Харис Муйезинович: Чудеса за една нощ не стават

Вчера Харис Муйезинович напусна България в посока САЩ. Босненецът, който заради непримирия си характер спечели публиката в мачовете на Лукойл Академик срещу Вентспилс и Динамо, живее отвъд океана от дете. Говори английски перфектно, но е позабравил сръбския, на който допуска грешки. Договорът му изтече с отпадането на студентите от УЛЕБ Къп. Часове преди отпътуването му той говори за времето, прекарано в София.

- Харис, с какви чувства напускате България? Успяхте ли да свършите онова, за което бяхте повикан от Лукойл Академик?

- Със смесени. Прекарах страхотно в отбора, получих чудесно отношение от всеки в клуба, за което благодаря. Дойдох, за да помогна да се класираме по-напред в елиминациите на УЛЕБ Къп. Успяхме да преодолеем първия кръг, но втория отпаднахме. Да загубиш от Динамо Москва обаче не звучи чак толкова отчайващо. Съжалявам само, че нямахме по-добър жребий, защото тогава още щяхме да сме в играта и дори да стигнем до финалната осмица в Торино.

- Какви са плановете ви от тук нататък? Ще довършите ли сезона другаде?

- Не обичам да чертая предварително планове. Сега се прибирам у дома при семейството си в Индианаполис. Ще си почина може би около седмица, след което ще мисля какво да правя. Имам някои варианти, но още не съм решил.

- Може ли да ви видим отново с екипа на Академик?

- Защо пък не? Разделяме се като приятели, в отлични отношения, а на този свят всичко е възможно. Аз лично бих се радвал, защото тук се чувствах добре.

- Какво не достига на Лукойл да стигне още по-далеч в Европа?

- Един клубен отбор не може да прави чудеса, когато идва от страна, в която първенството е на толкова слабо равнище и не среща никаква конкуренция. Другият огромен проблем е, че нямате силен национален тим. Без такъв не е възможно да се очакват успехи в УЛЕБ. И въпреки всичко Лукойл прескочи първата граница, което само по себе си е победа. Трябва да работите много с младите, трябва да произвеждате баскетболисти, а не да разчитате само на техния природен талант, че ще ги превърне в големи играчи.

- Можеше ли да паднете с по-малка разлика в Москва или поне да победите с минимална разлика в София срещу Динамо?

- Да, при други обстоятелства. В първия мач просто изпуснахме шанса за това, а го имахме в края на срещата. Тогава не ни достигна опит и самочувствие, а от тях съперниците ни имат в излишък. Колкото до Москва.. Динамо може да те победи, с колкото пожелае. Разполагат с няколко изключителни състезатели. Чудесата са хубаво нещо, но за една нещ не стават. И отбор не се става за една вечер. Нужни са години на къртовска работа в правилната посока.

- Мързеливи ли са българите според вас, след като не строят нови зали? Или по-скоро има откъде другаде да правят добри пари по нечестен начин?

- Не искам да повярвам, че това е така. Наистина тук няма нови зали. Наскоро открихте първата такава, ако не се лъжа. Не смятам, че хората тук са мързеливи. По-скоро трябва да им бъде даден пример накъде да тръгнат, кое е правилното. Най-голямата отговорност в това отношение е на правителството. Първо там е редно да проумеят, че подрастващите са тяхна грижа, че местата, където децата могат да спортуват за тяхна отговорност и задължение. Не да го приемат като товар, а като инвестиция за бъдещето на нацията. Долкото разбрах нямате все още и добър закон за спорта, с който да се привличат инвеститори. Още една грешка. За да накараш някого да дава парите си за спорт ти трябва да го убедиш, че си струва, че не го прави на вятъра и най-малкото печели уважението на околните. Играл съм къде ли не в Европа. Когато за първи път отидох в Литва положението бе същото. Нямаха зали, освен старите, които не приличаха на нищо. Взеха си поука и днес ситуацията при тях изглежда коренно различна.

- Искате ли децата ви да ви последват в баскетбола?

- Не страдам от болни амбиции на всяка цена да изберат баскетбола. Убеден съм за себе си, че със сигурност ще ги накарам да тренират. На тях може повече да им харесва футболът, или волейболът например. Може да се окаже, че са добри в някоя индивидуална дисциплина. Спортът ни учи на живот. Създава навици, които впослествие оформят личността. Държи децата далеч от наркотиците и лошите компании. Калява характерът и волята.

- Вече сте на трийсет и четири години. Замислял ли сте се докога ще играете и с какво ще се захванете след това?

- Моята философия за живота е малко по-различна. Аз съм свикнал да я карам ден за ден. Гледам да съм здрав и силен, а все още, както сами сте се уверили продължавам да съм такъв. Не мисля, че скоро ще спра да играя. Затова не съм разсъждавал накъде да се насоча, когато някой ден реша да се оттегля. Много се забавлявам на терена. Обичам отборния дух и чувството да имаш покрай себе си съотборници, хора, на които да се опреш във важен момент от битката. Щастлив съм, че и на тази възраст все още се справям добре със задълженията си. Ясно е, че това вечно не може да продължава, но единственото, което мога да обещая е, че няма да остана нито ден повече, ако видя, че съм слаб и съм в тежест.

Влади ЛАЗАРОВА, "Тема:Спорт"