Мариана Василева: В Баку ме носят на ръце

Мариана Василева е в София като главен треньор на националния отбор на  Азербайджан по художествена гимнастика. Път в кариерата й даде великата  Нешка Робева, като я изтегли от Търговище в "Левски". Василева доказа  качествата си и като наставник на българския национален ансамбъл  (девойки). Сега тя живее в Баку със съпруга си, който е футболен треньор  на местния "Баки", и с двете си дъщери. Голямата Сиана Василева (16)  получи азерско гражданство и се състезава за ансамбъла на каспийската  република. Мариана Василева даде интервю специално за "Стандарт" вчера  след тренировката на своите възпитанички в "Арена Армеец".

- Каква е работата ви в Баку?
- Преди 4 години започнах да работя с ансамбъл жени. Тъй като европейското през 2009 г. беше в Баку, взех да готвя и ансамбъл девойки. С времето поех и индивидуалните гимнастички. Накрая бях назначена за главен треньор на националния отбор на Азербайджан и сега отговарям за всички гарнитури.

- Какви са условията там?
- Доволна съм от условията за работа, от отношението към мен. Имам всички възможности да се развивам като треньор.

- На какъв език общувате?
- В залата си говорим на руски. Не съм на "ти" с руския, научих се да говоря само това, което ми е нужно. А азербайджански разбирам.

- Цялото семейство ли се пресели с вас?
- Да, пристигнах с мъжа ми и двете деца. Имаме си къща. Той е треньор във ФК "Баки". Голямата ми дъщеря Сиана тренираше гимнастика и в България. Тук продължи, получи гражданство и участва миналата година на европейското за девойки в Минск. Спечели бронзов медал с ансамбъла. От 2 месеца е в ансамбъла за жени. Малката Валерия е на 12 г. и учението я влече повече от спорта. Учи азербайджански, руски, английски. Много съм доволна от избора й. Нека има и един професор вкъщи.

- Явно ще останете за дълго в Азербайджан?
- Това само Господ може да каже. На този етап те са доволни от моята работа, аз нямам никакви оплаквания. Така че ще продължим да работим заедно.

- Какви са амбициите ви с този отбор?
- Много е трудно. Миналата година на СК в София ме питаха същото. Тогава казах - квота за олимпийските игри. За съжаление не можахме да я спечелим. След световното в Монпелие разпуснахме ансамбъла, въпреки че беше млад състав. От януари сформирахме нов състав от съвсем младички гимнастички, родени 1996 и 1997 г. С тях ще се борим за следващите олимпийски игри.

- Изборът на гимнастички по-голям ли е от този в България?
- Напротив, много по-малък е. В България преди 4 г. имаше 42 клуба по художествена гимнастика, а в Азербайджан има само 6 и съвсем не са на нивото на българските. Но се стараем с това, което имаме, да постигаме максимални резултати. Финансово получаваме изцяло подкрепата на федерацията. В момента в Баку се строи нова зала с 8 килима, само за нашия спорт. В нея ще приемем европейското през 2014 г. Очаква се 2013 г. да бъде завършена и тогава условията за подготовка ще бъдат на най-високо ниво. Сегашната ни зала е за два килима и половина и няма достатъчно височина. Затова в огромната "Арена Армеец" момичетата се загубиха.

- Ще успеете ли да отскочите до Търговище?
- Не, но приятелите ме посрещнаха на аерогарата. Очаквам да дойдат днес и всички роднини. Мама е добре, но за съжаление няма да може да пристигне. След европейското ще се прибера да я видя. Идвам си само два пъти в годината. Откакто станах главен треньор, не съм ходила на почивка. Не че някой ме е спрял, даже от федерацията ме стимулират, но отговорността е голяма и сама не си го позволявам. Отношението към българските специалисти е отлично и всеки от нас си го е заслужил.

- Общувате ли с други български треньори в Азербайджан?
- Много рядко се срещам с колегите от щангите, футбола, гребането. Най-смешното е, че ние се засичаме повече по летищата, отколкото в Баку. Всеки е зает, кой на лагер в чужбина, кой на състезание.

Мара Калчева, Стандарт