Диего Мосна: По света завиждат на Италия за "видео чек"

Президентът на Диатек Трентино (Тренто) Диего Мосна е един от най-сериозните волейболни деятели в Италия. Освен отбора, в който играе Цветан Соколов, Мосна ръководи и професионалната волейболна лига в страната, но повече няма намерение да се кандидатира за този пост. Диего Мосна даде обширно интервю за "Гадзета дело Спорт" малко след края на сезона на Апенините.

- Приключва един труден сезон със зрелищни полуфинали и финали. Как ви се струва италианския шампионат?
- Ще ни обвинят ли в самолюбство, ако кажа, че се забавлявахме много? Умеем добре да събираме положителните неща, но не се главозамайваме между овациите и тв рейтингите. И преди федерацията да си постави въпросите, ние се запитахме за нашето бъдеще. И системата с обединение между клубовете ще бъде новина за италианската система.

- Правилото да няма изпадащи отбори не помогна особено що се отнася до оцеляването на клубовете, но големи градове като Торино и Милано може да се завърнат скоро в големия волейбол. Какво е мнението ви?
- Мисля, че напускането на един отбор след края на всеки сезон, не е катастрофа. И проекта за солидарност спря (поне така твърдят някои президенти) изчезването на няколко отбора в последните три години. През последните дни наблюдаваме с интерес случващото се и преди всичко следващите стъпки на двама големи предприемачи като Валтер Ланути и Гуидо Молинароли, които написаха важни страници в историята на волейбола в Кунео и Пиаченца. Техните опит, отдаденост и начин на работа няма да се разпръснат. Разбирам умората им след дълги години на солидни инвестиции и имат пълното право да прекъснат дейността си или да потърсят промяна. Това, което ние можем да направим, е да ги подкрепим в техния избор, въпреки че техните общини не демонстрират същия ентусиазъм както феновете на отборите им. Молинароли например направи страшно много за Пиаченца, след като построи залата изцяло със собствени средства. Ланути продължи една традиция в един клуб, който бе изпаднал в дълбока криза, като вдъхна 11 години жизненост и невиждани успехи дотогава. В Кунео се изградиха и доста млади играчи. И ако намери силите да продължи активността си в региона Пиемонте, ще бъдем много щастливи.

- През последните години се създаде образа на президента-фен като Мосна, Ланути, Молинароли, Калипо и по отскоро Сирчи, Педрини, Мардзари. Това ли е печелившият модел?
- Страстта не е болест, а основно благо. Хора като Гуидо и Валтер инвестираха заради отдадеността си. Собственикът-президент-спонсор е модел, който функционира в доста други спортове, без да има нужда от баналния пример с футбола. В нашата Серия А1 съжителстват различни модели като групи от инвеститори, които се обединяват около един професионалист-ръководител. Така, че не искаме да казваме на клубовете как трябва да бъдат създадени, а какво трябва да направят. Трябва да са клубове с широк гръб и да са добре структурирани. И най-вече да имат дългогодишни програми за инвестиции, в които контузия на даден играч или лош късмет през сезона да не се оказват фатални. Или точно това, което се случва на добрите фирми.

- Скоро ще се състоят избори за президент на Лигата, а вие продължавате, че няма да се кандидатирате отново. Да не сте променил намеренията си?
- През последните години започнахме и реализирахме големи проекти. Като например тв договорите за популяризирането на волейбола и съответните съпътстващи събития в Италия и чужбина. Или проекта "видео чек" за видео повторения, за който по света ни завиждат. Както, разбира се, и реформите в шампионатите и правилата за записване в тях... Мисля, че дадох доста от моите сили и от моето време.

- Твърдите ли още за необходимо президентът на волейболната лига да бъде и клубен президент?
- Може ли да ви кажа личното ми мнение по въпроса? Да. Външен човек не познава динамиките на клубовете. Но ако Асамблеята на Лигата изяви подобно желание, разбира се, че ще го приема. Но досега подобен въпрос не е бил повдиган.

 Превод: BGvolleyball.com