме огромен труд, чувството за реализация не е мимолетно, защото успехът не беше случаен. Имаше много тежки моменти, с които трябваше да се преборим, за да бъдем сред първите. В началото всички ни мислеха за аутсайдери, не ни взимаха насериозно - някакви българи, какво могат да направят? Само че постепенно с труд и търпение показахме на хората, че съществуваме и не сме се събрали случайно. Малко по малко започнахме да се изкачваме в класирането, завършихме на първо място в редовния сезон. За съжаление в турнира за Купата на Италия претърпяхме поражение от шампиона Сислей Тревизо. Тогава все още не бяхме толкова сработени и уверени в себе си, въпреки това първото място в редовния сезон ни накара да повярваме, че отборът има сили да продължи напред. В плейофите доказахме, че сме сериозен тим с характер и изграден стил на игра
Шампионската титла ме радва още повече, защото успяхме в малко градче като Тренто. Направихме истински празник за хората не просто с някакъв отбор, а с тим, сглобен от българи.
- Как успяхте да се съхраните свежи за плейофите?
- Не играхме в международните турнири и това ни помагаше през цялата година да се подготвим по-добре. Физическото ни превъзходството се виждаше. Паузите между срещите и фактът, че успявахме да се класираме от два мача в плейофите, старашно много повлия. Успявахме да бием чисто и малкото време, откраднато оттук-оттам, ни направи по-силни, свежи и заредени.
- С кого се чувствате по-удобно на игрището - с полския национал Михал Винярски или с другия посрещач италианеца Доре делла Лунга?
- И двамата са страхотни състезатели и показаха невероятна игра. По средата на сезона обаче Михал получи контузия в гърба, която го изкара от отбора за дълго време. Още има проблеми, надявам се да са по-малки. Аз съм щастлив, че Доре делла Лунга се включи невероятно на неговото място. Просто с него отборът не стана по-слаб. Това беше много важно за нас, защото показа, че разполагаме с 12 равностойни състезатели. В такива ситуаци се вижда истинският отбор.
- Предстои ви да играете Шампионска лига с Тренто. Какво искате повече - трофей от лигата или втора титла на Италия?
- Искам Шампионска лига и втора титла.
- Вече познавате всички италиански отбори, както противниковите играчи познават вас. Възможно ли е през новия сезон да сте още по-силен, или ще бъде трудно?
- Важното е да се опазя от контузии (чука на дърво). Не може да се каже обаче, че познавам ситуацията, защото през новия сезон всичко започва отначало и ще е различно. Нов шампионат, нови отбори, нови състезатели, нова техника и тактика.
- Сигурно ви е било лесно да се аклиматизирате от Тренто с толкова българи в състава към националния отбор и обратното?
- Да се аклиматизирам звучи малко странно. Играя в националния отбор от доста време и познавам абсолютно всички, така че за аклиматизация или някакво свикване не може да става дума.
Но стилът на игра е различен и трябва да мине малко време всички да се пренастроим, не само аз. Отново да намерим увереността един в друг и да започнем да играем както в края на миналата година.
- Липсват ли ви руското първенство и първият ви чуждестранен отбор Динамо (Москва)?
- Малко. Още се интересувам какво става в Динамо и как вървят нещата там, но носталгия не изпитвам. Нито в един момент не съм съжалявал за решението си да напусна. То беше абсолютно правилно и спечелването на титлата го доказа.
- За какво мечтаете сега?
- За олимпийско злато и вярвам, че може да го вземем, защото България има страхотен потенциал. Няма да е лесно, но усещам, че всички в отбора го искаме, и ще се борим докрай. Преди това обаче трябва да завършим квалификацията, идва Световна лига и чак тогава подготовката за Пекин. В крайна сметка олимпиадата е олимпиада и каквито и други състезания да има, не може да не ни се прокрадва в главите. След това наистина си мечтая за още един страхотен сезон в Тренто.
- Славата промени ли ви?
- Надявам се, че не, но самооценката в този случай е доста мъглява. Известността никога не е била цел за мен и не смятам, че е нещо, което си струва да се отбелязва. Аз се радвам на успеха, трудил съм се за него и съм го изстрадал. Това показва, че всичко, което съм правил, дава плодове.
- Имахте дълъг сезон, как се чувствате в момента?
- Наистина сезонът беше дълъг и тежък, сега не е лесно.
Умората става все повече и повече
Започват да се появяват дребни болежки, неприятно е, но няма друг начин. Единственото, което мога да направя, е да изчакам моя ред за почивка. Това ще стане след първите четири срещи от Световната лига. Такава е уговорката ни със старши треньора Мартин Стоев. Надявам се дотогава всичко да е наред и да се класираме за европейското първенство.
- Привличат ли ви италианските момичета и могат ли да се сравняват с българките?
- Не бих казал, че може да става дума за сравнение. Все пак аз съм българин и българските жени ме привличат. Като манталитет обаче италианците са много различни от нас. Аз лично съм много щастлив, че срещнах толкова образовани, възпитани и интелигенти хора. Не знам дали всичките са такива, но поне тези, с които аз се запознах, ми правят страхотно впечатление. Италианците са отворен народ не само като отношение към чужденците, а и като начин на мислене. Не е нещо, което може да се опише с думи, но определено има разлика между нас и тях. Те са много по-будни. Всеки се интересува и има мнение по всички въпроси, особено младите хора. Имат по-висок стандарт на живот, не са обременени, не ги тормозят лоши мисли. А тук тежкото ежедневие променя хората.
- Извън българите кои са приятелите ви в отбора?
- Това са Доре делла Лунга, Андреа Бари и Емануеле Бирарели, който вече е в националния отбор на Италия. Бари пък попадна в разширения състав.
- Може ли да се прави сравнение между стила на работа в Русия и Италия?
- В Тренто работихме по начин, сходен с руския
Имаше обаче и доста нови неща - дребни, но съществени. Като обем работата не беше по-малко от тази в Русия, дори напротив. Хората говорят, че в Русия за две години се скапваш, защото няма методика, а има само количество, количество, количество. Смятат, че в Италия е курорт. Но не е така. За курорт и дума не може да става, просто всичко е много професионално. Ние наистина се скъсахме от работа и свалям шапка на абсолютно всички за професионализма, който показаха.

Иван Донков, "7 дни спорт"

Последвайте каналите ни в:

Още от Волейбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти