Никола Гърбич: Нямам търпение да започна с Перуджа

Последната седмица Никола Гърбич прекара между чиновете. Това е така, защото до неделя вечерта новият треньор на италианския Сър Сейфти (Перуджа) е на специален курс за треньори в Кавалезе, Вал ди Фиеме, между планините в областта Трентино. Трябва да получи необходимия лиценз, за да може да тренира в Серия А1. И заедно с петдестина колеги, Ник присъства на лекциите на тези, които ще му бъдат колеги. Става въпрос за Фефе де Джорджи, Марко Паолини и Джузепе Кукарини, които преподават по време на курсовете. И сред лекторите е и Дан Петерсън, легендарния треньор на баскетболния гранд Олимпия (Милано), който спечели симпатията на бившия сръбски разпределител. "Голям човек, неговата лекция върху начина на подготовка на най-високо ниво, бе наистина доста интересна", признава Гърбич.

- Никола, какво е чувството отново да учите?
- Всичко е ок, това е курс, в който бяха засегнати доста интересни аспекти от живота на един треньор. Получаваме един милион важни информации, като например как да се справяме със състезател, който се е контузил и как да го възстановяваме. Попаднахме на отлични лектори и лекциите са доста интересни. Желанието на всички нас, които следваме курсовете, е голямо, защото искаме да се научим.

- Започнахте ли да гледате на волейбола с очите на треньор, а не на разпределител?
- Със сигурност различното нещо е да изживяваш мачовете. В смисъл, че цялата подготовка на даден двубой - от видео анализа до изграждането на тактиката и избирането на състава, вече съм го преживявал като състезател. Разликата сега ще бъде, че няма да мога да се намесвам директно по време на мачовете и основната трудност ще бъде да запазвам спокойствие и да помагам на отбора по различен начин, както досега. Но от доста време в главата ми се въртеше идеята да стана треньор и съм щастлив, че ще мога да започна от Перуджа. Нямам търпение.

- Отборът ви вече почти изцяло направи селекцията за новия сезон, като целите са високи ...
- За довършването на селекцията ни липсва само още един посрещач, но и там сме близо до финализиране. Доста съм удовлетворен от тима, който изграждаме, като разбира се моите желания нямаше как напълно да се сбъднат. Направихме обаче най-доброто, което можехме да реализираме. Сега ни чака тежка работа, за да покажем най-доброто, на което сме способни.

- Съжалявате ли, че изпуснахте Неманя Петрич, който пое в посока Каза (Модена)?
- Аз споделям идеята, че .. след като умре един папа, идва друг. Разбира се, че съжалявам, че няма да мога да разчитам на Неманя, но като бивш състезател разбирам добре неговата ситуация. Модена е отбор с традиции и особена харизма, имат отличен треньор и големи амбиции. Щеше да ми хареса да работя с Неманя заради неговите качества на терена и извън него, но разбирам избора, който е направил. Когато ми съобщи намеренията си, уверявам ви, че не съм се тръшнал да рева. Просто се ориентирахме в търсене на други играчи на неговия пост.

- Досега на трансферния пазар е доста спокойно, като само три отбора действат по-усилено: вашият, Модена и шампионите от Мачерата.
- И това за мен означава, че има три отбора, които искат да постигнат резултати и разполагат с ресурсите, за да го направят. Не казвам, че тези клубове имат толкова много пари, че могат да си позволят да ги пръскат, но че се държат нормално по време на трансферния прозорец. Или казано с други думи, каним играч, който ни интересува, разговаряме за оферта и т.н. Други отбори изчакват да видят дали техните състезатели нямат други предложения и по този начин "да направят компромис" с договорите им. Поне аз така виждам ситуацията, като силно се надявам да греша, защото такива постъпки на мен не ми харесват и със сигурност няма как да се отразят на средното ниво в шампионата. Не че в Русия последните отбори са по-силни от тези в Италия, но има 6-7 отбора, които гарантират добро средно ниво на местното първенство.

- Вие играхте в руското първенство през последния сезон (стана шампион с тима на Зенит (Казан), б.р.). Можете ли да кажете дали Серия А1 изостава в сравнение с Русия?
- Италианският шампионат загуби позиции най-вече към себе си. Разбира се, това отслабване даде шанс на доста млади състезатели да трупат опит и да намират място, там където преди се подвизаваха големите шампиони. Като цяло обаче средното ниво започва да спада и моята най-голяма надежда е това да не се отрази върху интереса на феновете и върху броя на зрителите, които ще идват, за да ни гледат.

- Вие изкарахте доста години в Кунео и спечелихте много с този отбор. Какво изпитвате, след като славният клуб реши да преустанови участието си в Серия А1?
- Много съжалявам както от гледна точка на всички онези, които работят в клуба, защото това беше един от най-важните отбори във волейболна Италия, така и от чисто емоционална. Изкарах десет години в Кунео, като играх в тима и десет години след първия ми престой. И през цялото време едни и същи хора работеха в клуба. Това показва близостта и любовта, която местните изпитваха към отбора. В Кунео спечелих моята първа купа и съм много горд, че съм играл с тази фланелка и че спечелихме титлата, която всички толкова жадуваха. Сега ми остава да се надявам, че поне юношеската школа на тима ще се запази и че по този начин ще има шанс да се изгради нещо за следващите години. За щастие в Кунео волейболът има дълбоки корени. Разбирам решението на президента Валтер Ланути, чухме се по телефона и той ми обясни трудностите, които изпитва. На него му харесва да печели, а не само да участва и за да се печели, бе необходима помощ, така че неговото решение е разбираемо. Разбира се, в мен остава огорчението за едно място, към което съм свързан. И за щастие Пиаченца и Тренто продължават участието си в Серия А1, без значение от съставите, с които ще участват.

Никола Балдо, "Гадзета дело Спорт" 

Превод: BGvolleyball.com