Един велик рекорд на прицел

Имало едно време един велик шампион. Той бил няколко поредни години на върха в световната ранглиста, бил абсолютният номер 1 за времето си и още преди да навърши 30 имал 13 титли от "Големия шлем".  Притежавал първокласен сервис, правел магически удари и играел с невероятна лекота. Бил сдържан на корта и извън него. Казвал се...

Пийт Сампрас?

Само допреди няколко години, американецът Пийт Сампрас бе смятан за Краля на тениса, а успехите му изглеждаха недостижими. Най-великото постижение на "Сладкия" Пийт, разбира се, са невероятните му 14 титли (половината на "Уимбълдън" - също рекорд) в турнирите от "Големия шлем". В един облачен (е, може и слънчев да е бил) лондонски ден през 2001 година обаче на хоризонта се появи едно дългокосо момче от Швейцария, което детронира Сампрас на „Уимбълдън”, а не след дълго зае и престола му.

Днес, Роджър Федерер  вече е смятан от мнозина за най-великия играч в историята на тениса и трябва да признаем – не без основание. Само една титла дели Федерер от фантастичния рекорд на американеца. 5 титли на "Уимбълдън", 5, на "Ю Ес Оупън" и 3 на Откритото първенство на Австралия - това е активът на Федерер дотук. Не е зле, нали? Към тези 13 титли трябва да прибавим и драматичното поражение от Рафаел Надал на финала на миналогодишния "Уимбълдън", както и трите загубени (все от Надал) финала на "Ролан Гарос" през последните три години. За сравнение - най-доброто постижение на Сампрас на "Френч Оупън" е полуфинал (1996). "Сладкия" Пийт спечели последната си титла от „Големия шлем” на 31. В същото време, в момента Роджър е все още само на 27. Какво да се прави, Пийт, такъв е животът.

Наистина, би било странно, ако рекордът на Сампрас оцелее. Ако се опази от сериозни контузии или други здравословни проблеми, Федерер би трябвало да изиграе още поне 10-12 „Шлема” на топниво. Е, все 2 от тях ще спечели (звучи толкова лесно). Въпреки че швейцарецът вече не е номер 1, въпреки че се раздели с репутацията си на неуязвимо чудовище и въпреки острата конкуренция и нашествието на младите, жадни за слава таланти, Федерер си остава класа. И няма да е изненадващо, ако швейцарецът прибави 14-ата си титла именно в Мелбърн – на започващото в първите часове на утрешния ден Открито първенство на Австралия.

Мисията не изглежда невъзможна. За разлика от миналата година, когато Федерер пристигна в Мелбърн, измъчван от здравословни проблеми и без игрова практика, сега швейцарецът изглежда свеж и в добра спортна форма. Вярно е, че допусна 2 загуби от Анди Мъри за нула време в първата половина на януари, но пък и шотландецът е като машина от началото на новия сезон и неслучайно е смятан за топфаворита за титлата на „Аустрелиън Оупън”. Факт е, че Мъри е неудобен съперник за Федерер. Това обаче не попречи на швейцареца да го срази в три сета на финала на „Ю Ес Оупън” през лятото. В Мелбърн, двамата биха могли да се срещнат чак на финала. И ако това се случи, Федерер едва ли ще е в ролята на аутсайдер. Той нито е по-лош тенисист от шотландеца, нито е по-малко гладен за победи, след като Надал го свали от върха, а Джокович диша във врата му. Федерер обаче е далеч по-опитен и знае как се печелят финали в „Големия шлем”... когато противникът не се казва Рафаел Надал.

До финала обаче има да се изиграят твърде много мачове. За да стигне до него, Федерер ще трябва най-вероятно да преодолее в третия кръг бившия номер 1 в света Марат Сафин. Незабравима ще си остане класиката, която двамата сътвориха на полуфиналите в Мелбърн преди 4 години, когато руснакът надделя в пет сета, а после грабна и трофея. Като цяло, Федерер играе успешно срещу Сафин, но енигматичният московчанин ще направи всичко възможно участието му в любимия му турнир да бъде запомнено, тъй като този сезон по всяка вероятност ще е последният в неговата кариера.

Ако достигне до четвъртфиналите, Федерер може би ще се изправи срещу аржентинската фурия Хуан Мартин Дел Потро, а ако преодолее и него, на полуфиналите най-вероятно ще го чака шампионът Новак Джокович, чийто жребий, поне на пръв поглед изглежда по-лек. Възможен е и полуфинален сблъсък между Федерер и аржентинеца Давид Налбандиан, който има цели 8 победи над швейцареца в 18-те мача, които двамата са изиграли помежду си. Но да се върнем на Ноле. Най-тежкият му мач преди полуфиналите се очертава да е с Анди Родик (или Налбандиан) на четвъртфинала. Преди това, най-опасна изглежда евентуална среща с победилия го в Сидни съвсем наскоро Ярко Ниеминен (Финландия), а на осминафиналите биха могли да му объркат сметките шведът Робин Сьодерлинг или ексцентричният кипърец Маркос Багдатис.

Действително, Роджър Федерер няма най-благосклонния възможен жребий. Швейцарецът обаче има един силен коз срещу двамата си най-големи противници – Надал и Джокович – психологическото предимство. За разлика от миналата година, сега Федерер ще диша доста по-спокойно в Мелбърн, а напрежението ще е върху плещите на испанеца и сърбина. Наистина, жребият на Рафа сякаш не е кой знае колко тежък, макар че в неговата четвъртина е сразилият го наскоро в Доха, както стана дума вече, французин Гаел Монфис, а непредсказуемият Томи Хаас е още по-наблизо. Надал по традиция, започва по-трудно в първите кръгове, след което набира скорост, но "Мелбърн Парк" все още не го е виждал в ролята на разярено торнадо, помитащо всичко по пътя си. Дали тази година Мелбърн ще го види такъв? Ако съдим само по жребия, може би отговорът трябва да е "да". Само че жребият не е всичко. Откакто стана номер 1 в света, Надал не показва стабилна игра. Разбира се, затова вина имат и травмите, както и натрупаната умора след невероятната първа половина на миналия сезон. Има обаче и нещо друго - ролята на номер 1, като цяло, е нова за Надал. Само допреди няколко месеца той бе в ролята на преследвача, на ловеца, на хрътката. Сега обаче хрътките лаят по него, сега Рафа е този, който трябва да защитава извоюваните точки и позиции (а през 2008 той захапа здраво представите ни за силен сезон). Сега Рафа е човекът, който трябва да защитава първото си място в света, както и амбициите си най-сетне да спечели турнир от „Големия шлем” на твърда настилка. Ще се справиш ли, Рафа?

Джокович, от своя страна, също ще е поставен под напрежение. Той е миналогодишният шампион и със сигурност не би искал да се раздели с ценния трофей. А също и да загуби ценни точки в борбата за върха, към който се е устремил. И за Ноле по-лесната част приключи и сега той е изправен пред по-трудното - да задържи успехите, които постигна, да се докаже. През последните 2 години той убеди всички, че притежава огромен талант, по-голям дори от устата му. 2009 година обаче ще е сериозен тест за него - тест, който ще покаже дали амбициите на сърбина за първото място наистина са реални или Джокович е, в крайна сметка, просто един от многото вече млади, напористи и надарени играчи.

Що се отнася до моментната форма, тук везните също се накланят към Роджър. И Надал, и Джокович показаха колебания в първите си изяви за 2009 година. Световният номер 1 даде само гейм на ветерана Фабирс Санторо (Франция) в първия кръг на турнира в Доха, 3 на германеца Бек във втория, но загуби безславно от Монфис на четвъртфиналите. Джокович пък бе сразен още на старта в Бризбейн от латвийския талант Ернестс Гулбис и реши да се пробва в Сидни. Там Новак разби Пол-Анри Матийо (Франция), справи се и с Марио Анчич (Хърватия), но на полуфиналите изненадващо бе сразен от финландеца Ярко Ниеминен. Разбира се, не е изключено това да е била просто една тактическа загуба с цел запазване на силите преди „Аустрелиън Оупън”, но така или иначе представянето на Джокович от началото на сезона далеч не е шампионско. По всичко личи, че на Ноле ще му е нужно още време, за да се спогоди с новата си ракета.

Роджър Федерер обаче няма проблеми със своята ракета и се е устремил към нещо наистина велико. 1,2,3...13... ще спре ли дотук Федерер или още в Мелбърн великият Сампрас ще въздъхне тъжно: "Да, Пийт, трябваше да поиграеш още година-две."? Отговорът на този въпрос ще разберем в началото на февруари. А дотогава, нека просто се насладим на първата за годината порция тенис с марка "Голям шлем".