Ераносян: Шапки долу пред работата на Любо Пенев

Бившият треньор на Локомотив Пловдив Едуард Ераносян, който през 2004 година стана шампион като треньор на "смърфовете" даде интервю пред "Марица".  

-  Честита втора шампионска титла! Лесно ли се става първенец на Ангола?

- Не бих казал, че е лесно. Според мен никъде не се става лесно шампион. Затова и радостта от триумфа е по-голяма.

- Има ли прилика между титлата, която спечелихте с родния Локомотив, и тази с Кабушкорп?

- Всяка титла си е уникална, но има и доста общи неща. И в двата случая станах шампион с отбори, които не са печелили титла в своята история. Разбира се, родният ми Локомотив е с по-голяма и славна футболна история, докато в настоящия ми тим нещата са по-различни. Клубът е създаден преди 19 години и досега няма големи успехи. Миналото първенство тимът е завършил на четвърто място, а в него е играл световната звезда Ривалдо. Аз не го заварих в тима. Мога да кажа, че започнах от нулата. За радост успях бързо да навляза в работата и резултатите не закъсняха.

- Коя титла ви е по-скъпа? Тази с родния Локомотив или с Кабушкорп?

- И двете титли са ми скъпи, защото съм работил много за тях и съм ги изстрадал. С Локомотив щастието беше неописуемо, защото е осъществена мечта да спечелиш първа титла с родния си отбор. С Кабушкорп също бе невероятно.

- Как свикнахте с живота и условията на работа в Ангола?

- Никак не беше лесно. Бях си стегнал багажа да си тръгна още на третия ден. Не знаех къде се намирам и за нищо на света не исках да оставам. Пристигането ми в Ангола и запознаването ми с новата работа бяха шок. Това беше тотално различна култура, която ми е чужда, и в първия момент не исках да приемам.

- Как се задържахте тогава?

- Задържа ме ръководството на клуба. Приложиха няколко трика със самолетни билети, хотел. Започнах работа, постепенно видях, че нещата се получават, ръководството ме увери, че всички изисквания ще бъдат удовлетворени. Постепенно нещата започнаха да се получават и започнах да изпитвам удоволствие от работата, а това е най-важно за мен.

- Кога разбрахте, че може да станете шампиони?

- Бях убеден, че можем да спечелим титлата някъде към 20-ия кръг. Имахме два много трудни мача, които спечелихме. В този момент бях убеден, че само чудо може да ни спре.

- Остават 4 кръга до края. Ще можете ли да завършите без загуба?

- Това е голямата ми цел в момента след спечелването на титлата. Искам да съм шампион по най-убедителен начин.

- Може ли да направите сравнение между качеството на футбола в България и Ангола?

- Трудно се правят такива сравнения и винаги съществува риск да сгрешиш като ги правиш. Ще кажа само, че футболът в Ангола напредва с много бързи темпове. Преди 6 години, когато отидох да работя в Кипър, казах, че съвсем скоро те ще ни задминат. Видяхте, че се оказах прав. Сега е немислимо български отбор в групите на Шампионската лига, а кипърските тимове редовно са там.

- Какъв клуб е Кабушкорп?

- Клубът е създаден през 1994 г. и единственият, който е частен. Не е свързан с армията, полицията, авиацията, транспорта, както са останалите. Собственик е един от най-богатите и влиятелни хора в Ангола. Той обича много футбола и не жали средства. Сега започва строежа на нов стадион, който ще е супер модерен. Кабушкорп също като Локомотив има невероятни фенове. Темпераментът в Ангола обаче е друг. Те са необуздаеми в изразяването на радостта си. По време на мач е истински спектакъл, който може да стане само в Африка. Обличат се като лъвове, тигри. Гълтат огън. Трябва да се види, за да се убеди човек това, иначе ще прозвучи невероятно. Публиката ни следва навсякъде. Клубът е ситуиран в един беден квартал на столицата Луанда - казва се Паланка. Станахме шампиони на 500 километра и ни посрещнаха все едно взели световната титла. Няколко дни в квартала не се е спало.

- Какво беше най-трудното нещо в работата ви през сезона?

- Най-трудното беше да пречупя манталитета на футболистите. В Африка има уникални таланти. Диаманти, но нешлифовани. Има футболисти, които могат да правят чудеса с топката, да преминат с дрибъл по няколко защитници, обаче нямат никаква тактическа дисциплина. В това те отстъпват на европейските футболисти, които може да нямат таланта на африканците, но печелят с дисциплина и тактика. Африканците все още отстъпват доста тактически. Много трудно ми беше и да въведа дисциплина на тренировките. В началото бях като гръмнат, когато няколко души закъсняват за тренировка с половин час и въобще не осъзнават, че са направили някакво нарушение. С доста усилия и нерви успях да сведа тези закъснения до минимум. Въведох вътрешен правилник в клуба, за какъвто там не бяха и чували. Всяко минута закъснение е 10 долара. Постепенно футболистите осъзнаха, че редът и дисциплината са в тяхна полза, а сега даже мога да кажа, че сме почти единомишленици в това отношение. Те осъзнаха, че редът и дисциплината работят в тяхна полза, защото започнаха да печелят, да вземат премии и да получават признание.

- Сравнимо ли е заплащането във футбола в Ангола и България?

- За пари не обичам да говоря, но според мен в Ангола е по-добре. Има само 1-2 отбора, в които парите закъсняват, но все пак се дават.

- Димитър Бербатов игра в Манчестър Юнайтед, Мартин Петров, Стилиян Петров направиха впечатляващи кариери в най-силните първенства в света. Защо български треньор не може да пробие в големите футболни страни?

- Причините са много. Аз не съм на мнение, че българските треньори са слаби и зле подготвени. Напротив, смятам, че доста специалисти не отстъпват на западните колеги. Най-големият проблем е, че нямаме лоби в големите футболни страни. Сърбите излязоха в Европа преди 50 години и имат отдавна свое лоби, а ние нямаме. Освен това българският треньор по една или друга причина е смачкван. Президентите се бъркат в работата и за 2 загуби ги уволняват. Това води до липса на самочувствие, което е много необходимо при работа с футболистите. Един треньор, за да наложи вижданията си, стила на игра, трябва да има подкрепа и самочувствие. Отношението към треньорите в България е меко казано некоректно.

- Следите ли българския футбол?

- Следя го само по информациите в българските медии, които чета в интернет. Първо исках да си сложа сателит и да гледам българските мачове, но после реших изцяло да се концентрирам върху настоящата работа.

-  За последно за вас се заговори през тази седмица при създалата се треньорска криза в Левски. Името ви се спрягаше като евентуален нов треньор на Левски?

- Аз не мога да коментирам кой ме е спрягал за треньор на Левски, нито пък мога да кажа на журналистите какво да пишат. Истината е, че никой от Левски или хора свързани с Левски не се е свързвал с мен да говорим за евентуалното ми ангажиране. Освен това ще кажа, че в момента нямам никакво намерение да се върна да работя в България. В Ангола съм щастлив, защото ръководя един успешен проект и работата ми доставя удоволствие. Човек никога не бива да казва никога, но за момента няма сила, която да ме върне на работа в България.

- Следите ли представянето на националния отбор?

- Само по медиите. Два пъти гледах репортажи на мачове и останах много приятно изненадан. Националният отбор има съвсем друг облик при Любо Пенев. Няма 3 коня, които теглят каляската. Любо може да не разполага със световни звезди, но успя от наличния потенциал да сглоби отбор, който отново да вълнува България. Дай Боже, да се класираме за Световното в Бразилия! Това ще доведе до подем в целия български футбол. Лично аз много се радвам на успеха на Любо, защото с работата си той се доказа като треньор, въпреки че типично по български първо бе оплют с разни супи и унизителни прякори като Чичовото.

- Следите ли какво става в родния Локомотив?

- Следя резултатите и това, което се отразява по медиите. Естествено е да се интересувам от родния ми отбор, но нищо повече. Не поддържам контакт с никой. Знам, че е имало вероятност отборът да не започне първенството. Добре е, че това е избегнато и че отборът върви добре в първенството. Ще бъде некоректно обаче да коментирам повече, защото има достатъчно интриганти, които могат да интерпретират злонамерено думите ми.

- Точно след 7 месеца се навършват 10 години от деня, в който Локомотив начело с вас спечели първата шампионска титла. Ще дойдете ли за тържествата?

- Излишно е да говоря сега за това. Първо, не зная дали има организация за честването на юбилея от тази голяма радост. Има много време дотогава. Не зная къде ще бъда, за да гадая. По това време ще тече първенството на Ангола. Не на последно място е и въпросът дали ще бъда поканен. Знаете, че доста хора се опитаха да помрачат радостта на отбора и истинските фенове с приказки за купени мачове, купена титла.

- Сериозно ли мислите, че може да не ви поканят на тържествата?

- В България нищо не би ме учудило. Завистта е национална черта. Но бих се радвал да се видя с хората, които доставихме огромната радост на феновете, които изпълниха площада така, както никой и досега не го е правил.

Дончо Донев, Марица

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe