Извинявайте, г-н Стоичков, имате ли нещо против да Ви направя една снимка?

"Добър ден, г-н Стоичков или просто Ицо, както Ви харесва, Христос Воскресе! Казвам се Любомир Асенов, фотограф съм и съм тук, за да снимам Гран при на Испания. Бих искал да направя няколко снимки и на Вас, имате ли нещо против?"

Все си мисля, че ако тези реплики бяха в началото на разигралата се случка в Барселона между Любомир Асенов и Христо Стоичков навръх Великден, нещата щяха да се развият по съвсем различен начин. Този светъл празник нямаше да остави горчивия вкус от спомена за един неприятен инцидент нито за едната, нито за другата страна. Не ме разбирайте погрешно, нито за миг не оправдавам поведението на Стоичков. Първо, защото не приемам физическата саморазправа в нито една нейна форма и в нито една ситуация. Второ, защото не считам, че е уместно, нито възпитано да удариш един мъж пред бременната му съпруга! Не считам обаче, че е уместно и това да се появиш, да щракнеш в стил "папарак" и да си тръгнеш. Това би подразнило всеки, дори и да не беше толкова лют като Стоичков. Всеки човек, колкото и известен да е той, има право на своето лично пространство и за всеки е важно то да не бъде нарушавано. Или ако пък бъде, да се направи по начин, който няма да повлече след себе си удари и ритници.

Странното е, че много често използваме поговорката - „Каквото повикало, такова се обадило", а в същото време често ни се случва да повикаме не дотам желано от нас отношение. Някой път съзнателно, друг път съвсем не. Дали ще бъде в работата, където сутрин толкова много ни се спи и ни е криво, че едвам си отваряме устата за "добро утро", а очакваме пожелания за приятен ден от другата страна. Дали ще бъде в магазина, където ни е все по-трудно да кажем едно учтиво "благодаря" на продавачката, или пък на улицата, където нищо не ни коства да се усмихнем на някой непознат, просто ей така, но не го правим. Може би не го правим, защото забравяме, че във всеки един от нас, там някъде дълбоко, дреме човещината. Човещината, която често пренебрегваме, а на нея й трябва толкова малко, за да се отключи!

Ако двамата мъже в Барселона се бяха сетили, че тя съществува, сега нямаше да има нито "папарашки" снимки, нито юмруци. Нямаше да ги има, защото няма нищо лошо в това да искаш да си свършиш работата добре и да се върнеш в България с така чаканите снимки плюс няколко, съвсем непредвидени, и то не на кой да е, а на Христо Стоичков. Няма нищо лошо, но трябва да си свършиш работата, без да навлизаш без съгласие в чуждото пространство. Няма и нищо лошо в това да съдействаш на някой да си свърши работата и да позираш с усмивка! Все пак това е просто една снимка!