Христо Николов: Общата цел ни сплотява

В неделя в 20.30 ч. в Самоков мъжкият национален отбор по баскетбол започва участие в квалификациите за Евробаскет 2015. Наш съперник в първия мач е Холандия. От това лято тимът е преобразен. Селекционер стана легендата Георги Младенов, който без да се замисли, връчи лентата на крилото на френския По-Ортез Христо Николов. Ето какво сподели юношата на ЦСКА в интервю за вестник "ПРЕСА".

- Христо, остават два дни до първия мач от квалификациите. Това лято всичко е различно: нов треньор, нов капитан, нови имена. Стигна ли ви времето да се свикнете едни с други?

- Винаги има още какво да се желае. Изиграхме само шест контроли, а ни трябваха поне още няколко. Важното е, че приключваме подготовка здрави, без тежки травми. Поради контузия отпадна само Павката Иванов от Левски, на когото желая скорошно възстановяване. Важното е, че успяхме да създадем колектив, в който държим едни на други, уважаваме се и си помагаме.

- За първи път от седем години в отбора няма американец. Плюс или минус е това за България?

- Не може да се отговори еднозначно. Гардът на Черна Гора Тайръс Райс направи Макаби шампион в Евролигата тази пролет. Един от центровете на Израел Алекс Тайъс е звезда на същия този Макаби. Щеше да е добре да се опрем и ние на някой солиден легионер – дали в борбата, дали на гарда. Всички помним как Ърл Роуланд преобрази България на европейското в Литва 2011. От друга страна, ако имахме американец, поне едно наше момче щеше да бъде закотвено на пейката. Дори и да не се класираме в тази тежка група, ако се даде път на младите, това ще е победа.

- Как те приемат съотборниците в ролята на капитан?

- Ролята ми е обединяваща. Момчетата ми дават възможност да бъда капитана, от който имат нужда, а аз – да бъда този човек в отбора, който те очакват. Трудно е, когато на едно място се съберат 12-14 различни характера, но нас ни сплотява общата цел. Не ми тежи отговорността. Напротив, чувствам се горд. За мен е чест.

- Как се работи с легенда като Георги Младенов?

- Заедно сме от 1 юли. Много отдавна той ни зарази със своя дух, с волята и с желанието си. Харизмата му се усеща във всеки един от нас. Когато един отбор бие, заслугите обират играчите. Ако губи, вината е на треньора. Искам обаче да се знае, че зависи само от нас, баскетболистите, които той е избрал, дали ще бъдем максимално концентрирани, дали еднакво силно ще искаме да успеем. Победите се печелят със сърце. Иначе оправдания може да си намери всеки.

- Не е ли странно да се окажеш важен за националния отбор чак на 28 години? И даже да те направят капитан?

- Не мога да кажа, че съм бил оценен подобаващо в националния при предишните ми повиквателни. Имам 4-5 отпадания от разширения състав. Явно така е трябвало да стане. На едни треньори не съм бил нужен, не са ме използвали. Младенов е преценил, че му трябвам и ще разчита на мен. Ето, затова съм тук.

- Как те промени бащинството? (през октомври 2013 г. Николов стана баща на момченце)

- Даде смисъл на живота ми. Всеки ден, когато се събудя и го виждам с очите си този смисъл. Вече има едно друго същество, за което започваш да се бориш, да работиш още по-здраво, да печелиш, да градиш бъдещето на семейството си. Ще бъда щастлив ако малкият порасне добър човек, лоялен и такъв, който да знае значението на думи чест и достойнство. Това ми стига. Не съм от родителите с болни амбиции.

ВИЗИТКА

Христо Николов е роден на 2 октомври 1985 г. в Бургас. Първите си стъпки в баскетбола прави в Делфин. На 16 години вече е в ЦСКА. Година по-късно дебютира при мъжете. Първият му трофей е Купата на България с „червените“ през 2005 г. Двукратен шампион с Лукойл Академик (2008, 2009). В чужбина е от 2010 г. В румънските Стяуа (2010) и Клуж (2012), в унгарския Солнок (2011), където печели титлата и купата на страната. През 2013 г. играе в 9-кратния шампион на Франция По-Ортез.

Подава ръка на деца сираци в Бургас

Всяко лято Христо Николов намира време, за да свърши някое добро дело. Сегашното също. Докато през юни бе в родния Бургас, крилото зарадва деца сираци от дом „Надежда“, като купи чисто нови топки за малчуганите. Занесе им ги лично, след което прекара с тях близо два часа в разговори за живота.

„Хората сме устроени така, че обичаме постоянно да вземаме. Малцина се сещат, че трябва и да дават. Попаднах случайно на този дом. Не се замислих изобщо, преди да вляза и да намеря някой от ръководството. Възнамерявам да превърна срещите си с тези деца ежегодни“, казва капитанът на България.

Седмица по-рано той отскочи до Несебър, за да проведе открита тренировка с момчетата и момичетата от местния клуб. Направи същото и с най-малките в детско-юношеската школа на Черноморец, на които раздаде грамоти по случай края на състезателната година.

Влади Лазарова, "ПРЕСА"