Ивет и Цветелина: Усмивката като психоатака

Ивет и Цветелина: Усмивката като психоатака

Леката атлетика може би е най-тъжният пример за тоталния регрес в българския спорт от десетина години насам. Поне когато опре до суха статистика – последната олимпийска титла бе спечелена от Тереза Маринова в Сидни 2000. Представянето в Пекин пък породи вълна от възмущение и дори роди определението “Трупата на Добри Карамаринов”. “Тема Спорт” обаче реши да погледне откъм позитивната страна, а за тази цел няма по-подходящи гости от Ивет Лалова, Цветелина Кирилова и треньора им Константин Миланов. Атлети №1 и №3 за годината у нас не просто се справиха чудесно на игрите, но пораждат приятното усещане, че спортът ни ще оцелее напук на всичко.



Вероятно защото перфектно осъзнават значението на всяка стотна, тримата ни гости в редакцията са точни до секундата. Оставяме ги сами да изберат местата, на които да седнат – според различни теории при този процес възникват интересни заключения. Разположението не е никак изненадващо – Коце Миланов е в средата, Ивет му е отляво, а Цветелина – отдясно.

Двете не са особено доволни, че трябва да говорим за проблеми в навечерието на празниците, но осъзнават, че няма как. Предпочитат обаче да дадат думата на треньора си. Не заради друго - не понасят да се оплакват. Истински се оживяват едва когато ги връщаме в спомените им към олимпиадата.  

 

“Няма такова изживяване. Напрежението е огромно и едва по-късно си даваш сметка за много от нещата. Когато самолетът кацна, благодарих на Господ, че дишам олимпийския въздух, че съм здрава и подготвена – започва Цветелина. - Всичко в Пекин бе огромно, като започнем от летището. Перфектна организация – специални коли, лента само за нас. Беше помислено за самия спортист – обикновения гладиатор долу на арената. Чадъри за слънцето, вода, кухня... Олимпиадата бе върхът на сладоледа. Щастлива съм, че опитах от тази магия. Преди да се преместя при Миланов, мислех, че явно няма да се получи, въпреки че съм дала целия си живот и труд на стадиона. После обаче сменихме дисциплината и ето че в Пекин си направих бягането на годината. Обикновено с напредването на възрастта спринтьорите отиват в по-дългите дистанции, а ние решихме точно обратното. Върнах се в първи клас и учех бързина”.

 

Ивет прави уточнението, че за нея това е било втора олимпиада. “Следователно напрежението бе по-малко. Беше ми по-трудно в сравнение с Атина, защото не бях на същото ниво. Но не заради нежелание или неподготвеност. Просто бях с 30-сантиметрово желязо в крака си. Едва когато го махнаха, осъзнавах как съм го усещала. Аз също имах момент, в който си казах, че олимпиадата е недостижима. Когато в нашия спорт си създадеш име, след това си длъжен да го защитиш. Нямаш право да се излагаш и да бъдеш бит от хора, които те гледат като божество. Бях много щастлива в Пекин, особено на сто метра - приемах двестате като десерт, макар че дори станах осемнайсета. Най-важното е, че победих моите конкурентки в последните две години. Те ме биеха дори на световното във Валенсия през зимата, но ги ударих на най-големия форум, когато проличава големият състезател. Изравних най-доброто си постижение през сезона, което е успех при целия този стрес. Ясно, че 11,30 секунди не е резултат, но за този момент от живота и кариерата ми е добър. Това на практика бе моето завръщане в голямата атлетика, защото, колкото и да бягаш по турнири, никъде конкурентите ти не са събрани заедно. Видях се със стари приятели и си върнах уважението им, което е адски трудно. Спринтът е игра на нерви и напрежение, психоатаки и така нататък. Защо се усмихвах преди стартовете ли? Ами това е моята психоатака. В крайна сметка колко са дните, в които човек може да стане олимпийски шампион? Малко са късметлиите, които отиват на три или четири олимпиади”.

 

Лалова едва ли някога ще забрави зловещата си контузия, но очевидно я е оставила в царството на миналото, докато бъдещето й е изцяло насочено към следващите големи предизвикателства и най-вече игрите в Лондон. “Моето завръщане бе на турнир в Белград. Предния ден там е имало някакъв медицински симпозиум, на който всички са казали, че е абсурд да бягам отново. После обаче ме видяха на пистата. Няма как да не правим планове за Лондон още отсега. Много ми е забавно, когато месец преди световно или европейско ни питат дали вече се готвим за него. Този човек не осъзнава, че ние тренираме с години само за един миг. В този смисъл се готвим за Лондон, откакто се състезаваме”.

Питаме ги какво мислят за тенденцията жените да доминират над мъжете в българския спорт. “Ами ние сме с повече дини под една мишница. Мъжете какво!? За тях няма проблеми да станат бащи и по-късно, докато ние не можем да изпуснем влака. Често ми казват: “Айде бе, Цвети, докога с тая атлетика, няма ли да си живееш живота?”. Ами за мен животът не е ядене и пиене до пет сутринта и щракане с пръсти. Режим, правила и да реализираш таланта си – това е моето разбиране”, споделя Кирилова.
Ивет пък веднага съобразява, че в леката атлетика само един мъж е ставал олимпийски шампион – Христо Марков. “Като цяло за нас е по-трудно в спорта. Руми Нейкова има вече две деца – много от нас са и майки. Направени сме по-нежни – да си стоим, да си почиваме и да сме мързеливи. Разбира се, говорим за много назад във времето. Просто спортът е свързан с агресия и желание да доминираш. Като жена бих казала, че ние сме по-устойчиви психически. Тези, които оцеляват в спорта и стигат до върха, са адски силни”.

Коя е любимата им писта? “Моята е в Берлин, където ще бъде световното. Чакам го с нетърпение. Синя е на цвят, невероятно бърза. Доставя невероятно удоволствие на спринтьора заради звука, който се чува при контакта с шпайковете. Същото е за автомобилните маниаци, когато чуят рева на двигателя”, усмихва се Лалова. Кирилова допълва, че за нея любима е всяка писта, на която е бягала добре. “Надявам се на повече турнири в Пекин”, уточнява през смях тя.  

Ивет без грам затруднение избира най-щастливия си момент през изтичащата година. “Той е запечатан на една страхотна снимка – ние тримата на олимпийския стадион в Пекин. Толкова сме усмихнати... Сякаш самият кадър казва: “Успяхме!” Трудно е да се стигне дотам, макар че хората не си дават сметка. В целия свят се изпитва невероятно уважение към всеки участник на игри. “Олимпиец” остава като титла за цял живот”.
Идва ред и на пожеланията за 2009-а. “Здраве и късмет, това е”, лаконична е Лалова. “И малко повече шанс. Усмивки и майтапи, да няма напрежение. И внимавайте какво пишете, защото имам 200 килограма на полуклек! А Ивет – 85 на лег!”, подобаващо завършва Кирилова.  

"Тема Спорт" 

Снимки: Марин Маринов/Sportal.bg 

ФОТОГАЛЕРИЯ от награждаването за атлет на годината може да видите ТУК!!!

Последвайте каналите ни в:

Още от Лека атлетика

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти