Коце Миланов: С пирона на Лалова може да се убива

Коце Миланов: С пирона на Лалова може да се убива

КРИТИКИТЕ

Знаете, че международната федерация по лека атлетика е най-голямата организация в света – 213 държави. Доколкото съм информиран, дори в ООН са по-малко. Конкуренцията е жестока и на фона на условията, на които се готвихме преди олимпиадата, четиринайсето или петнайсето място за мен е много голям връх. Пожелавам да сме на тази позиция във всяка област в нашия живот. Ако това стане, ще бъдем Швейцария. Не мога да се съглася с определенията за провал и поради още една причина. Преди олимпиадата всички разчитат на атлетиката, за да се пратят максимален брой състезатели, покрай които пътуват много хора. Мнозина не бяха готови и не искаха да отидат, например Румяна Карапетрова на копие, но бяха задължени, за да пътува някой друг. Преди игрите ние сме най-любимият спорт, а след тях – най-критикуваният.



ПРОБЛЕМИТЕ
 
Възпитавам състезателките си да не хленчат и да не се оплакват дори и при най-тежките условия. Вие обаче виждате каква е реалността. Мен ме боли заради отношението към треньорите. Става така, че спортистите малко или много получават това, което са заслужили. За нашите проблеми обаче се знае малко и каруцата върви пред коня. Затова за съжаление повечето големи специалисти са в чужбина и не искат да се върнат за нищо на света. Имам един колега, който е на седемдесет и няколко години, не вижда с едното око. Той ми казва: Коце, ако си дойда, ще умра. Отношението към треньорите убива желанието им за работа. Когато получим най-елементарни условия за препитание, ние сме готови на всичко. Осиновяваме състезателите, живеем с техните проблеми. И в това няма нищо лошо. Но все пак – парично възнаграждение, осигуровки...Може да ви се стори странно, но за голяма част от специалистите ни в леката атлетика това е табу. Хора с образование и ценз са принудени да работят като таксиметрови шофьори.
Що се отнася до базите – те или не съществуват, или гонят половин век. Добрата стара “Фестивална” е на 40 години. В покрива зеят дупки и гледаме какво е времето навън. Малкото усилия за отопление отиват на вятъра. Вчера (б.р. – онзи ден) температурата не бе повече от десет-дванайсет градуса. Всяка тренировка за бързина носи опасност от контузии, мажем краката с какво ли не, слагаме по два клина. Кажете в кой спорт се построи някакво съоръжение след 89-а година. Един стадион в Сливен с писта, която трудно се използва поради срещата на ветровете. Бориш се като алпинист на Еверест. Там поне кметът е откликнал като спортен човек и се е преценило, че пистата ще стои по-добре покрай терена, поне да не се вдига прах. Аз съм отраснал на стадион “Раковски”, който след “Васил Левски” е с най-добро разположение в София. Той пустее, вместо да се изгради лекоатлетически център. Там навремето са тренирали Диана Йоргова, Йорданка Благоева, Йорданка Донкова, Гинка Загорчева. Всички. Какво им пречи да го направят? Вместо това ни изгониха. На Националния стадион може да се влезе на закритата писта, но нейната настилка е като на “Цариградско шосе” след ремонта – на бабуни. Ако сложите шпайкове и бягате с 10-11 метра в секунда, не се знае къде ще отидете. Има и нещо друго – открай време персоналът на “Васил Левски” така ни гледа, че...През лятото ни се наложи с Цветелина да останем в Турция, а Ивет се прибра. Тя трябваше да направи една тренировка с националния отбор и докато загрявала с Инна Ефтимова на тревата, някакъв започнал не да им се кара, а да ги псува в лицата. Какво да си говорим...Затова не ходим там. А това е писта, за която са дадени стотици хиляди евро...На концерти идват по 60 000 човека. В зала “Фестивална” и в НСА обаче хората ни обичат и правят всичко за нас. Затова там тренираме.

 

Напоследък е модерно, особено в нашата федерация, да се говори за забранени стимулиращи средства. Адмирираме тази война и така трябва да бъде – всички да са равни на пистата. Да, ама не. В смисъл, че Ивет я провериха три пъти за двайсет дни. Самият факт на съществуване на списъци, в които фигурират определени атлети, а други въобще ги няма, ги противопоставя. Говори се как ще направим антидопингова лаборатория за три милиона. Много добре, но нека ни дадат такива възстановителни средства, в които да сме сигурни. Обикновено на опаковката пише, че няма нищо забранено. Обаче производителят, за да има продуктът някакъв ефект, слага непозволено вещество. Даваме сума ти пари да го изследваме, но не е сигурно какво ще съдържа следващата партида. Доста хора изгоряха точно по тази причина. Ако на българския спорт бъдат осигурени съвременни възстановителни средства, заедно с труда на отличните ни треньори ще се върнем на нивото отпреди години. Да вземем една малка Ямайка. Треньорите са същите отпреди пет-шест години, работят по старата методика. Не са измислили нищо ново. Същите атлети идват на състезанията, с изключение на Болт, който дойде сега. Къде тогава е разликата? Някъде нещата се разминават.



ДАМС

Не искам обаче да гледам в канчето на другите. Нека Агенцията за младежта и спорта ни критикува, но и да направи нещо в тази насока. Само се заканват, че ще ни контролират. Значи се превръщат в контролен орган. Като голяма лаборатория, която работи единствено за чистотата в спорта. Ако искаме чист спорт, ще си взимаме само чисти неща и ще стигаме до двайсето място. С изключение на спортове, които са се превърнали в национални и където има по-малко конкуренция – да са живи и здрави. Добре че са те, та да ни измиват очите.

ПОЗИТИВНОТО

Искам обаче дебело да подчертая, че подготовката на двете ми състезателки винаги е била напълно обезпечена от нашата федерация и сме получавали всичко, от което имаме нужда. Ако не е тя, отдавна да сме се отказали. Що се отнася до Левски, господин Хранов и останалите веднъж не са дошли да ни видят. Само когато се прибирахме от олимпиадата, за да се снимат. Иначе моят клуб започна да функционира, появиха се две дечица. В началото е много трудно, а и аз нямах много време. Намерих едно вдъхновено момче, което иска да се прояви като треньор. Тръгнахме.



ЛАЛОВА И КИРИЛОВА

Уникалното при Ивет е, че тя се връща след такава контузия. Проверихме статистиката и няма спринтьор, който да успее след счупване на бедрена кост. Хората не осъзнават какво значи това, но и не им се сърдим – не може всеки да отдели време за размисъл. Разминаването на костта е три сантиметра. Смятах, че пиронът е нещо фино, но когато го извадиха, видях, че с него може да се убие човек. Имаше нарушен костен мозък и проблеми с цялата инервация. Бяха ни наплашили, че може да се получи хематом, подобен на гъба, който да изяде мускула. Много корифеи – казвам го без никакъв сарказъм – твърдяха, че Ивет няма да успее. Но тя намери физически и психически сили. Да, сега е на по-ниско ниво, но самото отиване на полуфинал, победите в някои турнири и на “Купа Европа” – това за мен е подвиг. Ивет е българката с най-много индивидуални бягания на олимпиада - тринайсет. Мисля, че и Йорданка Донкова има толкова, но като броим и щафетите. При Цветелина също има нещо много интересно – когато един състезател, да не казвам остарява – по-скоро узрява, отива от по-късата към по-дългата дистанция. Това е като правило. Ние направихме точно обратното и тъкмо затова този неин резултат е по-сладък. Чувствам се горд с моите състезателки.

ЖЕНИТЕ В СПОРТА


Работил съм предимно с мъже, едва в последните години се пренасочих към жени. Малко или много мъжете се разсейват от странични неща.  Когато една жена прегърне дадена идея, тя няма равна. Ако реши, че трябва да бъде шампионка, нищо не може да я спре. Може би всеотдайността им като майки се пренася и в професията. Тогава работата е песен до момента, в който се появи вълшебният принц. После вече става много трудно. Трябва да се върви по магистралата. Отклониш ли се по страничните улички, няма да си получи нищо.

ИЗКУШЕНИЯТА

Веднага след олимпиадата имаше оферта от една близка страна за Ивет. Към Цветелина също се появиха апетити на световното. Че дори и към самия мен – дъщерите и внуците ми са в Канада, винаги мога да отида там. Знаят, че много време не съм взимал заплата в Левски, от три години не са ми внасяни осигуровки. Ние обаче така сме се сплотили, че не мога да си представя утре на стадиона да не видя Ивет и Цветелина. Те са моят живот. Предложения се появяват всяка година, но не си представям как бихме ги приели. За мен истинските треньори са в България, защото не работят за пари, а със сърце и душа.

2008 ГОДИНА

Много от любимите ми актьори и певци вече си отиват от този свят, а тази година тук бе солистът на Bee Gees. Бях невероятно приятно изненадан от Ивет с билет за концерта му, така че това е сбъдната моя мечта.

"Тема Спорт" 

Снимки: Марин Маринов/Sportal.bg 

ФОТОГАЛЕРИЯ от награждаването за атлет на годината може да видите ТУК!!! 

Последвайте каналите ни в:

Още от Лека атлетика

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти