Филип Майо трепе антилопи с копие

Филип Майо трепе антилопи с копие

Мнозина волейболни капацитети и запалянковци изпаднаха в шок, когато ЦСКА взе преди сезона кениец в състава си. Филип Майо тръгна колебливо, но през пролетта се развихри край мрежата. Атаките на 25-годишния африканец донесоха титлата за ЦСКА след дълго, дълго чакане. С двуметровия симпатяга разговаряме в залата на "Червено знаме". Треньорът Сашо Попов отдавна е разпуснал шампионите, но Майо, Иван Колев, Зарко Иванов тренират по желание. Кениецът ме кани на маса край самото игрище и разговорът неусетно потръгва, докато край нас юношите на ЦСКА провеждат поредното си занимание.

- Майо, сигурно са ви питали стотици пъти, но все пак - как един кениец става волейболист, отгоре на всичко от японски отбор преминава в българския ЦСКА?
- Наистина звучи забавно. Зная, че всички приемат нас, кенийците, като добри лекоатлети. Аз обаче се запалих по волейбола в гимназията. Естествено като всяко дете в нашата област постоянно бягах. И по-големият ми брат тренираше волейбол. Треньорите видяха, че имам потенциал, и аз реших, че това е бъдещето ми. В България дойдох благодарение на Владо Николов. С него играехме в Япония в различни отбори. Конкурирахме се за трофея за най-резултатен нападател. Аз следя световния волейбол. Бях впечатлен от българската школа. Говоря най-вече за националния отбор и за играчите ви в чужбина. Заговорих Владо на някакъв мач. Той направи контактите.
- Демонстрирате уникален отскок. Колко всъщност скачате?
- Като повдигна ръката си, стигам 270 сантиметра. Скоча ли за забивка на мрежата, стигам 375 см. Тоест скачам 105 см.
- Как ви се струва София?
- Хубав град. ЦСКА ми даде жилище тук наблизо - в квартал "Слатина". Доволен съм. Отначало имах проблеми със студа. Преживях ужасни 2-3 месеца!
- Горе-долу живеете на 500 метра от залата. Пеша ли идвате на тренировки?
- Да, а и нямам кола в София. Не за друго, а защото ме е страх от движението. В Кения то е като в Англия, обратно на вашето. Не мога да се престраша да шофирам. Но след като оставам още един сезон в ЦСКА, явно ще трябва да свикна.
- Излизате ли по клубове, какъв тип заведения предпочитате?
- Излизам с момчетата от отбора, когато имаме повод за празнуване. Иначе се случва да разпуснем с Иван Колев и Живко (б.а. Иванов). Ходим в Студентски град - в "Джим бийм" или в "Плаза". Падам си по ретро музиката, защото става за танцуване. Нямам предпочитани изпълнители. Просто ми харесва да съм на дансинга.
- Вярно ли е, че колегите ви от ЦСКА са ви завели в зала "Фестивална", където сте изумили треньорите по лека атлетика?
- Да, бягах 1500 метра. Казаха ми, че съм постигнал по-добро време от това на най-силните ви атлети. Доста странно, нали? При това бягах с волейболните кецове и въобще не се напрягах. Направих го за купона. Всички се забавляваха.
- Като малък сигурно сте тичали постоянно? Срещали ли сте опасни животни?
- Казах ви, че областта, в която съм роден, е известна с многообразието на животни. Като всяко дете и аз съм бягал след тях, убивал см ги.
- Какви животни?
- Газели, антилопи, всякакви тревопасни.
- Извинете, но с какво ловувате?
- С копие. По-рядко със стрели.
- Един по-личен въпрос - харесват ли ви българските момичета? Намерихте ли си приятелка в София?
- Ерген съм. Нямам нито българска, нито кенийска приятелка. Българките (смее се) са хубави. Случва се да седнем заедно с момичета, когато излизаме с Иван и Живко.
- Разпознават ли ви вече по софийските улици?
- Да, особено след титлата с ЦСКА. Като се прибрахме в София, излязох да се разходя до "Скай сити" (мола в "Слатина"). Останах учуден колко много хора ме познават. Това ме радва. Дава ми сили, когато играя пред нашите фенове. Не разбирам какво скандират. Разпознавам ЦСКА и "Майо". Чуя ли си името, започвам да играя по друг начин. Просто скачам с удоволствие.

Ивайло ЙОЛЧЕВ, "Стандарт"

Цялата изповед на кенийската перла четете в списание "Спорт&SPA", което излиза в неделя заедно с в. "Стандарт"

Последвайте каналите ни в:

Още от Волейбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти